Анализът на процесите, които протичат в мюсюлманските общности в Западна Европа след атетатите в САЩ позволява да се хвърли светлина в две направления:
- Проникването на агресивното ваххабитско учение, станало основа за изграждане на терористите и
- Сегашното състояние и възможностите за бъдещо съжителство на религиите в Европа.
Прегледът на пъстрата мозайка на мюсюласките общности в Европа неизбежно води до изводите, че:
- Там където своевременно са създадени предпоставки за постепенна интеграция на мюсюлманското население са предотвратени почти всякакви условия за зараждане на тероризъм;
- Източниците за финансиране на радикалния ислям са известни и при политическа воля може да се постави преграда пред тях, дори и с цената на недемократичен подход;
- Все още съществуват огромни маси от мюсюлманско население в Европа, което или изповядва умерен ислям, или спазва просто традиции, без дълбока религиозност, които трябва да се опазят от заразяването от радикални идеи. В противен случай много бързо могат да бъдат превърнати в плодородна среда за раждане на тероризъм и дестабилизиране на Европа;
- Борбата срещу тероризма трябва да се води на национално ниво и не може да се ограничи само с едйността на разузнаване и полиция, а е елемент и на социална и икономическа политика;
- Възникналата неприязън и дори остри действия срещу невинни хора, само защото са мюсюлмани, поражда въпроса, доколко обществото в демократична и цивилизована Европа е зряло да посрещне още по-трагични събития и няма ли да се премине към расистки изстъпления и дори ограничени граждански сблъсъци.
ФРАНЦИЯ
Във Франция живеят 5 милиона мюсюлмани, които разполагат с 1500 джамии и зали за религиозни обреди. Затова в известен смисъл е предизвикателство да се проучи, как се отрази върху живота на тези хора и съжителството им с французите атентата от 11.09.2001 г. в САЩ.
Ако през 1994 г. 37% от френското население намираше връзка между ислям и фанатизъм, сега, и то въпреки терорстичните актове, този процент и 22. През 1989 г. 63% от французите са били категорично срещу това, за кмет на тяхна община да бъде избран мюсюлманин. Днес обаче, само 35% са против такъв избор.
Въпреки всичко, атентатите от 11.09.2001 г. се отразиха негативно върху отношението на обществото към мюсюлманските сънародници. Настроението на последните е значително понижено.
Според едно проучване, около 60% от мюсюлманите се опасяват, че ги поставят в един кюп с ислямските терористи. И това е при положение, че впечатляващо мнозинство - 92% от мюсюлманите решително осъждат терористичните актове. 30% от тях вече са почувствали негативната промяна в отношението на обществото към тях.
Дори на президента Жак Ширак не убегна тази промяна на настроенито. Той прие водещи представители на мюсюлманските релиогиозни дружества в Елисейския дворец за да предупреди за "опасните последствия" за френското общество, ако се получи "смесване" на фанатични терористи с вярващи мюсюлмани.
Много французи реагираха рефлекторно на терористичните актове в Ню Йорк и Вашингтон, спомняйки се отвличането на самолета през декември 1994 г. и кървавата серия бомбени атентати от юли до октомври 1995 г., когато загинаха 12 души, а 200 бяха ранени, някои от тях - тежко. Атентаторите бяха от радикалните алжирски "Въоръжени ислямски групи" /GIA/. Между тях имаше младежи, израснали в имигрантските гета и вербовани от фундаменталистите. Някои от тях бяха преминали обучение в лагерите на Осама бин Ладен в Афганистан. Предвид на строгите мерки за контрол, които все повече придобиваха дискриминационен характер, архиепископът на Париж кардинал Ластигер апелира към обезпокоеното общество да не допусне превръщането на страха в омраза, в недоверие и лов на вещици.
Днес, както потвърждава един представител на Службата за защита на конституцията /контраразузнаването/, дискретно се изгонват имами, които много горещо и разпалено проповядват своята вяра и застрашават дестабилизирането на предградията с мюсюлмански имигранти. А междувременно все повече ислямски религиозни дружества избягват приемането в джамиите на имами, които са им препоръчани от чужбина.
Но контролът върху ислямски инициативи във Франция има граници. За разлика от католическите, протестанските или еврейски общности, ислямът не разполага нито с йерархична структура, нито със строга организационна форма. Впрочем, несъвместимо с валидния от 1905 г. принцип за разделяне на държава и църква, чужди сили като Алжир, Мароко или Саудитска Арабия финансират религиозни общности, контролират ги и са отговорни за това, че сред тях във Франция се разпространяват фундаменталистки идеи. Въведеният от бивш министър на вътрешните работи диалог с мюсюлманите създаде рамковите условия за един "републикански ислям". През т.г. /2002/ ще се конструрира "Френски съвет на мюсюлманските религиозни общности", чийто представители ще се избират. Обсъжда се, дали да се разреши допускането на жени в избора и с това -тяхната по-голяма роля във "френския ислям". Тези реформаторски усилия допринесоха да подобряване имиджа на исляма във Франция.
На всички е известно, че Франция изпрати свои войници в Афганистан, но малко се знае, за това, че между 80 и 100 френски граждани се сражаваха на страната на Ал-Кайда и повечето от тях дадохо живота си. Други френски граждани бяха арестувани поради участие в подкрепата на терористични актове на организацията на Бин Ладен. /февруари 2002 г., подготовката на терпористичен акт срещу американския културен център и посолството на САЩ в Париж /. А чрез последните арести органите за сигурност попаднаха на следите на цяла терористична мрежа в Европа.
Доклад на фенското разузнаване от 1999 г. предупреждава за опасността от привличане на млади френски мюсюлмани от радикални ислямисти. В него многоетажните жилищни комплекси в покрайнините на френските градове са посочени като идеални места за зараждане на тероризма. Там се води обучение в курсове по арабски и занятия по религия, като младежите се запознават с най-радикалните форми на исляма и се подготвят за т.н "Свещена война" /Джихад/. Още в курсовете се запознават с боравенето с откраднато оръжие, преди да попаднат в лагерите на алжирските "Въоръжени ислямски групи" /GIA/ и след това да бъдат изпратени в лагери в Афганистан или други страни.
ГЕРМАНИЯ
Централният съвет на мюсюлманите бе първата организация в Германия, която прокламира в "ислямска харта" откритото признаване на конституцията и се обяви за "съвременно разбиране на ислямските източници", както и за формиране на собствена ислямска идентичност в Европа. Централният съвет изтъква своето съгласие за демократичен и плуралистичен ред с далеч отиващи искания към държавата и обществото, между които: въвеждане на часове по религия - ислям на немски език, изграждане на катедри за академично обучение на учители по религия и имами, разрешаване строителството на джамии в централните градски части, разрешаване разпространението на молитвата чрез високоговорители и усилватели, респектиране на ислямските изисквания към облеклото от училищата и администрацията, ангажиране на ислямски съветници в армията, държавна защита на ислямските празници и създаване на мюсюлмански гробища.
Авторите на хартата се придържат към аргумента "Ислямът е религия на мира", войнстващи черти на тази вяра се премълчават.
Ислямският съвет обединява 20 организации и представлява 2% от всичко 3,2 милиона мюсюлмани в Германия. Той е противоположност на Ислямския съвет, който е доминиран от турците. Така името Централен съвет създава погрешна представа за представителност.
Редица съюзи на Централния съвет се финансират от Саудитска Арабия. Те проповядват строго прилагане на ислямските закони /шариата/, в която тема облаче "хартата" не навлиза, а се ограничава с акцента "Германия като център на нашите интереси".
Немската професорка Шпулер-Щегеман констатира от дълго време тенденцията на много ислямски съюзи към признаване на немската конституция. Тя признава, че не може да се различи границата, кога тези признания са искрени и кога не, но очевидно между част от "твърдите" мюсюлмани постепенно се насажда разбирането, че конституцията е едно полезно предимство за тях, без обаче да бъде ценност. Важно е, тя да защищава малцинствата и свободите им, каквито не могат да имат в нито една ислямска страна. "Основният закон на европейската държава е полезен за исляма, защото предлага основата за искания на права", пише професор Шпулер-Щегеман в анализа си.
След атентатите в САЩ контактите с мюсюлмани са затруднени и в Германия. Промяната се е почувствала изведнъж. Интересното е обаче, че това дава повод на християнски и еврейски организации да оценят недостатъците в досегашните ежедневни контакти, които не са се превърнали в контакти между религиите. Тези организации дават една положителна оценка на мюсюлманите, като добронамерени и толерантни хора.
Службата за защита на конституцията обаче, предупреждава, че радикалните мюсюлмани в Германия са на страната на атентаторите. Декларациите им по осъждането на атентатите не били искрени. Това заплашвало усилията на канцлера Шрьодер да привлече най-важните религиозни организации в борбата срещу тероризма.
Една от най-големите джамии в Германия - "Фатих" в Бремен, построена през 1988 год. от екстремистката "Ислямска общност - Мили Гьорюш" /IGMG/- демонстративно първа организира служба за помирение след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон. Немските контраразузнавачи докладват обаче, че във вътрешните кръгове на организацията била изразена нескрита радост от атентатите.
Броят на джамиите, които се държат от IGMG в Германия са вече над 500. В доклад на Службата за защита на конституцията се казва, че за управление и поддържане на това значително недвижимо имущество е компетентно Дружеството за строителство на джамии и подпомагане в Европа. Неговата стойност е 60 милиона германски марки. Построяването на най-голямата в Северна Германия джамия- "Фатих" е струвало 3,5 милиона марки.
Според контраразузнавачите IGMG има нова стратегия: възможоно най-много нейни привърженици да получат немско гражданство и да основат политическа партия. Целта е да се придобие възможност за влияние върху политиката в Германия.
Обстановката след 11.09.2001 г. бе благоприятна за отправяне на обвинения срещу политически опоненти. Т.н. бе "напомнено", че ПДС през 1990 г. под председателството на Грегор Гизи е превела 37,5 милиона марки на "Ислямска религиозна организация" в ГДР, ръководена от Абдул Маджид Йонес. Същият е бил човек за връзка между ГЕСП, ООП и близкоизточни разузнавателни склужби. Когато спекулацията гръмна като спукан балон, заместник председателят на ПДС каза, че цялото партийно ръководство се е чувствало виновно.
Служители на органите за сигурност подозират, че бивши съратници на ЩАЗИ са в мрежата на Бин Ладен. Във външнополитическото разузнаване /БНД/ предпорагат, че поне остатъци от някогашната мрежа на източногерманските тайни служби съществуват в екстремистките арабски терористични групи.
АВСТРИЯ
В Австрия живеят около 350 000 мюсюлмани, повечето от тях - във Виена. Големи общини има обаче и в Тирол, Залцбург и в Горна Австрия. Повечето са имигранти, 45% идват от Турция, 15%- от бивша Югославия, една десета част - от Иран и арабския свят. В някои райони на Виена, като например около пазара Бруненмаркт в квартал Отакринг, гъстотата на мюсюлманското население достига 80%.
Въпреки че представители на мюсюлманите веднага и най-остро осъдиха терористичните актове от 11. 09. 2001 г. и въпреки че службите за сигурност не са установили никакви радикални тенденции, преобладава политическото недоверие. Изведнъж зачестиха хайките, а напълно безобидни културни съюзи бяха заподозряни в сътрудничество с търсения терорист № 1 Осама бин Ладен. А когато стана известно, че афганистанският "министър на образованието" на талибаните е бил във Виена в началото на годината със знанието на австрийските ведомства, временно настъпи буря, защото министърът търсил /впрочем напразно/ да вербова бойци за Свещената война. Междувременно обстановката се успокои и мюсюлманите се затвориха още повече от преди в личната си сфера.
Според доклада на Службата за защита на конституцията от 1999 г. мюсюлманите в Австрия изповядват "умерен ислям", а фундаменталистични тенденции не са известни досега. Най-усърдно изповядват своята религия турците. Те принадлежат към най-бедните и най-зле образовани в обществото. Най-немърливо се отнасят към религиозните си задължения иранците. Те са сред най-богатите и имат най-висока степен на образование. Това показват най-новите проучвания, твърди експертката по исляма г-жа Мартина Шмидт.
Липсата на изявен религиозен фундаментализъм в Австрия е лесно обяснима. Още през 1979 г. Австрия, единствена в Европа призна официално исляма и построи държавна джамия в Северната част на Виена. Освен нея има още 150 места за молитви, една пакистанска ислямска културна група, турски спортни клубове, всички те отдавна признати и сътрудничещи си най-тясно с градската управа. Съветничката по въпросите на интеграцията в кметството Ренате Браунер казва: "Ние нямаме проблема със самоизолиране на мюсюлманските съграждани. Точно обратното- интересът към интеграция и курсовете по немски език е толкова голям, че едвам смогваме да го удовлетворим".
Признаването на исляма от Република Австрия има и други предимства: умерената ислямска религиозна общност е официален представител на мюсюлманите. Обучението по религия в училищата е както за католическите деца. Около 30 000 мюсюлмански ученици се обучават от подготвени от държавата религиозни /ислямски/ учители. Съществува самостоятелна Академия за религиозна педагогика, самостоятелна ислямска гимназия и двуезична ислямска детска градина /частна/, но няма нито едно училище за изучаване на корана.
Постепенно се развива една смесена ислямско-австрийска култура, която е видима за всеки.
ИСПАНИЯ
600 000 са вярващите в исляма в Испания. Над 100 са ислямските общности вн страната. Техен главен спонсор е Саудитска Арабия. Кралят Фаат е дарил 20 милиона долара лични средства за построяването на ислямски културен център в Мадрид. Импозантната сграда с мраморната си облицовка и минарета въздейства като такава в страна от богатия на нефт регион. По този начин Саудитска Арабия присъства тук, без да представя институционално 600-те хиляди мюсюлмани. Не всички мюсюлмани в Испания оценяват положително жеста на саудитския крал. "Саудитска Арабия строи луксозни центрове, които местните общини никога не биха били в състояние да поддържат. Така те стават финансово зависими, а Саудитска Арабия може да изнася твърдата трактовка на исляма, каквато е ваххабитизмът.", казва Абдиалам Ескудера, ръководител на испанския Ислямски съвет в Кордоба и генерален секретар на Комисията на ислямските общности. Неговата оценка и за войната в Афганистан е много точна и ясна: "Бин Ладен трябва да бъде преследван, но войната в Афганистан е несправедлива." Въпросът, който си задават в ислямсаката общност е: "Защо не се апелира към международната съдебна система? Бин Лден е продукт на Саудитска Арабия и на САЩ, бомбите обаче улучват невинните!"
За настроенията сред мюсюлманите в Испания е показателно мнението на бившия дипломат на Египет Мохамед Ел Аффи, сега пресеаташе на Ислямския културен център: "Терорът е терор а самоубийството в името на корана е забранено. Не трябва обаче да смесваме съпротивата с терора." Смело диференциране, което се проявява и при оценката на войната в Афганистан:"Ако Бин Ладен е виновен за атентатите на 11.09.2001 г., трябва да бъде преследван! Но да сте видели досега доказателства?"
Но ислямският терор изглежда прониква сред мюсюлманските среди в Испания. Оше през юни миналата година полицията е арестувала алжиреца Мохамед Бен Сакриа, който е заемал ръководна позиция в терористичната мрежа на Бин Ладен. На 26.09.2001 г. последвал и ареста на 6 алжирци, от които поне един е подготвен камикадзе. Малко преди това е станало известно, че Мохамед Атта, един от атентаторите в един от самолетите, разбили се в Световния търговски център, е пребивалал в Испания. На 13.11.2001 г. са арестувани 11 активисти с тунезийски и алжирски произход, които са били представители на Бин Ладен в Испания.
Много преди атентатите на 11.09.2001 г. испанските органи за сигурност са били наясно с потенциалната опасност. Те са поставили под наблюдение ислямските общности още преди повече от 2 години!
БОСНА
Религиозни фанатици успяха да проникнат в многоетнична Босна, където дори турските завоеватели налагаха исляма със сила. Местни наблюдатели твърдят, че за това е виновна преди всичко Европа. Според Мохамед Филипович, член на Академията на науките и първи посланик на Босна в Лондон, арабите са били единствените, които са им предложили оръжие и помощ. И до днес се твърди, че в Босна са воювали само 3000 араби. Непосредствено след атентатите в САЩ босненското правителство отне гражданството на 100 ислямисти, военни ветерани. Кръгът от босненски войници, които са се оставили да бъдат привлечени от ваххабитите се счита за малък. Основаната от тях организация "Активна ислямска младеж" /AIO/ не наброява повече от 2000 члена. Водещата ислямска Партия на демократичното действие /SDA/, която с ислямския антикомунист Алиа Изетбегович дълго време беше противник № 1 на Слободан Милошевич, е много по-малко фундаменталистка, отколкото AIO. Но дори и нейните членове посрещнаха на конгреса си посланика на Саудитска Арабия с нестихващи аплодисменти, докато за американския посланик едва се намериха отделни делегати, които да повдигнат ръце за ръкопляскане.
След 11.09.2001 г. всичко в Босна, което е свързано със Саудитска Арабия попадна в полето на съмнението, поне в очите на представените международни сили. През октомври войници на SFOR конфискуваха компютри и документи на Саудитската върховна комисия /хуманитарна организация със седалище в Сараево/. Те арестуваха дори 4-ма служители на организацията. Междувременно американската администрация уведоми босненското правителство за оценките си и взе мерки срещу саудитския център. Заместник външният министър на Босна Ивица Мисич сподели, че американците са открили в конфискуваните компютри на саудитската хуманитарна организация снимки на американски военни обекти и информации както за уреди за пръскане срещу паразити, така и за производство на пестициди. Сред конфискуваните книжа и документи е имало и градски планове на Вашингтон, на които са били маркирани специално правителствени сгради.
Саудитците не признаха нищо. Но все пак те са назначили онези 5-ма алжирци, които бяха обвинени от американците във връзка с Ал-Кайда, а по-късно - депортирани в Гуантанамо, въпреки решението на висшите босненски съдебни инстанции.
Посолството на САЩ беше затваряно три пъти, последният- от 21. 03.2002, поради заплахи за атентати.
В Босна се потвърди още веднъж, че разпространяването на ваххавитското учение е било подготвяно дълго и с много пари, а за прикритие се използва хуманитарна организация. Това поражда асоциацията с искането към България от началото на 90-те години да разреши строежа в ж.к. Люлин в София на ислямски център за Европа и разбира се въпроса, а какво би станало, ако не бяхме отказали.
Саудитският център и джамията в Сараево изглеждат като крепост. Те са приютили и всичко необходимо за оперативна работга. В центъра се помещава религиозно училище, библиотека и дори спортна зала. Саудитската върховна комисия е обявена за хуманитарна организация и се председателства от дипломат. Тя е правила дарения още от 1993 г., когато Западна Европа въобще не се е интересувала от подобна дейност. Всички инвестиции идват от династията Ал Сауд в Риад. Джамията е дарение от крал Фаад. Освещаването й става на 15.09.2000 г., за което пристига принц Салман. Салман бин Абид ал-Азиз е не само емир на Риад и председател на кралския семеен съвет. Той принадлежи към седемте силни на деня, образуващи т.н. вътрешен кръг на властта. Към него принадлежат освен краля Фаад и принц Салман, също министърът на отбраната принц Султан и дългогодишният вътрешен министър принц Найев.
Саудитската агресивна държавна религия на ваххабитизма бе обявена след 11.09.2001 г. за главния източник на фундаментализма.
Познавачи на Босна твръдят, че населението и в бъдеще може да гласува за мюсюлманската партия SDA, но няма да следва фундаменталистки призиви. Данило Николич, директор на еврейската общност в Сараево няма опасения:"В дългосрочен план ваххабитите не могат да спечелят влияние тук". Ръководителят на мултирелигиозния и интелектуален център в града Марко Орцолич е съвсем сигурен:"Саудитците и радикалните им привърженици не са готови за дискусия. Те крият всичко. С това не могат да напреднат. Нашият ислям е по-скоро от турски, а не от арабски произход".
Автор Симеон Николов
вторник, 19 януари 2010 г.
Време разделно
Пред българските емигранти се надига съдбоносния въпрос дали да останат част от доказаното от историята или да предпочетат да се радват на настоящето
Нека да си представим, че през 1396 година под натиска на турския завоевател и с ясното разбиране, че българското общество загива, някой българин се "вдига" и избягва на запад. Той се спасява от катастрофата и успява да се уреди далеч от исляма и от предстоящия терор. Създава семейство, и изобщо живее по нормален за времето си начин. Такива българи всъщност е имало и необходимостта да си ги представяме е донякъде излишна.
Нека да си представим и друг българин, който навреме се усеща накъде "духа вятърът", подхожда прагматично и приема исляма. С това той става пълноправен гражданин на империята, която дели поданиците си на две - мюсюлмани и немюсюлмани. Първите имат повече права и плащат по-малко данъци.
Нека си представим и трети българин, който остава на мястото си, съпротивлява се доколкото може на завоевателя и урежда някак си живота под чуждата власт.
Кой от тримата е истинският българин?
Неда да дадем непатриотарски отговор. Чисто прагматично... кой е?
Каква е съдбата на отишлия на запад?
Той е създал семейство, деца, остарял е и е умрял. Децата му също са създали свои деца и т.н. Може би неговите гени все още са живи някъде, в някой човек, ако не са ги отнесли междувременно други катаклизми на историята. Само че след самия човек, неговите деца вече не са били българи. Те са наследници на българин, но не са българи - те са французи, немци, англичани, испанци.
Каква е съдбата на приелия чуждата вяра?
Възможно е той да е останал по земите си и да се е спасил като българин, но с различна религия. В по-голямата част от случаите обаче той се е претопил и децата му вече минават или за турци, или за араби или за някакви други не-европейци. Принципно на Балканите има твърде малко нехристиянски групи към съответните народи, които продължават да се възприемат като част от тези народи. Т.е. няма много българо-мохамедани, сърбо-мохамедани или гърко-мохамедани. По-скоро те са се обособили в някакви групи, в които са повече мохамедани, отколкото българи, сърби или гърци.
Каква е съдбата на останалия като българин по земите си?
Неговата съдба сме всички ние - които към настоящия момент сме българи.
Може би вече става излишна формулировката на общ отговор кой е българинът. Това е този, чиито деца също са българи. И този, чиито потомци след 100 години отново ще учат за Хан Аспарух, за Крум, за Симеон I, за Калоян, Шишман, Левски, Ботев...
Ако общество, излъчило подобни личности и преживяло 13 века на възходи и падения, представлява някаква ценност да бъдеш част от него, то тогава изборът трябва да бъде направен в момента, в който си живял и си можел да вземаш решения. Дори и този момент да е бил в етап на падение.
Трудно е да се отговори еднозначно кой от тримата е постъпил най-добре.
Ако се приложи логика от днешното време, вероятно това трябва да е бил този, който е приел исляма. Та той е станал част от най-великата по това време империя в Средиземноморието - тази, която минава като валяк през враговете си във всички посоки, и която от самата си експанзия носи богатства на своите граждани. Османлиите прегазват не само раздробените Балкани, не само последния остатък от Римската империя, но също и могъщите арабски кралства, цяла Северна Африка, Персийския залив, Ирак... При това в 1396 г. империята е все още много далеч от своя апогей и и предстоят славни столетия преди да се спре в стените на Виена. Какъв по-добър избор от това да станеш пълноправен гражданин и поданик на Истанбул...
Втора по изгода вероятно е логиката на заминалия на запад. Ако е имал късмета не просто да отиде някъде там, ами да стигне примерно до Испания, неговите внуци са можели да се качат на корабите на Колумб и още в 1492 г. да открият Америка. Можел е да участва в Реконкистата - окончателното прогонване на исляма от Испания и да си го върне "тъпкано" на тези, които са го прогонили от земите му. По-късно - когато Испания превзема половин Европа, а кралят и е обявен за император и корабите непрекъснато носят злато от колониите през Атлантика, децата на този човек биха били горди да наричат себе си испанци.
И накрая стигаме до глупака, който хем останал в България, хем не приел исляма и живял 5 века като роб. Стигаме и до самите себе си, които се оказваме деца на глупаците от края на 14 век. Даже и най-умните от нас (които понеже днес също не сме много добре, предпочитат някаква "географска" промяна), и те са деца на глупаците, и те все още са част от българската нация.
Само още нещо трябва да видим.
Какво става с Османската империя след Виена и с испанската след началната експанзия?
Ако не биха били инвестициите на ЕС в последните 20 години, Испания днес щеше да е по-зле от България. Т.е. бившата велика империя щеше да е пародия на самата себе си. Не че сега не е, сравнена с имперското си минало.
А от Османската империя са останали множество държави от най-различно естество, които са толкова далеч от цивилизацията, колкото сме ние от Луната. И от великия ислям е останала една потисническа и антипрогресивна религия, която още векове ще спъва прогреса на тези хора. Дори най-реформираната ислямска страна като Турция все още дълбоко страда от наследството на Османската империя. Толкова страда, че великият Ататюрк като започва реформите си, едно от първите му действия е да обяви, че Турция не е наследник на Османската империя... Носителят на имперското величие се отрича от него...
А българите са си още българи. Децата на останалия дълго страдали. Но по някое време започнали да надигат глава. Създали си училище, възстановили си църквата, вдигали бунтове и си издействали да ги освободят. След това си направили държава, удвоили и територията, повели войни за още. Претърпели и някои загуби. Периодично разни българи напускали и отивали да станат част от другите народи. Глобалните тенденции малко се подиграли с България и някъде към края на 20 век тази страна се оказала не много добре. И поредната вълна от желаещи да си сменят националността тръгнала. Реализирало се може би най-голямото изселване от 1396 г. насам. Един от всеки 8 избягал...
Само че има и останали. Глупаците, които ще продължат нишката. Тя може и да поизтънее. Може да се загубят територии под напора на по-репродуктивни местни етноси. Може и доста да се пострада. Но българи ще има. Те ще учат за Хан Аспарух и за Симеон. Другите ще учат за Анри. Трети ще учат за Джордж Буш.
Въпросът е струва ли си? Струва ли си заради текущото удобство, касаещо настоящото поколение, да се прави избор определящ съдбата на много бъдещи поколения. Защото исторически погледнато, не е чак толкова лошо да си българин. Може би по-добре е единствено да си евреин - но те пък през колко катаклизми са минали... Затова и сме втори по интелигентност сигурно след тях... Само че евреите ги има, макар и мнозина от тях да са се отрекли. И българите ще ги има. И на тях ще принадлежи конската опашка на Аспарух, правото във въображението си да пият вино от императорска кратуна, гордостта да създадат и съхранят писменост, която един ден ще стане глобална... Това последното не е подвеждаща информация, защото кирилицата като такава е създадена не от Кирил и Методий, а от учениците им по време на работата им в школите на Борис I. Т.е. това е българска азбука. Много по-българска от глаголицата. Само че кой днес ползва глаголица?
Историята има качеството да отсява най-доброто. Тя го прави с дългосрочни изпитания, в които никой не може да излъже. И който се е доказал в проверката на историята, той е великият и е добре да бъдеш част от него.
Дори и преди да се създаде държавата Израел, евреите бяха елитът на света. Защото имаха хилядолетна история. Те бяха елитът, дори когато бяха репресирани. Защото бяха най-добри търговци и можеха да управляват парите. А можеха да го правят, защото бяха най-умни.
Българите не сме чак толкова велики. Но ако се съпоставим с другите от така наречения развит свят, трудно ще намерим някой, който да се е доказал повече. Не става дума за настоящото поколение. Текущо сме зле. Но кой друг си е направил държава на 200 километра от столицата на света към времето на създаването на въпросната държава. Кой се е настанил на земите на императора, който в същото време, а и доста години по-късно, ще води успешни войни с нововъзникващата религия на исляма. И лично с нейния вожд - Мохамед?
Кой е водил най-голямата битка в Средновековието в името на господството над Балканите?
Кой е създал една от най-използваните писмености?
Кой е посякъл опитите за налагане на католицизма над целия християнски свят?
Кой е оцелял след 5 века в ада? Това е много важен тест, защото колкото е било зле, толкова оцелелите са се доказали като жизнеспособни. Колко други народи са погинали през това време...
Кой е превзел непревземаемата Одринска крепост?
Кой е издържал на загубите на 2 Световни войни и 40 години утопични експерименти?
Кой е казал "Не" на част от безумията на Хитлер, докато другите му раболепничеха?
...Аз лично предпочитам децата ми да учат тези работи един ден в училище, макар и заедно с тях да учат за Жан Виденов и Иван Костов. Аз ще изстрадам последните двама, защото вековният приоритет е друг. Предпочитам да учат тези работи, вместо заради това, че сме имали време на нещастие, в което нещастници са ни управлявали, децата ми и техните деца да станат някакви други. Не ми се ще да учат за грандиозните битки на ген. Хюстън с мексиканците, в които участвали по няколко стотин човека. Или за великия крал Хенри, запомнен с шестте си жени, защото не можел да направи едно мъжко чедо. Някой да знае български цар да е запомнен с подобно нещо?
Аз предпочитам да уча за Боянския майстор, който не е сред основоположниците на Ренесанса, само защото е скрил името си. А иначе е рисувал 150 години преди Джото и доста повече преди Леонардо.
Аз предпочитам децата ми да учат за Левски, а не за шериф Уайът Ърп. Предпочитам да учат за българската пехота, а не за наполеоновите тактики да строиш две редици хора на 20 метра една от друга и да започнат да се стрелят от упор.
И най-важното - аз предпочитам децата да учат истината за себе си, част от която е и че не сме най-великата нация на света и сме имали и много позорни падения. А не да учат, че историята не познава сходно с тяхното могъщество, че ще бъдат вечни и че ако има първо качество хора, това са само те. Не ми се ще децата ми да се окажат ученици на "вечния" Рим. В България може и да сме зле икономически и да имаме много проблеми, може и да има какво да научим от тези, които са по-добре в момента от нас... Но със сигурност те има какво да научат от нас по въпроса за гледането на истината в очите и по въпроса как се създава нация, която да се докаже през проверките на историята.
Българското общество днес преживява поредното си "Време разделно". Защото твърде много от него се отделиха и са пред избор. Те избраха вече добрия начин на текущ живот и по-добре организираните в момента общества. Но дали това е изборът и на историята? Дали е по-добре да си българин или американец?
Има една група българи, които добрали се до нещо на запад изпадат във всеобщо заслепение. От тях идват дори подигравки като тази:"Мрете там в България, скотове такива, аз се спасих и не искам да ви гледам...", или "Слугувайте на комунистите и на мафията, ние се уредихме тук където има ред и законът се спазва...". Има много такива.
Всъщност обаче въпросът е кой от кого се е спасил. Истинските стойности се познават в трудни моменти. И паденията на нацията са необходими, може би и за да се очисти тя от част от себе си. В охолството оцеляват всякакви паразити, микроби и пр. В трудността оцеляват само най-жизнеспособните. Те поставят началото на следващото ново. Паразитите или измират, или се прикрепват към друго тяло. И е ясно какво става с тяло, в което виреят паразити... Та така както те ни се подиграват, ние можем само да им благодарим за жеста да ни освободят от присъствието си.
Има обаче и една вероятно по-голяма група българи, които са по пътя си някъде, и които не искат съвсем да не бъдат българи. Иска им се хем да са част от добрия исторически избор, хем да не живеят зле като стандарт. Трябва да е ясно, че техният избор е най-труден. Времето тече и всяка година, в която децата им не са в България ги отдалечава от българското. Времето е много силен фактор. И ако искаш да си част от нещо, което го е победило и е оцеляло през него, не трябва да губиш много време. Иначе ставаш янки, шваба или ингилизин...
Да си българин е съдба. И трябва да я приемеш каквато е, и да се бориш с нея. Ако избягаш от съдбата си вече не си българин. Съдбата не признава и оправдания - в бедност, липса на перспективи, мафия, корупция. Всичко това е част от падението, което пък е част от общата историческа съдба на нацията. Като си се родил във време на падение, трябва да работиш за да го преодолееш. А не да бягаш. В смисъл не да бягаш, ако искаш да останеш българин... Иначе може. На Левски не му е било по-лесно. И много други българи тогава са избягали. Но Левски е запомнен. А другите - те са някъде из множеството на добре асимилираните.
Истината има това качество да бъде винаги сурова. Може и да не е най-доброто, което ти се иска да чуеш. Но тя си е истина. И днес тя е, че времето е разделно и трябва да се прави избор.
Всеки, който избере България ще може да стане част от нейното възраждане. Защото точно днес България има този проблем, че и липсва точно онова, което всеки завърнал се може да и даде. Липсват и пари - икономиката е доста бедна на капитали. Но липсва и също население, което да работи яко - нещо, на което се поотучихме. Липсва и модерно управление и ноу-хау за създаване на бизнес. Липсва и донякъде и модерно мислене. Нека всеки, който не е сега в България да си помисли доколко той е придобил тези качества...
В Америка можеш да станеш добър американец. Можеш да станеш и по-преуспял от средния американец. Някои могат да станат и милиардери. Но масово нищо повече от средния американец.
В България можеш да останеш българин. И един ден може би децата ти да са благодарни за този избор. Защото падението се обръща във възход.
Изборът е лесен, ако мислиш мащабно... Ако не - който не мисли мащабно, и тук и в САЩ ще си остане дребна душа. Хубавото на българската нация е, че винаги е имала твърде много мащабни души. Въпросът е кога ще се пробудят.
Време разделно...
Добри Божилов
Нека да си представим, че през 1396 година под натиска на турския завоевател и с ясното разбиране, че българското общество загива, някой българин се "вдига" и избягва на запад. Той се спасява от катастрофата и успява да се уреди далеч от исляма и от предстоящия терор. Създава семейство, и изобщо живее по нормален за времето си начин. Такива българи всъщност е имало и необходимостта да си ги представяме е донякъде излишна.
Нека да си представим и друг българин, който навреме се усеща накъде "духа вятърът", подхожда прагматично и приема исляма. С това той става пълноправен гражданин на империята, която дели поданиците си на две - мюсюлмани и немюсюлмани. Първите имат повече права и плащат по-малко данъци.
Нека си представим и трети българин, който остава на мястото си, съпротивлява се доколкото може на завоевателя и урежда някак си живота под чуждата власт.
Кой от тримата е истинският българин?
Неда да дадем непатриотарски отговор. Чисто прагматично... кой е?
Каква е съдбата на отишлия на запад?
Той е създал семейство, деца, остарял е и е умрял. Децата му също са създали свои деца и т.н. Може би неговите гени все още са живи някъде, в някой човек, ако не са ги отнесли междувременно други катаклизми на историята. Само че след самия човек, неговите деца вече не са били българи. Те са наследници на българин, но не са българи - те са французи, немци, англичани, испанци.
Каква е съдбата на приелия чуждата вяра?
Възможно е той да е останал по земите си и да се е спасил като българин, но с различна религия. В по-голямата част от случаите обаче той се е претопил и децата му вече минават или за турци, или за араби или за някакви други не-европейци. Принципно на Балканите има твърде малко нехристиянски групи към съответните народи, които продължават да се възприемат като част от тези народи. Т.е. няма много българо-мохамедани, сърбо-мохамедани или гърко-мохамедани. По-скоро те са се обособили в някакви групи, в които са повече мохамедани, отколкото българи, сърби или гърци.
Каква е съдбата на останалия като българин по земите си?
Неговата съдба сме всички ние - които към настоящия момент сме българи.
Може би вече става излишна формулировката на общ отговор кой е българинът. Това е този, чиито деца също са българи. И този, чиито потомци след 100 години отново ще учат за Хан Аспарух, за Крум, за Симеон I, за Калоян, Шишман, Левски, Ботев...
Ако общество, излъчило подобни личности и преживяло 13 века на възходи и падения, представлява някаква ценност да бъдеш част от него, то тогава изборът трябва да бъде направен в момента, в който си живял и си можел да вземаш решения. Дори и този момент да е бил в етап на падение.
Трудно е да се отговори еднозначно кой от тримата е постъпил най-добре.
Ако се приложи логика от днешното време, вероятно това трябва да е бил този, който е приел исляма. Та той е станал част от най-великата по това време империя в Средиземноморието - тази, която минава като валяк през враговете си във всички посоки, и която от самата си експанзия носи богатства на своите граждани. Османлиите прегазват не само раздробените Балкани, не само последния остатък от Римската империя, но също и могъщите арабски кралства, цяла Северна Африка, Персийския залив, Ирак... При това в 1396 г. империята е все още много далеч от своя апогей и и предстоят славни столетия преди да се спре в стените на Виена. Какъв по-добър избор от това да станеш пълноправен гражданин и поданик на Истанбул...
Втора по изгода вероятно е логиката на заминалия на запад. Ако е имал късмета не просто да отиде някъде там, ами да стигне примерно до Испания, неговите внуци са можели да се качат на корабите на Колумб и още в 1492 г. да открият Америка. Можел е да участва в Реконкистата - окончателното прогонване на исляма от Испания и да си го върне "тъпкано" на тези, които са го прогонили от земите му. По-късно - когато Испания превзема половин Европа, а кралят и е обявен за император и корабите непрекъснато носят злато от колониите през Атлантика, децата на този човек биха били горди да наричат себе си испанци.
И накрая стигаме до глупака, който хем останал в България, хем не приел исляма и живял 5 века като роб. Стигаме и до самите себе си, които се оказваме деца на глупаците от края на 14 век. Даже и най-умните от нас (които понеже днес също не сме много добре, предпочитат някаква "географска" промяна), и те са деца на глупаците, и те все още са част от българската нация.
Само още нещо трябва да видим.
Какво става с Османската империя след Виена и с испанската след началната експанзия?
Ако не биха били инвестициите на ЕС в последните 20 години, Испания днес щеше да е по-зле от България. Т.е. бившата велика империя щеше да е пародия на самата себе си. Не че сега не е, сравнена с имперското си минало.
А от Османската империя са останали множество държави от най-различно естество, които са толкова далеч от цивилизацията, колкото сме ние от Луната. И от великия ислям е останала една потисническа и антипрогресивна религия, която още векове ще спъва прогреса на тези хора. Дори най-реформираната ислямска страна като Турция все още дълбоко страда от наследството на Османската империя. Толкова страда, че великият Ататюрк като започва реформите си, едно от първите му действия е да обяви, че Турция не е наследник на Османската империя... Носителят на имперското величие се отрича от него...
А българите са си още българи. Децата на останалия дълго страдали. Но по някое време започнали да надигат глава. Създали си училище, възстановили си църквата, вдигали бунтове и си издействали да ги освободят. След това си направили държава, удвоили и територията, повели войни за още. Претърпели и някои загуби. Периодично разни българи напускали и отивали да станат част от другите народи. Глобалните тенденции малко се подиграли с България и някъде към края на 20 век тази страна се оказала не много добре. И поредната вълна от желаещи да си сменят националността тръгнала. Реализирало се може би най-голямото изселване от 1396 г. насам. Един от всеки 8 избягал...
Само че има и останали. Глупаците, които ще продължат нишката. Тя може и да поизтънее. Може да се загубят територии под напора на по-репродуктивни местни етноси. Може и доста да се пострада. Но българи ще има. Те ще учат за Хан Аспарух и за Симеон. Другите ще учат за Анри. Трети ще учат за Джордж Буш.
Въпросът е струва ли си? Струва ли си заради текущото удобство, касаещо настоящото поколение, да се прави избор определящ съдбата на много бъдещи поколения. Защото исторически погледнато, не е чак толкова лошо да си българин. Може би по-добре е единствено да си евреин - но те пък през колко катаклизми са минали... Затова и сме втори по интелигентност сигурно след тях... Само че евреите ги има, макар и мнозина от тях да са се отрекли. И българите ще ги има. И на тях ще принадлежи конската опашка на Аспарух, правото във въображението си да пият вино от императорска кратуна, гордостта да създадат и съхранят писменост, която един ден ще стане глобална... Това последното не е подвеждаща информация, защото кирилицата като такава е създадена не от Кирил и Методий, а от учениците им по време на работата им в школите на Борис I. Т.е. това е българска азбука. Много по-българска от глаголицата. Само че кой днес ползва глаголица?
Историята има качеството да отсява най-доброто. Тя го прави с дългосрочни изпитания, в които никой не може да излъже. И който се е доказал в проверката на историята, той е великият и е добре да бъдеш част от него.
Дори и преди да се създаде държавата Израел, евреите бяха елитът на света. Защото имаха хилядолетна история. Те бяха елитът, дори когато бяха репресирани. Защото бяха най-добри търговци и можеха да управляват парите. А можеха да го правят, защото бяха най-умни.
Българите не сме чак толкова велики. Но ако се съпоставим с другите от така наречения развит свят, трудно ще намерим някой, който да се е доказал повече. Не става дума за настоящото поколение. Текущо сме зле. Но кой друг си е направил държава на 200 километра от столицата на света към времето на създаването на въпросната държава. Кой се е настанил на земите на императора, който в същото време, а и доста години по-късно, ще води успешни войни с нововъзникващата религия на исляма. И лично с нейния вожд - Мохамед?
Кой е водил най-голямата битка в Средновековието в името на господството над Балканите?
Кой е създал една от най-използваните писмености?
Кой е посякъл опитите за налагане на католицизма над целия християнски свят?
Кой е оцелял след 5 века в ада? Това е много важен тест, защото колкото е било зле, толкова оцелелите са се доказали като жизнеспособни. Колко други народи са погинали през това време...
Кой е превзел непревземаемата Одринска крепост?
Кой е издържал на загубите на 2 Световни войни и 40 години утопични експерименти?
Кой е казал "Не" на част от безумията на Хитлер, докато другите му раболепничеха?
...Аз лично предпочитам децата ми да учат тези работи един ден в училище, макар и заедно с тях да учат за Жан Виденов и Иван Костов. Аз ще изстрадам последните двама, защото вековният приоритет е друг. Предпочитам да учат тези работи, вместо заради това, че сме имали време на нещастие, в което нещастници са ни управлявали, децата ми и техните деца да станат някакви други. Не ми се ще да учат за грандиозните битки на ген. Хюстън с мексиканците, в които участвали по няколко стотин човека. Или за великия крал Хенри, запомнен с шестте си жени, защото не можел да направи едно мъжко чедо. Някой да знае български цар да е запомнен с подобно нещо?
Аз предпочитам да уча за Боянския майстор, който не е сред основоположниците на Ренесанса, само защото е скрил името си. А иначе е рисувал 150 години преди Джото и доста повече преди Леонардо.
Аз предпочитам децата ми да учат за Левски, а не за шериф Уайът Ърп. Предпочитам да учат за българската пехота, а не за наполеоновите тактики да строиш две редици хора на 20 метра една от друга и да започнат да се стрелят от упор.
И най-важното - аз предпочитам децата да учат истината за себе си, част от която е и че не сме най-великата нация на света и сме имали и много позорни падения. А не да учат, че историята не познава сходно с тяхното могъщество, че ще бъдат вечни и че ако има първо качество хора, това са само те. Не ми се ще децата ми да се окажат ученици на "вечния" Рим. В България може и да сме зле икономически и да имаме много проблеми, може и да има какво да научим от тези, които са по-добре в момента от нас... Но със сигурност те има какво да научат от нас по въпроса за гледането на истината в очите и по въпроса как се създава нация, която да се докаже през проверките на историята.
Българското общество днес преживява поредното си "Време разделно". Защото твърде много от него се отделиха и са пред избор. Те избраха вече добрия начин на текущ живот и по-добре организираните в момента общества. Но дали това е изборът и на историята? Дали е по-добре да си българин или американец?
Има една група българи, които добрали се до нещо на запад изпадат във всеобщо заслепение. От тях идват дори подигравки като тази:"Мрете там в България, скотове такива, аз се спасих и не искам да ви гледам...", или "Слугувайте на комунистите и на мафията, ние се уредихме тук където има ред и законът се спазва...". Има много такива.
Всъщност обаче въпросът е кой от кого се е спасил. Истинските стойности се познават в трудни моменти. И паденията на нацията са необходими, може би и за да се очисти тя от част от себе си. В охолството оцеляват всякакви паразити, микроби и пр. В трудността оцеляват само най-жизнеспособните. Те поставят началото на следващото ново. Паразитите или измират, или се прикрепват към друго тяло. И е ясно какво става с тяло, в което виреят паразити... Та така както те ни се подиграват, ние можем само да им благодарим за жеста да ни освободят от присъствието си.
Има обаче и една вероятно по-голяма група българи, които са по пътя си някъде, и които не искат съвсем да не бъдат българи. Иска им се хем да са част от добрия исторически избор, хем да не живеят зле като стандарт. Трябва да е ясно, че техният избор е най-труден. Времето тече и всяка година, в която децата им не са в България ги отдалечава от българското. Времето е много силен фактор. И ако искаш да си част от нещо, което го е победило и е оцеляло през него, не трябва да губиш много време. Иначе ставаш янки, шваба или ингилизин...
Да си българин е съдба. И трябва да я приемеш каквато е, и да се бориш с нея. Ако избягаш от съдбата си вече не си българин. Съдбата не признава и оправдания - в бедност, липса на перспективи, мафия, корупция. Всичко това е част от падението, което пък е част от общата историческа съдба на нацията. Като си се родил във време на падение, трябва да работиш за да го преодолееш. А не да бягаш. В смисъл не да бягаш, ако искаш да останеш българин... Иначе може. На Левски не му е било по-лесно. И много други българи тогава са избягали. Но Левски е запомнен. А другите - те са някъде из множеството на добре асимилираните.
Истината има това качество да бъде винаги сурова. Може и да не е най-доброто, което ти се иска да чуеш. Но тя си е истина. И днес тя е, че времето е разделно и трябва да се прави избор.
Всеки, който избере България ще може да стане част от нейното възраждане. Защото точно днес България има този проблем, че и липсва точно онова, което всеки завърнал се може да и даде. Липсват и пари - икономиката е доста бедна на капитали. Но липсва и също население, което да работи яко - нещо, на което се поотучихме. Липсва и модерно управление и ноу-хау за създаване на бизнес. Липсва и донякъде и модерно мислене. Нека всеки, който не е сега в България да си помисли доколко той е придобил тези качества...
В Америка можеш да станеш добър американец. Можеш да станеш и по-преуспял от средния американец. Някои могат да станат и милиардери. Но масово нищо повече от средния американец.
В България можеш да останеш българин. И един ден може би децата ти да са благодарни за този избор. Защото падението се обръща във възход.
Изборът е лесен, ако мислиш мащабно... Ако не - който не мисли мащабно, и тук и в САЩ ще си остане дребна душа. Хубавото на българската нация е, че винаги е имала твърде много мащабни души. Въпросът е кога ще се пробудят.
Време разделно...
Добри Божилов
Еврейски народ не е имало, твърди израелски историк
Някои от общоприетите исторически истини били измислени от ционистите
Еврейски народ не е имало, твърди израелски историк
Съществувала е само група хора, изповядващи юдаизма
Професорът от университета в Тел Авив, историкът Шломо Занд твърди, че такава нация като евреите не съществува, а прогонването на евреите от историческата им родина не е нищо повече от мит с цел да се оправдае създаването на държавата Израел, съобщи MigNews.
В книгата си "Кога и как сме станали евреи" историкът пише, че еврейски народ не е съществувал. Имало е групи хора, изповядващи юдаизма. Шломо Занд твърди също така, че прогонването на евреите е фикция. Той пояснява, че римляните по принцип не са прибягвали до прогонване на завоюваните народи, а с идването на арабите според него по-голямата част от юдеите са приели исляма и са се асимилирали в обществото. Той заключава, че съвременните палестинци са потомци на същите тези асимилирани юдеи.
Шломо Занд не отрича миграцията на евреите във Вавилон, но твърди, че в повечето случаи тя е била доброволна. Историкът прави също така противоречивия извод, че юдеите са насаждали своята религия сред съседите си, като привежда цитат от книгата на Естер. Занд се позовава и на проведени по-рано в Израел изследвания, които не са били публично обсъждани. Той подробно описва юдейското царство в южната част на Арабския полуостров и юдейските варвари в Северна Африка. Според него еврейската общност в Испания (сефарадите) се е появила от арабите, приели исляма, завоювали Испания от християните-европейци. Ашкеназите според учения са потомци на Хазарския каганат, тръгнали на север. Шломо Занд подчертава, че езикът идиш е смес от пренесено от търговски хазарско наречие и германски език.
Съществуването на общини, изповядващи юдаизма, сред всички раси и на всички континенти, навело Занд на мисълта, че по-голямата част от общоприетите исторически истини за историята на еврейския народ са измислица на основоположниците на ционизма, които са измислили цяла редица норми, граничещи с расистките тези.
Израел трябва да се откаже от формулировката "Еврейска демократична държава" и да стане държава на всички, пише в заключение историкът Шломо Занд.
Източник: в-к Монитор
Еврейски народ не е имало, твърди израелски историк
Съществувала е само група хора, изповядващи юдаизма
Професорът от университета в Тел Авив, историкът Шломо Занд твърди, че такава нация като евреите не съществува, а прогонването на евреите от историческата им родина не е нищо повече от мит с цел да се оправдае създаването на държавата Израел, съобщи MigNews.
В книгата си "Кога и как сме станали евреи" историкът пише, че еврейски народ не е съществувал. Имало е групи хора, изповядващи юдаизма. Шломо Занд твърди също така, че прогонването на евреите е фикция. Той пояснява, че римляните по принцип не са прибягвали до прогонване на завоюваните народи, а с идването на арабите според него по-голямата част от юдеите са приели исляма и са се асимилирали в обществото. Той заключава, че съвременните палестинци са потомци на същите тези асимилирани юдеи.
Шломо Занд не отрича миграцията на евреите във Вавилон, но твърди, че в повечето случаи тя е била доброволна. Историкът прави също така противоречивия извод, че юдеите са насаждали своята религия сред съседите си, като привежда цитат от книгата на Естер. Занд се позовава и на проведени по-рано в Израел изследвания, които не са били публично обсъждани. Той подробно описва юдейското царство в южната част на Арабския полуостров и юдейските варвари в Северна Африка. Според него еврейската общност в Испания (сефарадите) се е появила от арабите, приели исляма, завоювали Испания от християните-европейци. Ашкеназите според учения са потомци на Хазарския каганат, тръгнали на север. Шломо Занд подчертава, че езикът идиш е смес от пренесено от търговски хазарско наречие и германски език.
Съществуването на общини, изповядващи юдаизма, сред всички раси и на всички континенти, навело Занд на мисълта, че по-голямата част от общоприетите исторически истини за историята на еврейския народ са измислица на основоположниците на ционизма, които са измислили цяла редица норми, граничещи с расистките тези.
Израел трябва да се откаже от формулировката "Еврейска демократична държава" и да стане държава на всички, пише в заключение историкът Шломо Занд.
Източник: в-к Монитор
Учени твърдят, че свещената книга на исляма не е точно такава, каквато изглежда
Новината от един изнесен наскоро научен доклад, че юдеи и палестинци имат общи генетични корени, не получи място в научните издания, защото политическата натовареност на неговите заключения, би направила четенето угнетяващо. Откритията, които можеха да бъдат разглеждани като повод за надежда или дори за солидарност между араби и израелци, бяха сметнати за прекалено горещи и неуправляеми.
Фурорът от генетичните открития не трябва да бъде изненада за учените от Близкия Изток и мюсюлманския свят, но там очевидно и най-безстрастните проучвания могат да бъдат пометени от заслепяващи идеологически пясъчни бури, а основанието за диалог затрупано веднага. Същото е положението и при високо ценените и деликатни области - като история и археология например-, където някои от откритията циркулират само в доверени академични кръгове. Цензурата, която души Близкия Изток, се е просмукала във всеки ъгъл на интелектуалния живот.
Далеч от периодичните списания, вестниците и ислямския свят, работи една група учени, която от три десетилетия извършва тиха революция в изследванията върху произхода на религията, Корана и живота на пророк Мохамед. Изводите на така наречените "нови историци" на Исляма са смайващи. Според тях се оказва, че ние не знаем почти нищо за живота на мюсюлманския пророк Мохамед; че бързият растеж на религията може да бъде обяснен най-малко с атрактивното за племената от арабския полуостров ислямско послание за победа и джихад; че Коранът е бил съставен или вероятно дори написан дълго след предполагаемата смърт на Мохамед през 632 година. И най-спорното твърдение на изследователите е, че в ранните дни на Исляма е съществувал анти-християнски съюз между араби и юдеи и че самият Ислям може да бъде разбран най-добре като еретично разклонение на равинския юдаизъм.
В работата си Джон Уонсбърг, Майкъл Кук, Патрисия Кроун, Андрю Рипин и Джералд Хоутинг, всички от University of London School of Oriental and African Studies (SOAS), поставят под съмнение не само ислямската версия за Исляма, тези "нови историци" започват своите изследвания от един факт, който от дълго време безпокои учените - почти пълната липса на свидетелства, останали от първите дни на тази религия.
Съгласно преданието мюсюлманството се заражда около 611 година, когато Мохамед получава откровение от Архангел Гавраил, че е последният земен пророк. Мохамед започва да проповядва на хората в Мека монотеистична вяра и когато не напредва, се придвижва с една малка група последователи към Ятриб /днешна Медина/, който по онова време е бил смесено юдео-арабско общество, разположено на 200 мили на север от Мека. Това преселване, станало през 622 година, отбелязва началото на ислямския календар. По-късно Мохамед се връща в своя роден град и когато умира, той вече е изградил ислямска империя в Арабия. Сто години след първото му откровение, арабите вече са завладели древните империи Византия и Персия и са създали една ислямска държава, разположена на територия от Испания до Индия.
Традиционната версия на тези събития остава изключително здрава дори сред модерните мислители в мюсюлманския свят. Във "Въведение в Исляма", пътеводител за начинаещите във вярата / който бе ревизиран тази година, заради атентатите в САЩ/ британският мюсюлмански писател /и редовен сътрудник на New Statesmen/ Зиаудин Сардар, споделя традиционното мнение за историята на религията: "Животът на Мохамед е познат като шурата и той е доказан от историята. Всичко, което е казал е било записано". Това, което Сардар не може да обясни, е как, в такъв случай, нищо не е оцеляло. Той казва, че пророкът е бил неграмотен, но около него непрекъснато е имало 45 книжници, които записвали всичко, което казвал или правил. Тези книжници също така отбелязвали и всички думи на Мохамед, свързани с правилното поведение. Всичко, което чували и виждали било записвано върху кости, на парчета от камък, пергаменти и папироси, които по-късно били събрани и използвани за допълване на Корана. Според Сардар, ние, в такъв случай, знаем какво е ял пророкът, как се е отнасял към жените, децата и животните, какво е било и поведението му в битките. Но, според новите историци, ние не знаем нищо такова. Те смятат, че всички твърдения на Сардар за историческа истинност са основани на легенди и слухове, разказвани от последователите на Мохамед. Обяснението на "новите историци" е, че по-късните генерации създават за исляма последователна структурна база, която да задоволява успешно нуждите на една сложна империя.
Първата биография на Пророка идва от 8-ми век, почти 150 години след предполагаемото създаване на религията, във време когато Ислямската империя се е разпростряла на запад до Испания и на изток до Индия. За историците от просвещенската традиция, тази празнина създава една сериозна бариера пред изграждането на авторитетна картина на ислямското начало. Пишейки в "Кеймбриджката илюстрована история на ислямския свят" Патрисия Кроун, най-откровеният и достъпен сред "новите историци", изразява общото недоумение на своите колеги: "Какво чувство може да ви създаде това? Мохамед несъмнено е личност, която променя курса на историята, но как го е сторил? За нещастие ние не знаем каква част от ислямските предания за него са истина и каква не е." Единственият източник преди 800-та е Коранът, казва тя, и той ни казва повече за старозаветните пророци Аврам и Мойсей, отколкото за Мохамед.
През 70-те години група млади историци, работещи под ръководството на лингвиста професор Джон Уонсброук в SOAS, разработва нова техника. По примера на Уонсброук, те решават да погледнат на Корана като на литературен текст, да го сравнят с други религиозни текстове от същия период и да потърсят вътрешните връзки в неговия произход. Те откриват, че той съдържа много елементи на юдаизма, и по специално от Талмуда, който е колекция от коментари и интерпретации на старо-еврейската библия. Те заключават колебливо, че във формите, в които е оцелял, Коранът е бил съставен, ако не и написан, десетилетия след времето на Мохамед, като вероятно, приелите исляма в Близкия Изток, са въвели елементи от доминиращата по-рано в региона религия. Патрисия Кроу и Майкъл Кук, също от SOAS, правят сега дори още по-смайващ анализ при търсенето на оцелели свидетелства от ислямското нашествие. Според тях арменски, гръцки, арамейски и сирийски ръкописи, описващи растежа на исляма, доказват, че той по своята същност е племенна конспирация срещу Византийската и Персийската империи, с дълбоки корени в юдаизма, и че араби и юдеи са били съюзници в тези завоювани общества. Подкрепа към заключенията им идва и от откритията, направени по време на реставрацията на Голямата Джамия в Сана, Йемен, където работници, откриват на покрива й фрагменти от Коран, които се оказват сред най-старите оцелели до наши дни. Германски учени, които изследват ръкописите откриват, че някои от намерените текстове се отклоняват от приетата версия, която се счита от преданията за чиста и неподправена дума на Бога и изглежда, че някои от писанията са били вписани към по-ранните версии на текста. Редактирането, подкрепя вярата на Уинсброуг и неговите студенти, че коранът не датира от времето на Мохамед. Професорът по ислямска история в University of Virginia в Канада Андрю Рипкин, автор на една ревизионистка история на исляма, публикувана от Routledge, казва, че "ръкописите в Сана са част от процеса по запълване на дупките в нашето познание на това, какво се е случило." Лесно е да се разбере защо работата на "новите историци" оскърбява определени мюсюлмански кръгове, и без съмнение, това което твърдят е дълбоко провокативно. През 1987-ма, две години преди аятолах Хомейни да издаде "фатва" или смъртна присъда на Саламан Рушди за богохулство, Патрисия Кроун, тогава работеща в Оксфорд, пише следните думи за Алах и неговия Пророк Мохамед: "Богът на Мохамед подкрепя политиката на завоевание, защото обучава вярващите да се борят срещу неверниците, където и да се намират. Накратко, Мохамед трябва да завладява, неговите последователи обичат да завладяват."
В "Meccan Trade and Rise of Islam" Кроун се опитва да докаже, че ранните мюсюлмански нововерци се обръщат към исляма, защото им обещава арабска държава, основана на завоеванието, насилието и грабежа. "Бог е казвал на арабите, че имат право да взимат земите, жените и децата на другите, и те действително се чувствали длъжни да правят това. Свещената война се съдържала в подчинението."
Зиаудин Сардар е един от няколкото мюсюлмански интелектуалци искрено ангажирани с новите историци. Той нарича работата им: "Евроцентризъм от най-екстремен и късоглед тип, който допуска, че нито една дума, написана от мюсюлмани, не може да бъде приета за свидетелство." Сардар категорично поставя западните ревизионисти в пост-колониалния ориенталски лагер, от който колониалните "експерти" непрекъснато изтъкват пред мюсюлманите, че те по-добре познават тяхната примитивна, варварска религия. "Триумфалното заключение на Кроун и Кук - казва той - беше, че ислямът е амалгама от юдейски текстове, теология и ритуална традиция." Сардар изтъква, че цялата академична отговорност за новата ислямска история идва от SOAS - колониална институция, прочута с обучението на генерации чиновници за Форин Офис и шпиони. В едно интервю пред американското списание Atlantic Monthly, Кроун изразява своето раздразнение от подобни атаки срещу нейната работа: "Коранът, като всеки друг ръкопис, има история, с изключение на това, че ние не я знаем. И когато се опитваме да я научим се надига вой от протести. Никой не би се интересувал от воя, ако той идваше от западняци. Но западняците чувстват повече респект, ако недоволството идва от други общества, смятайки, че ние се бъркаме в наследството им. Ние, ислямистите, не желаем и нямаме за цел да разрушаваме ничия вяра."
Другото място, в което картината на исляма като еретическо разклонение на юдаизма причинява особено оскърбление сред повечето мюсюлмани, са твърденията на новите историци, свързани със свещените градове Мека и Йерусалим. Съгласно мюсюлманското предание в ранните години на исляма Мохамед е променил посоката на молитвата от Йерусалим към Мека, когато се скарва с юдеите, докато изгражда в Арабия своето общество от вярващи. Новите историци отказват да се съгласят с тази версия. Използвайки археологически свидетелства от джамиите, изградени през осми век /след смъртта на Мохамед/, те се опитват да докажат, че много от мюсюлманските молитвени ниши са обърнати на север, а не към Мека.
Защо работата на тези учени получава толкова малко внимание? Отчасти това се дължи на становището на либералните западни интелектуалци и техните колеги от мюсюлманския свят. Те или не могат да бъдат заинтригувани от поставените проблеми, или се измъкват на пръсти от страх да не наранят чувствителността на вярващите. Но правейки това те позволяват на радикалните десни в САЩ да вземат роля и да обявят кръстоносен поход - християнският фундаменталистки подход към исляма. Даниъл Пайпс, писател и бивш съветник в Държавния департамент на САЩ, използва новата история, за да оправдае теорията за "сблъсъка на цивилизациите". Според него Западът е обречен на вечен конфликт с варварския мюсюлмански свят, а арабите на унищожение. Politicalusa.com, един брой от обвързани уеб-страници, създаден след 11 септември, порицава либералните "предатели", които се осмеляват да говорят срещу американската правителствена политика, включвайки една серия от псевдо-научни атаки срещу исляма. В една статия озаглавена "Митът на Мека" Джак Уилър /съветник на афганистанските муджахидини от времето на Рейгън/ фалшифицира новата история с аргумента, че мюсюлманите трябва да бъдат принудени да се съгласят, че религията им е основана на серия от скалъпени идеи: "Всички Бин Ладеновци в мюсюлманската терористична мрежа трябва да разберат, че светът скоро ще научи за Митът на Мека…"
Новите историци сами трябва да поемат отговорността за последствията, които техните аргументи носят в преобладаващата политика. Когато телефонирах на един от главните герои в дебата, учен от Лондонския университет, за да го попитам дали работата на новите историци не е присвоена от радикалните десни и християнските фундаменталисти, той ме предупреди да не публикувам статията. Не пожела и да бъде разкрита самоличността му. В един е-mail той ми писа: "нека оставим тези проблеми в тяхната прилична неизвестност". И това е резултат от страха от погрешно предаване или - дори по-лошо - от погрешно разбиране на тезите им. "Пингвин", издателят на "Сатанински строфи" на Рушди, отложи издаването на една спорна история на исляма, написана от професор Джерал Хоутинг. Рушди написа измислица и бе осъден на смърт, защото в нея обрисува Пророка като човек, който може да извърши грешка. Хоутинг, създателят на SOAS - ревизионисткото училище, стана мишена на ислямски демонстрации в Лондонския университет, когато неговите възгледи за първи път получиха гласност в мюсюлманския свят; а след като се пенсионира през 1992 година отиде във Франция, предпочитайки живота в неизвестност. Вярващите мюсюлмани едва ли ще бъдат разколебани от работата на малката група друговерски учени, работещи в британски и американски университети. Защо тогава в широките обществени дискусии след 11 септември няма дебат върху Корана и произхода на ислямската религия? Според Франсис Робинсън, редактор на "Кеймбриджка илюстрована история на ислямския свят", е важно "да не бъде изостряна мюсюлманската чувствителност, и това става чрез пренебрегване на по-широки обсъждания". Но той смята също така, че новата история на исляма остава в относителна неизвестност, заради "липсата на фигура сред новите историци, която да може да свърже успешно всички тези революционни идеи." " Но, повярвайте - казва той - това ще се случи и ще бъде много интересно да видим какви ще бъдат реакциите."
Мартин Брайт е редактор в английския Observer
От Мартин Брайт
А това са коментарите към статията
за мен бяха доста интересни.
Автор: Мехмед
Дата: 21.06.2005, 19:57:18
Текст: За първи път чета такива неща. Няма доказателства а само предположения
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор:
Дата: 21.06.2005, 19:59:48
Текст: http://harunyahya.com/bulgarian/ article_passion_christ.php
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор: нснс
Дата: 29.10.2005, 18:15:26
Текст: аз не изповядвам исляма но това ми се стори интересно.Прочетох го защото ми трябваше за един доклад по история и ми послужи добре.
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор: juji
Дата: 22.12.2005, 09:36:10
Текст: Не разбирам защо хората правят всичко възможно да променят и опровергаят това което е прието и утвърдено.Без това в тези времена човек трудно възприема религията или изобщо не се интересува. Тези открития пък съвсем объркват хората. На какво ли трябва да се върва?
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор: Husein
Дата: 20.01.2006, 22:09:04
Текст: Нормално е немюсюлманите да пишат подобни неща за мюсюлманите, но би трябвало и поне малко да им са благодарни за това, че след като езичниците от Мекка с исляма видяха светлината в тунела, не след дълго я видяха и европейците благодарение на учени като Абицена, Авероес и пр. Освен това хигената благодарение на предмета "сабун" с който вече можеше да се мие и къпи, примера с хамамите, тоалетните, канализациите от Кордова в Андалусия и от Балканите и пр. би трябвало да им е достатъчен. Тъй като културата в това отношение на древен Рим отдавана беше залязла.
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор: Speed
Дата: 14.01.2007, 03:30:25
Текст: Не се лъжете на глупустите на онези некадърни хора наричащи се учени.От една страна ги разбирам,тоест им е заповядано да скалапят някаква уж правдободна теза.Защо не се публикува ли?Защото освен празни приказки нямат нищо друго.Доказателства от рода на някакви измислени проучвания и разсъждения.Плащат им за теория и те си я правят,нищо лично както се казва.
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор: gesh
Дата: 22.07.2007, 14:48:26
Текст: Религиозните доктрини (това е система от философски или политически възгледи - б.а.) независимо от тип и произход - християнски, ислямски и др.
винаги са се отнасяли с остра реакция към онези, които противоречат на идеите им по някакъв начин. Това се отнася особено силоно
за хора на науката, поради тази причина, че те имат възможност да предложат неопровержими доказателства в полза на твърденията си,
докато никоя от религиите не е в състояние категорично да докаже почти никое от твърденията в свещените си книги.
Не забравяйте, че днес учените анализират историята със същите тези методологии с които определят астрономическите явления,
развитието на раковите заболявания и контролират термоядрените процеси. За това колко е назад религията може да послужи дори само
факта, че християнската църква официално призна, че земята не е център на вселената и че се върти около слънцето
едва преди няколко години.
Ако се интересувате все пак кой, какво и как анализира в историята ви съветвам да започнете от тук:
http://ru.wikipedia.org/wiki/Новая_Хронология_(Фоменко)
Предупреждавам Ви, че това не е за тези то Вас, за които има една вселенска истина. Това е четиво само за силно-адаптивни
високо развити интелекти, по конкретно по системата за познания на Benjamin Bloom те трябва да са на ниво 6 - Evaluation (http://www.nwlink.com/~donclark/hrd/bloom.html)
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор: Доброжелател
Дата: 16.02.2008, 10:06:56
Текст: Преди няколко месеца ми поподна един коран и започнах да го чета.Аз познавам библиятя и затова можах да видя колко много неща са взети от нея. Но един човек който няма тези познания нищо нямя да разбере от корана. Много объркана и неясна книга. Май наистина Мохамед е бил болен от епилепсия. Жал ми е за хората които имат сляпа вяра и дори жертват живота си от фанатизъм. Ще трябва повече просвещения сред мюсюлманите.
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор: билял
Дата: 14.06.2008, 04:50:19
Текст: ei bastun ako kaje6 o6te ne6to za Mohamed 6te ti prerja gurloto bez de se zamislqm!!!!!neznam koi glupak ti e dal da se dokosne6 do tazi kniga....
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор: science
Дата: 26.06.2008, 19:06:38
Текст: mnogo e zabavno da se vidi otkole6nata "voina" m/u razli4ni vidove fanatici.Ima li ili niama bog, ne znam, no spored men Iehova, IIsus, Buda, Mohamed i Allah sa si sednali na edna masi4ka gore, piivat biri4ka i se smeiat na fanatiziranite si pitomci ...
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор: ник
Дата: 15.10.2008, 22:34:08
Текст: малко четат бедни души господ не иска да са невежи но делата им не са от бога колко кръв проляха ще пият шербет врая велика простотия
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор:
Дата: 19.10.2008, 18:50:19
Текст: ха...нищо ново не научих...
Ма то е като бял ден ясно, че Коранът е компилиран след смъртта на Мухаммад. и то десетилетия след смъртта му. това го казват самите мюсюлмански извори.
Самият Коран е променен. "сатанинските" строфи не са измислица..самите мюсюлмански извори казват, че Шейтанът подметнал езика на пророка за да каже, че меканските богини са като жерави, на които трябва да се търси застъпничеството. то човека тогава бил решил да се подмаже на богатите мекански търговци, та белким получи по добри позиции. е, успял да ги впечатли.съгражданите му се зарадвали, че Мухаммад почита боговете им. да но след като отново развалили отношенията си-хайде...шейтана е виновен.
споменава се (беше един от първите праведни халифи) за т.нар. "stonning verse"...тази сура в момента я няма в Корана. Корана предписва бой за прелюбодейство. а шариата-смърт...? коранът бил писан на кожи, палмови листа, камъни и бил помнен наизуст от хората...в битките мн били убити.даже имаше един хадис, в който се казваше, че няква коза за беля изяла някви листове дето имало сура :)))
абе Коранът е една мистерия или по-скоро мистификация. според исляма християните и евреите променили Библията след идването на Мухаммад, за да може хората да не го припознаят с някакъв мним обещан пророк. значи това "приправяне" на Библията трябва да е станало най-рано началото на 7 в. А Кумранските ръкописи от около 1 век безспорно доказаха, че Стария завет поне оттогава не е променян...абе толкова има да се говори...
през меканския период когато е мн слаб, Мухаммад прокламира : вие си имате своята религия, аз си имам моята. после като придобива власт в медина-айде...убивайте неверниците, където ги срещнете! :) и не знам защо в българския превод се ползва думата "сражавайте се", а не истинския еквивалент. глаголът "катала" буквално и 100% си значи "убивам"...от тук и турцизма в българския език -катил-демек убиец!:)
е, да! християните и евреите имали право на живот! но както пише-бийте се, докато не се почустват унижени!:)...какво да коментираме...
а много ми е смешно това противоречие. на едно място се казва-християните са най-добрите приятели на мюсюлманите.те са смирени и имат монаси... на друго място-монашеството е човешка измислица!:)
както и да е!
Когато чета Корана се опитвам да го чета пезпристрасно...до колкото мога. и знаете ли какво ми е впечатлението като цяло! книга, която постоянно спори, кара се, съди, заплашва...не изпитах един момент в който да почуствам онова велико чуство съхранено в думите на апостол Павел: Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада;
пожелавам ви ей такава ЛЮБОВ! :)
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор: ANGEL
Дата: 23.10.2008, 11:04:44
Текст: Здравейте,приятели!Най-много ми хареса какво е написал Автор: science
Дата: 26.06.2008, 19:06:38
Текст: mnogo e zabavno da se vidi otkole6nata "voina" m/u razli4ni vidove fanatici.Ima li ili niama bog, ne znam, no spored men Iehova, IIsus, Buda, Mohamed i Allah sa si sednali na edna masi4ka gore, piivat biri4ka i se smeiat na fanatiziranite si pitomci ..
Всичко е създадено от хората - да служи на хората.Всеки човек има нужда да вярва в нещо,той сам избира в какво.Някой да е виждал Господ,надали,но съм убедена ,че всеки един от нас в някаква ситуация е усетил някаква сила и си е казал,че може би има нещо.Аз тази сила я възприемам като Господ,и всички имена ,с които тази сила се нарича.И в Библията и в Корана се казва ,че Господ е един,съдържателя на света,и негови пророци са за християнството- Христос,за мюсюлманина -Мохамед.Всички хора сме едни и същи- с два крака и две ръце,всеки иска да има семейство и дом,да си живее живота по най-добрия начин ,по който може.Не смятате ли,че когато човек вярва в една кауза или в една религия става лесно управляем и лесен за манипулация,защо са били кръстоносните походи,управдавайки съвестта си с религията,кому е нужен този джихад?!? Преди време се говорише,че и Библията като книга не е 100% надежден достоверен източник на вярата,статията по-горе казва и за Корана.Но мюсюлманите поне в това отношение печелят,че корана е написан на арабски,а това е език,който до ден днешен не се е променил и превода е един е същ,докато Библията -е превеждана многократно и още толкова рецензии има.Нека да не се хващаме за гушите и да казваме ,че ние сме най-велики,човек винаги се е плашел от непознатото и е отритвал различния .Ако всеки от нас възприеме доброто от тези Свещени книги,а не търси конфликт- ще си живеем много добре.Ние сме братя и сестри,ние сме хора,ние сме произлезли от едни и същи хора-Адам и Ева,а ако смята че е произлязал от маймуна,пак няма да е в грешка.Защото в Откровението на Йоан,Господ казва,че той няма повече да унищожава хората,няма да изпраща потоп и други природни бедствия,а ЧОВЕКЪТ САМ СЕБЕ СИ ЩЕ УНИЩОЖИ,а не сме ли тръгнали вече към своя край ?!?
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор: anya
Дата: 27.01.2009, 18:27:53
Текст: защо не пишат за библията такиви неща ,а само на Корана.Всеки трябва първо да гледа на своята свещена книга,а не на мюслюманската книга всички книги са една и същи тъй че
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор: Do Anya
Дата: 09.07.2009, 19:20:38
Текст: Здрасти, ама те за Библията пишат сума хора, но не съм видял християнин да заплашва авторите на алтернативните истории. Това само от мюсюлмани можеш да го видиш. Уж Мохамед не го обожествяват, но само при най-малкия намек, че е човек и че може да е допуснал грешки се хващат за оръжието.
А отсносно Библията, прочети "Holy Blood, Holy Grail" и "Jesus Papers". Не съм видял досега някой да заплашва със смърт авторите им.
Фурорът от генетичните открития не трябва да бъде изненада за учените от Близкия Изток и мюсюлманския свят, но там очевидно и най-безстрастните проучвания могат да бъдат пометени от заслепяващи идеологически пясъчни бури, а основанието за диалог затрупано веднага. Същото е положението и при високо ценените и деликатни области - като история и археология например-, където някои от откритията циркулират само в доверени академични кръгове. Цензурата, която души Близкия Изток, се е просмукала във всеки ъгъл на интелектуалния живот.
Далеч от периодичните списания, вестниците и ислямския свят, работи една група учени, която от три десетилетия извършва тиха революция в изследванията върху произхода на религията, Корана и живота на пророк Мохамед. Изводите на така наречените "нови историци" на Исляма са смайващи. Според тях се оказва, че ние не знаем почти нищо за живота на мюсюлманския пророк Мохамед; че бързият растеж на религията може да бъде обяснен най-малко с атрактивното за племената от арабския полуостров ислямско послание за победа и джихад; че Коранът е бил съставен или вероятно дори написан дълго след предполагаемата смърт на Мохамед през 632 година. И най-спорното твърдение на изследователите е, че в ранните дни на Исляма е съществувал анти-християнски съюз между араби и юдеи и че самият Ислям може да бъде разбран най-добре като еретично разклонение на равинския юдаизъм.
В работата си Джон Уонсбърг, Майкъл Кук, Патрисия Кроун, Андрю Рипин и Джералд Хоутинг, всички от University of London School of Oriental and African Studies (SOAS), поставят под съмнение не само ислямската версия за Исляма, тези "нови историци" започват своите изследвания от един факт, който от дълго време безпокои учените - почти пълната липса на свидетелства, останали от първите дни на тази религия.
Съгласно преданието мюсюлманството се заражда около 611 година, когато Мохамед получава откровение от Архангел Гавраил, че е последният земен пророк. Мохамед започва да проповядва на хората в Мека монотеистична вяра и когато не напредва, се придвижва с една малка група последователи към Ятриб /днешна Медина/, който по онова време е бил смесено юдео-арабско общество, разположено на 200 мили на север от Мека. Това преселване, станало през 622 година, отбелязва началото на ислямския календар. По-късно Мохамед се връща в своя роден град и когато умира, той вече е изградил ислямска империя в Арабия. Сто години след първото му откровение, арабите вече са завладели древните империи Византия и Персия и са създали една ислямска държава, разположена на територия от Испания до Индия.
Традиционната версия на тези събития остава изключително здрава дори сред модерните мислители в мюсюлманския свят. Във "Въведение в Исляма", пътеводител за начинаещите във вярата / който бе ревизиран тази година, заради атентатите в САЩ/ британският мюсюлмански писател /и редовен сътрудник на New Statesmen/ Зиаудин Сардар, споделя традиционното мнение за историята на религията: "Животът на Мохамед е познат като шурата и той е доказан от историята. Всичко, което е казал е било записано". Това, което Сардар не може да обясни, е как, в такъв случай, нищо не е оцеляло. Той казва, че пророкът е бил неграмотен, но около него непрекъснато е имало 45 книжници, които записвали всичко, което казвал или правил. Тези книжници също така отбелязвали и всички думи на Мохамед, свързани с правилното поведение. Всичко, което чували и виждали било записвано върху кости, на парчета от камък, пергаменти и папироси, които по-късно били събрани и използвани за допълване на Корана. Според Сардар, ние, в такъв случай, знаем какво е ял пророкът, как се е отнасял към жените, децата и животните, какво е било и поведението му в битките. Но, според новите историци, ние не знаем нищо такова. Те смятат, че всички твърдения на Сардар за историческа истинност са основани на легенди и слухове, разказвани от последователите на Мохамед. Обяснението на "новите историци" е, че по-късните генерации създават за исляма последователна структурна база, която да задоволява успешно нуждите на една сложна империя.
Първата биография на Пророка идва от 8-ми век, почти 150 години след предполагаемото създаване на религията, във време когато Ислямската империя се е разпростряла на запад до Испания и на изток до Индия. За историците от просвещенската традиция, тази празнина създава една сериозна бариера пред изграждането на авторитетна картина на ислямското начало. Пишейки в "Кеймбриджката илюстрована история на ислямския свят" Патрисия Кроун, най-откровеният и достъпен сред "новите историци", изразява общото недоумение на своите колеги: "Какво чувство може да ви създаде това? Мохамед несъмнено е личност, която променя курса на историята, но как го е сторил? За нещастие ние не знаем каква част от ислямските предания за него са истина и каква не е." Единственият източник преди 800-та е Коранът, казва тя, и той ни казва повече за старозаветните пророци Аврам и Мойсей, отколкото за Мохамед.
През 70-те години група млади историци, работещи под ръководството на лингвиста професор Джон Уонсброук в SOAS, разработва нова техника. По примера на Уонсброук, те решават да погледнат на Корана като на литературен текст, да го сравнят с други религиозни текстове от същия период и да потърсят вътрешните връзки в неговия произход. Те откриват, че той съдържа много елементи на юдаизма, и по специално от Талмуда, който е колекция от коментари и интерпретации на старо-еврейската библия. Те заключават колебливо, че във формите, в които е оцелял, Коранът е бил съставен, ако не и написан, десетилетия след времето на Мохамед, като вероятно, приелите исляма в Близкия Изток, са въвели елементи от доминиращата по-рано в региона религия. Патрисия Кроу и Майкъл Кук, също от SOAS, правят сега дори още по-смайващ анализ при търсенето на оцелели свидетелства от ислямското нашествие. Според тях арменски, гръцки, арамейски и сирийски ръкописи, описващи растежа на исляма, доказват, че той по своята същност е племенна конспирация срещу Византийската и Персийската империи, с дълбоки корени в юдаизма, и че араби и юдеи са били съюзници в тези завоювани общества. Подкрепа към заключенията им идва и от откритията, направени по време на реставрацията на Голямата Джамия в Сана, Йемен, където работници, откриват на покрива й фрагменти от Коран, които се оказват сред най-старите оцелели до наши дни. Германски учени, които изследват ръкописите откриват, че някои от намерените текстове се отклоняват от приетата версия, която се счита от преданията за чиста и неподправена дума на Бога и изглежда, че някои от писанията са били вписани към по-ранните версии на текста. Редактирането, подкрепя вярата на Уинсброуг и неговите студенти, че коранът не датира от времето на Мохамед. Професорът по ислямска история в University of Virginia в Канада Андрю Рипкин, автор на една ревизионистка история на исляма, публикувана от Routledge, казва, че "ръкописите в Сана са част от процеса по запълване на дупките в нашето познание на това, какво се е случило." Лесно е да се разбере защо работата на "новите историци" оскърбява определени мюсюлмански кръгове, и без съмнение, това което твърдят е дълбоко провокативно. През 1987-ма, две години преди аятолах Хомейни да издаде "фатва" или смъртна присъда на Саламан Рушди за богохулство, Патрисия Кроун, тогава работеща в Оксфорд, пише следните думи за Алах и неговия Пророк Мохамед: "Богът на Мохамед подкрепя политиката на завоевание, защото обучава вярващите да се борят срещу неверниците, където и да се намират. Накратко, Мохамед трябва да завладява, неговите последователи обичат да завладяват."
В "Meccan Trade and Rise of Islam" Кроун се опитва да докаже, че ранните мюсюлмански нововерци се обръщат към исляма, защото им обещава арабска държава, основана на завоеванието, насилието и грабежа. "Бог е казвал на арабите, че имат право да взимат земите, жените и децата на другите, и те действително се чувствали длъжни да правят това. Свещената война се съдържала в подчинението."
Зиаудин Сардар е един от няколкото мюсюлмански интелектуалци искрено ангажирани с новите историци. Той нарича работата им: "Евроцентризъм от най-екстремен и късоглед тип, който допуска, че нито една дума, написана от мюсюлмани, не може да бъде приета за свидетелство." Сардар категорично поставя западните ревизионисти в пост-колониалния ориенталски лагер, от който колониалните "експерти" непрекъснато изтъкват пред мюсюлманите, че те по-добре познават тяхната примитивна, варварска религия. "Триумфалното заключение на Кроун и Кук - казва той - беше, че ислямът е амалгама от юдейски текстове, теология и ритуална традиция." Сардар изтъква, че цялата академична отговорност за новата ислямска история идва от SOAS - колониална институция, прочута с обучението на генерации чиновници за Форин Офис и шпиони. В едно интервю пред американското списание Atlantic Monthly, Кроун изразява своето раздразнение от подобни атаки срещу нейната работа: "Коранът, като всеки друг ръкопис, има история, с изключение на това, че ние не я знаем. И когато се опитваме да я научим се надига вой от протести. Никой не би се интересувал от воя, ако той идваше от западняци. Но западняците чувстват повече респект, ако недоволството идва от други общества, смятайки, че ние се бъркаме в наследството им. Ние, ислямистите, не желаем и нямаме за цел да разрушаваме ничия вяра."
Другото място, в което картината на исляма като еретическо разклонение на юдаизма причинява особено оскърбление сред повечето мюсюлмани, са твърденията на новите историци, свързани със свещените градове Мека и Йерусалим. Съгласно мюсюлманското предание в ранните години на исляма Мохамед е променил посоката на молитвата от Йерусалим към Мека, когато се скарва с юдеите, докато изгражда в Арабия своето общество от вярващи. Новите историци отказват да се съгласят с тази версия. Използвайки археологически свидетелства от джамиите, изградени през осми век /след смъртта на Мохамед/, те се опитват да докажат, че много от мюсюлманските молитвени ниши са обърнати на север, а не към Мека.
Защо работата на тези учени получава толкова малко внимание? Отчасти това се дължи на становището на либералните западни интелектуалци и техните колеги от мюсюлманския свят. Те или не могат да бъдат заинтригувани от поставените проблеми, или се измъкват на пръсти от страх да не наранят чувствителността на вярващите. Но правейки това те позволяват на радикалните десни в САЩ да вземат роля и да обявят кръстоносен поход - християнският фундаменталистки подход към исляма. Даниъл Пайпс, писател и бивш съветник в Държавния департамент на САЩ, използва новата история, за да оправдае теорията за "сблъсъка на цивилизациите". Според него Западът е обречен на вечен конфликт с варварския мюсюлмански свят, а арабите на унищожение. Politicalusa.com, един брой от обвързани уеб-страници, създаден след 11 септември, порицава либералните "предатели", които се осмеляват да говорят срещу американската правителствена политика, включвайки една серия от псевдо-научни атаки срещу исляма. В една статия озаглавена "Митът на Мека" Джак Уилър /съветник на афганистанските муджахидини от времето на Рейгън/ фалшифицира новата история с аргумента, че мюсюлманите трябва да бъдат принудени да се съгласят, че религията им е основана на серия от скалъпени идеи: "Всички Бин Ладеновци в мюсюлманската терористична мрежа трябва да разберат, че светът скоро ще научи за Митът на Мека…"
Новите историци сами трябва да поемат отговорността за последствията, които техните аргументи носят в преобладаващата политика. Когато телефонирах на един от главните герои в дебата, учен от Лондонския университет, за да го попитам дали работата на новите историци не е присвоена от радикалните десни и християнските фундаменталисти, той ме предупреди да не публикувам статията. Не пожела и да бъде разкрита самоличността му. В един е-mail той ми писа: "нека оставим тези проблеми в тяхната прилична неизвестност". И това е резултат от страха от погрешно предаване или - дори по-лошо - от погрешно разбиране на тезите им. "Пингвин", издателят на "Сатанински строфи" на Рушди, отложи издаването на една спорна история на исляма, написана от професор Джерал Хоутинг. Рушди написа измислица и бе осъден на смърт, защото в нея обрисува Пророка като човек, който може да извърши грешка. Хоутинг, създателят на SOAS - ревизионисткото училище, стана мишена на ислямски демонстрации в Лондонския университет, когато неговите възгледи за първи път получиха гласност в мюсюлманския свят; а след като се пенсионира през 1992 година отиде във Франция, предпочитайки живота в неизвестност. Вярващите мюсюлмани едва ли ще бъдат разколебани от работата на малката група друговерски учени, работещи в британски и американски университети. Защо тогава в широките обществени дискусии след 11 септември няма дебат върху Корана и произхода на ислямската религия? Според Франсис Робинсън, редактор на "Кеймбриджка илюстрована история на ислямския свят", е важно "да не бъде изостряна мюсюлманската чувствителност, и това става чрез пренебрегване на по-широки обсъждания". Но той смята също така, че новата история на исляма остава в относителна неизвестност, заради "липсата на фигура сред новите историци, която да може да свърже успешно всички тези революционни идеи." " Но, повярвайте - казва той - това ще се случи и ще бъде много интересно да видим какви ще бъдат реакциите."
Мартин Брайт е редактор в английския Observer
От Мартин Брайт
А това са коментарите към статията
за мен бяха доста интересни.
Автор: Мехмед
Дата: 21.06.2005, 19:57:18
Текст: За първи път чета такива неща. Няма доказателства а само предположения
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор:
Дата: 21.06.2005, 19:59:48
Текст: http://harunyahya.com/bulgarian/ article_passion_christ.php
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор: нснс
Дата: 29.10.2005, 18:15:26
Текст: аз не изповядвам исляма но това ми се стори интересно.Прочетох го защото ми трябваше за един доклад по история и ми послужи добре.
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор: juji
Дата: 22.12.2005, 09:36:10
Текст: Не разбирам защо хората правят всичко възможно да променят и опровергаят това което е прието и утвърдено.Без това в тези времена човек трудно възприема религията или изобщо не се интересува. Тези открития пък съвсем объркват хората. На какво ли трябва да се върва?
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор: Husein
Дата: 20.01.2006, 22:09:04
Текст: Нормално е немюсюлманите да пишат подобни неща за мюсюлманите, но би трябвало и поне малко да им са благодарни за това, че след като езичниците от Мекка с исляма видяха светлината в тунела, не след дълго я видяха и европейците благодарение на учени като Абицена, Авероес и пр. Освен това хигената благодарение на предмета "сабун" с който вече можеше да се мие и къпи, примера с хамамите, тоалетните, канализациите от Кордова в Андалусия и от Балканите и пр. би трябвало да им е достатъчен. Тъй като културата в това отношение на древен Рим отдавана беше залязла.
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор: Speed
Дата: 14.01.2007, 03:30:25
Текст: Не се лъжете на глупустите на онези некадърни хора наричащи се учени.От една страна ги разбирам,тоест им е заповядано да скалапят някаква уж правдободна теза.Защо не се публикува ли?Защото освен празни приказки нямат нищо друго.Доказателства от рода на някакви измислени проучвания и разсъждения.Плащат им за теория и те си я правят,нищо лично както се казва.
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор: gesh
Дата: 22.07.2007, 14:48:26
Текст: Религиозните доктрини (това е система от философски или политически възгледи - б.а.) независимо от тип и произход - християнски, ислямски и др.
винаги са се отнасяли с остра реакция към онези, които противоречат на идеите им по някакъв начин. Това се отнася особено силоно
за хора на науката, поради тази причина, че те имат възможност да предложат неопровержими доказателства в полза на твърденията си,
докато никоя от религиите не е в състояние категорично да докаже почти никое от твърденията в свещените си книги.
Не забравяйте, че днес учените анализират историята със същите тези методологии с които определят астрономическите явления,
развитието на раковите заболявания и контролират термоядрените процеси. За това колко е назад религията може да послужи дори само
факта, че християнската църква официално призна, че земята не е център на вселената и че се върти около слънцето
едва преди няколко години.
Ако се интересувате все пак кой, какво и как анализира в историята ви съветвам да започнете от тук:
http://ru.wikipedia.org/wiki/Новая_Хронология_(Фоменко)
Предупреждавам Ви, че това не е за тези то Вас, за които има една вселенска истина. Това е четиво само за силно-адаптивни
високо развити интелекти, по конкретно по системата за познания на Benjamin Bloom те трябва да са на ниво 6 - Evaluation (http://www.nwlink.com/~donclark/hrd/bloom.html)
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор: Доброжелател
Дата: 16.02.2008, 10:06:56
Текст: Преди няколко месеца ми поподна един коран и започнах да го чета.Аз познавам библиятя и затова можах да видя колко много неща са взети от нея. Но един човек който няма тези познания нищо нямя да разбере от корана. Много объркана и неясна книга. Май наистина Мохамед е бил болен от епилепсия. Жал ми е за хората които имат сляпа вяра и дори жертват живота си от фанатизъм. Ще трябва повече просвещения сред мюсюлманите.
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор: билял
Дата: 14.06.2008, 04:50:19
Текст: ei bastun ako kaje6 o6te ne6to za Mohamed 6te ti prerja gurloto bez de se zamislqm!!!!!neznam koi glupak ti e dal da se dokosne6 do tazi kniga....
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор: science
Дата: 26.06.2008, 19:06:38
Текст: mnogo e zabavno da se vidi otkole6nata "voina" m/u razli4ni vidove fanatici.Ima li ili niama bog, ne znam, no spored men Iehova, IIsus, Buda, Mohamed i Allah sa si sednali na edna masi4ka gore, piivat biri4ka i se smeiat na fanatiziranite si pitomci ...
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор: ник
Дата: 15.10.2008, 22:34:08
Текст: малко четат бедни души господ не иска да са невежи но делата им не са от бога колко кръв проляха ще пият шербет врая велика простотия
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор:
Дата: 19.10.2008, 18:50:19
Текст: ха...нищо ново не научих...
Ма то е като бял ден ясно, че Коранът е компилиран след смъртта на Мухаммад. и то десетилетия след смъртта му. това го казват самите мюсюлмански извори.
Самият Коран е променен. "сатанинските" строфи не са измислица..самите мюсюлмански извори казват, че Шейтанът подметнал езика на пророка за да каже, че меканските богини са като жерави, на които трябва да се търси застъпничеството. то човека тогава бил решил да се подмаже на богатите мекански търговци, та белким получи по добри позиции. е, успял да ги впечатли.съгражданите му се зарадвали, че Мухаммад почита боговете им. да но след като отново развалили отношенията си-хайде...шейтана е виновен.
споменава се (беше един от първите праведни халифи) за т.нар. "stonning verse"...тази сура в момента я няма в Корана. Корана предписва бой за прелюбодейство. а шариата-смърт...? коранът бил писан на кожи, палмови листа, камъни и бил помнен наизуст от хората...в битките мн били убити.даже имаше един хадис, в който се казваше, че няква коза за беля изяла някви листове дето имало сура :)))
абе Коранът е една мистерия или по-скоро мистификация. според исляма християните и евреите променили Библията след идването на Мухаммад, за да може хората да не го припознаят с някакъв мним обещан пророк. значи това "приправяне" на Библията трябва да е станало най-рано началото на 7 в. А Кумранските ръкописи от около 1 век безспорно доказаха, че Стария завет поне оттогава не е променян...абе толкова има да се говори...
през меканския период когато е мн слаб, Мухаммад прокламира : вие си имате своята религия, аз си имам моята. после като придобива власт в медина-айде...убивайте неверниците, където ги срещнете! :) и не знам защо в българския превод се ползва думата "сражавайте се", а не истинския еквивалент. глаголът "катала" буквално и 100% си значи "убивам"...от тук и турцизма в българския език -катил-демек убиец!:)
е, да! християните и евреите имали право на живот! но както пише-бийте се, докато не се почустват унижени!:)...какво да коментираме...
а много ми е смешно това противоречие. на едно място се казва-християните са най-добрите приятели на мюсюлманите.те са смирени и имат монаси... на друго място-монашеството е човешка измислица!:)
както и да е!
Когато чета Корана се опитвам да го чета пезпристрасно...до колкото мога. и знаете ли какво ми е впечатлението като цяло! книга, която постоянно спори, кара се, съди, заплашва...не изпитах един момент в който да почуствам онова велико чуство съхранено в думите на апостол Павел: Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада;
пожелавам ви ей такава ЛЮБОВ! :)
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор: ANGEL
Дата: 23.10.2008, 11:04:44
Текст: Здравейте,приятели!Най-много ми хареса какво е написал Автор: science
Дата: 26.06.2008, 19:06:38
Текст: mnogo e zabavno da se vidi otkole6nata "voina" m/u razli4ni vidove fanatici.Ima li ili niama bog, ne znam, no spored men Iehova, IIsus, Buda, Mohamed i Allah sa si sednali na edna masi4ka gore, piivat biri4ka i se smeiat na fanatiziranite si pitomci ..
Всичко е създадено от хората - да служи на хората.Всеки човек има нужда да вярва в нещо,той сам избира в какво.Някой да е виждал Господ,надали,но съм убедена ,че всеки един от нас в някаква ситуация е усетил някаква сила и си е казал,че може би има нещо.Аз тази сила я възприемам като Господ,и всички имена ,с които тази сила се нарича.И в Библията и в Корана се казва ,че Господ е един,съдържателя на света,и негови пророци са за християнството- Христос,за мюсюлманина -Мохамед.Всички хора сме едни и същи- с два крака и две ръце,всеки иска да има семейство и дом,да си живее живота по най-добрия начин ,по който може.Не смятате ли,че когато човек вярва в една кауза или в една религия става лесно управляем и лесен за манипулация,защо са били кръстоносните походи,управдавайки съвестта си с религията,кому е нужен този джихад?!? Преди време се говорише,че и Библията като книга не е 100% надежден достоверен източник на вярата,статията по-горе казва и за Корана.Но мюсюлманите поне в това отношение печелят,че корана е написан на арабски,а това е език,който до ден днешен не се е променил и превода е един е същ,докато Библията -е превеждана многократно и още толкова рецензии има.Нека да не се хващаме за гушите и да казваме ,че ние сме най-велики,човек винаги се е плашел от непознатото и е отритвал различния .Ако всеки от нас възприеме доброто от тези Свещени книги,а не търси конфликт- ще си живеем много добре.Ние сме братя и сестри,ние сме хора,ние сме произлезли от едни и същи хора-Адам и Ева,а ако смята че е произлязал от маймуна,пак няма да е в грешка.Защото в Откровението на Йоан,Господ казва,че той няма повече да унищожава хората,няма да изпраща потоп и други природни бедствия,а ЧОВЕКЪТ САМ СЕБЕ СИ ЩЕ УНИЩОЖИ,а не сме ли тръгнали вече към своя край ?!?
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор: anya
Дата: 27.01.2009, 18:27:53
Текст: защо не пишат за библията такиви неща ,а само на Корана.Всеки трябва първо да гледа на своята свещена книга,а не на мюслюманската книга всички книги са една и същи тъй че
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Автор: Do Anya
Дата: 09.07.2009, 19:20:38
Текст: Здрасти, ама те за Библията пишат сума хора, но не съм видял християнин да заплашва авторите на алтернативните истории. Това само от мюсюлмани можеш да го видиш. Уж Мохамед не го обожествяват, но само при най-малкия намек, че е човек и че може да е допуснал грешки се хващат за оръжието.
А отсносно Библията, прочети "Holy Blood, Holy Grail" и "Jesus Papers". Не съм видял досега някой да заплашва със смърт авторите им.
събота, 16 януари 2010 г.
Арменци
Събирането заедно на повече историци, че арменците са били сред последователни групи племена арийски произход, определени като етнически европейските народи хинди, и се установява на Балканите [т] или в Tsalip в северната част на Гърция [т]. След това той се върна с техните Alfregeyn Altracien и в Мала Азия, преминаващи през Босфора и Дарданелите, както и проникнали в Мала Азия, по време на Ефрат към върха, и преодолял Хети, населението, живеещо в тези места и смесени с тях, за дванадесети век пр. Хр. M. И после слизат от планините на Южна равнините и се смесиха с хората Aloorarto [т]. Също така, при условие че племена на сирийците и халдейците обединени жители там. Арменски народ е бил създаден, за тези елементи и на арийската Aloorartip и хетската, племената от региона и, и племена, заселили в източната част на Анадола, и това е за седми и шести век преди новата ера. В онази епоха започват да се появяват на надписите на думата "Армения" и погледна за арменския народ, тъй като шести век преди новата ера, характеристики, които ги разграничават: от средно-висок, в близост до двореца, и черепа на широки, и са изправени пред все по-слаб от стегнат, черна коса Alvahm, широки гърдите, устните Almmtlitan на капацитета на челюстта и силата, и тонизира на бузите, носа, и Кена, и склонността на кожата към тен, и разграничаване на хората най-важните психологически качества: спокойствие и издържат на жизненост и способност да дава резултати.
Арменски история
Древна история:
Не са арменците от древни Mounap и контрол. Обсег на дома на вавилонците, асирийците, мидяните и персите. В Мустанг бе избран управници на страната на арменците често, те обещаха да плащат данък за изпълнение на административните запазвайки своята независимост, а след това става Армения Saturabip (Графство), принадлежащи на Персийската империя, при царуването на Кира. След арменците помогна на персите в лидийската бе в състояние да свали държавата Дикран бен Iraont да Армения Saturabip Независим, но Дария, цар персийски, той прекарва всеки опит за независимост. Са били засегнати от арменците, в тази епоха, в традицията на персийски стил на живот, доходи, език и много персийски думи.
След нашествието на Александър Велики Армения става независима
царство под властта на Александър себе си, който е назначен арменски съюзник Mehran на престола, семейство който се е произнесъл Iraont марципан. След Александър Seleucids пое управлението на страната, Армения е разделена два основни раздела: Велики Армения и Армения, Мала поканени по-късно Киликия (Qiliqip) в допълнение към две малки царства: Sofin и Kumageni.
Той е повлиян от арменската цивилизация елинистическата значително, и че това, което е 321--190 г. пр. Хр. M. Той е назначен Антиох III Ardashes първи управител на Армения и Велики назначен «Министерството» към Мала Армения, след смъртта на Антиох се Alormenian царе Seleucids, а след това се присъедини към неговата Ardashes Армения Мала след смъртта на министерството, и обединени в страната, и установи собствеността на своите членове управляващата фамилия, и е продължило в продължение на почти два века от време ( от 189 г. пр. Хр. м. до първата година след раждането) и е поканен в семейството Alardachesip Сред най-известните царе Дикран втора специалност (94--55 пр.н.е.) ..
Тъй като първата календарна година стана Армения Kalkrp блъскат между перси и римляни, персийци пометена дома Faihalfon Рим, а той се бори да ги римляните Вместо това, те се обръщат към персите. Що се владетели, които използва на персите и римляните на двете воюващи страни са се споразумели за персите и римляните по времето на Нерон да сложи край на войната между тях, както и откриването на царя на Армения е брат на царя на Персия, персийски Dirtad от една страна, и името на семейството Dirtad Alargounip семейство, беше осъден на 66 години до 429 м, а месец царете на това семейство Dirtad II (217--238 m), която се нарича също Khosro I Велики, и Dirtad трети приел християнството и е работил за създаване църкви.
През 387 "АД на римляните и персите се споразумяха за разпределението на Армения в две, едно към византийската държава, правото на второ място, много по-голяма Сасанидско състояние. Тъй като годината на 429 връща Армения, които са причинили на държавата Sasanian satrapy Persa, и остана така до годината 634 "АД. Персите се опитали да направят иранци и арменци, принудени да напуснат религията си на християнството, но срещнах съпротива?, Който беше водена от «Wartan Mamicuan» като ги изоставят своята идея.
Различни условия на арменски служители на кобила относно условията на арменците на персонала, Византия, които са работили за развитието на региона, под наблюдението на пълно участие, както и обработката на арменците като граждани на ромеите, но религиозна вражда в детайли с тях сайдинг с Византия, персите постепенно. В края на седми век "АД, арабите на сцената на историята.
Арменци и араби:
В ерата на Умар ибн ал-Хатаб отиде арабски кампания, водена от бен Ayaz овце в равнините на острова и арменски земя, докато тя достигна Bdles Bitilis Тогава начело на миксер Calatia (Lake Van) и събирането на данъци Ayaz, след което се завръща в Левант, в ерата на Осман ибн Affan арменци са били подложени на арабите първи път, и това беше за една година е 24 или 25 / 645 или 646 "АД. През 33 AH / 653 CE, проведе мирен договор между араби и арменци арменски състояние да бъдат освободени от данък три години, а след това го налагат след мобилизацията на 15000 Рицар на почит пари, за да помогнат на арабите в техните войни, и обеща арабски емирства арменски независимост, а не да изпрати един от първенците или ръководители арабите само ако предварително от римляните, и се държат на управляващата Теодор Arashtoni на арменци, страната Alkrj. Споразумението не се възхищаваме на византийския император провалихме Армения и Sdth арабски, арменски сили заедно. В ерата на Омаядска арабските завоевания разшири разпространението на всички арменци, и да, на страните, арабски и арменски, в ерата на добри отношения Muawiyah, и посети управител на Армения Грегор Mamicuan Дамаск и беше получена от Халиф Muawiyah добре дошли.
По време на царуването на Абдул Малик бин Маруан, и той беше губернатор ожулвания и OC Армения Армения Армения свидетели на нашествие на нарушения, причинени от хазарите на страната, и да влезе на византийския император Юстиниан II Армения да вземе реванш от араби и арменци заедно, а след това нарушени отношения между арменци и араби, арменци двустранен първенци като той се върна към арабите и време, за да ром, и някои райони на Армения е била прехвърлена по това време между двете страни, и много от спорните арменски първенци на властта между тях.
Управителите арабите след откриването на Армения са взети въз основа на града Дебели. Един град, който е взет от персийския сатрап основава преди Ислямска завоевание.
В ерата на Абасидите включително ОАЕ стана Армения Армения и Азербайджан [т] и остров страната, беше избрана за член на Абасидите Халиф Ал Абу-Абас кръвосмешение брат Абу Джафар ал-Мансур и владетел на остров, Азербайджан и Армения, в ерата на Абу Джафар бяга в Армения и много арабски племена заселили в, е в полза на византийския император Obojl След много битки с него специално. Сахак Bakrdoe след това назначен управител на Армения.
В моята ера на Махди и доброто, арменци автономна провинция, и се регулират от арменски патриарси(Кои са ръководителите на арменската емирства), и отдаваме почит на Абасидите оценки на държавата.
В ерата на Mu'tasim Alovchen едно око на Армения и Азербайджан се превръща в боец Khermi вратата, той се обръща към последния византийски император, който се хвърли към спасение, и нахлуване в страната, Balhamyat арабска тирания, но семействата Alovchen на вашата врата (годината 222 AH), за да направи завръщането на императора в страната си.
The Crown Халиф Ал Mutawakkil Юсеф Мохамед Бин фактор на Армения в 236 AH, не е подобряване на управлението и злоупотребява с действията си и улови някои глави и ги прати да Yazid. Арменци и гняв да го Йосиф и отстъпи и го убил в 237 AH, той привлече Mutawakkil BGA Sharabi на Армения е ужасяващо да се успокои. Mutawakkil и прие нова политика при паметника ожулвания и OC бен Scempat Bakrdoe Началника на началниците на Армения в 246 AH / AD 861. Този принц и могат да бъдат предмет на ръководството на арменски първенци също помогна на арабите, поправени цар на Армения и признати от царя и византийски съюз с него.
Изхождайки от тази дата, на семейството изключи Bakrdoep (Alpegratip или Abajratip) Армения, и царе управлявал от 272 година до 464 Е / 885 до 1071.
Политиката на царете на това семейство, насочени към поддържане на баланса между араби и византийци и да стоят неутрални между двете страни. Сред най-известните царе на това семейство, ожулвания и OC втора заглавието на Абасидите Ал Халиф-Bashahnchah арменци и ожулвания и ОС III, известен Barahim който премества столицата в града на "Аз" и играе в страната му градските и в културно отношение.
ОАЕ арменци след това започнаха да се разминават и няма единство и хармония, и се превръщат в слаби държави на всяка политика, Vetoalt от неуспехи и поражения, и започна, след атаки на Селджук турци, и видях един принц да се откажат от Dwylth император на Византия срещу област Сивас в Мала Азия, а след това се водят от четиредесет хиляди на мъжете си в областта, е първата голяма арменски миграция на изток, нарушаващи област, следвана от имиграцията, беше краят на Големите членка на Армения и рухването на Bakrdoein, както и разработването на духовенството византийците си ръце на епархии, манастири и богати.
Е страната на Армения в епохата, през която арабски правило по отношение на важни икономически, това е огромен брой търговци и конвои да минават през посредничеството им между Черно море и Месопотамия. Географи са разработени в описанието на търговските и военни пътища. Един от най-важните задължения на управителите мюсюлмански контрола на безопасността на тези пътища.
Armeană между 464, 1335 AH / 1071 и през 1917 г.
Велика Армения:
Селджук акции започва на Армения от 434 AH / 1042 и успя да отблъсне римляните да започнат атаки с непобедима крепост, която защитава страната, но Seljuks, които бяха заети от «» I "и" остър »не дойде при 463 AH / 1071 да се превърне Армения« византийски »по върховенството на Seljuks, след битката Mlazkurd (Mlazjrd), който спечели по Алп Арслан на ром. Армения и разделена между много Sjawkip електорат миксер Sagman, установени от Арктика, Emarat Khoi Salmas и Sasson.
По това време, сила започна Alkrj се появят. След като свободното си страна, от време на управлението на Селджук турците заети северните и централни провинции на Армения. Ситуацията остана така до появата на монголите, които нападнаха алгоритъм и Хорасан, Иран, Ирак и Северна Индия и страната Alkrj, Мала Азия, и прекарал аванс от монголите всяка цивилизация в тази страна.
Остава арменци и дължината на дванадесети век до петнадесети век, страдащи от Alakedzahat Turanism монголски и (Селджук и туркменски), след смъртта на Тамерлан предмет на правилото за Армения Узун Хасан (Хасан ал-Tawil) на Voorburg Giwnlo (1453--През 1478), който управлява страната на Иран и страната Alkrj и Армения. В тази епоха започва Turkmens са доминиращата част от Армения, както и местни и Genocidein кюрди, и са имигрирали в Армения и Мала Азия Turkmenitan племена са: Aq Giwnlo (бели овце) и Кара Giwnlo (черна овца) и се установява там. Смъртта на Узун Хасан (годината 882 AH / 1478)Маркирано разпадането на собствената си алчност и шахът на Иран Исмаил I, в които, както той отиде в страната постепенно се включва всичко, което е ляво, особено Армения. Но това разгневи съсед Османската Мохамед II (Фатих Цариград) караница избухна войната между тях, и е в резултат на която Армения под властта на османските нашественици.
Шах Исмаил и се опитва да възстанови земята след смъртта на Мехмед II, Селим съм го разклати за втори път и взе цялата страна на Армения.
В началото на седемнадесети век, се Абас аз шах на Иран на територията на арменския Арарат от османските турци, и нахлуват Азербайджан, турците са върнати и окупира страната, Шах Абас осъжда на изгаряне на територията на Арарат и църквите, докато няма никаква полза да си врагове от нещо. Принудителна хората на страната на арменците да напуснат, които възнамеряват да Исфахан, където е установен на шаха, които са напуснали града той ги нарича «Julva». Тогава тя беше на лидерите на кюрдите в предаването на въздействието от страна на Армения от ръцете на персите в ръцете на турците, тя се превърна в отговор с течение на времето много райони са обект на техните правомощия, абсолютно, и да продължи боевете между персите и на османските турци в период до 1037 AH / 1627 до мирния договор, подписан между тях изоставени на територията на която Шах арменци, страната Alkrj на турците.
През 1148 AH / 1735 върнат в страната, принадлежащи към Емирство Alkrj Nadarshah, който е в състояние да опрости нейното влияние върху Армения. Но когато видя, че той не беше в състояние да защити страната от турците ляво на руснаците е защитен, постави ръцете си върху руснаците това наследство, която е разширила правомощията си първи път части от Армения, и им даде право, след като отказали Nadarshah-Халифа от страната на Цезар.
По този начин страните в конфликта се присъедини към новата партия са руснаци и е първата борба между руснаци и персите, за да Jnzerp града и завършва Hudaybiya Gsattan което той създаде на границата между страните от Кавказ по Русия и Персия. Тогава изменя границата AH 1244 / 1828 и се превръща в голяма маса на планината Арарат е на границата между трите страни се конкурират, и отивам по голяма част от магистратите на Армения към върховенството на християнски цар, тъй като текстът на мир да бъде на християните право да имигрират в този район, като се възползва от граждани на Шах на арменци, най-имигранти, заселили в район «Карабах», които те са били получени от населението на азерите и Otnohm средата.
Спорът между руснаците и турците, между турците и персите се намеси, когато Англия, Германия, и турците са били принудени да напуснат територията на «рискували» арменски на Персийската държава.
Също води спорът между руснаците и
турците към светите места в Армения към нова война, известна като Кримската война, и че е бил между 1853 и 1856, и като войната приключи, Армения се радваше на двадесет години мир, а след това отново избухна война между Русия и Османската империя, приключила Hudaybiya Сан Стефано, което беше потвърдено от съдия Берлин през 1878 г. и изоставени от Турция за Русия за всички географски ширини по протежение на Руско-турската граница, на старите, както и всички страни от Карс Ардахан и Батуми.
Арменците първи мигрират към царска Русия се водят от идеята за свобода и сигурност, обаче, Русия е бързо да въведе политика на интеграция и прекратяване на расови и религиозни различия, и иска да направи провинция на Русия Армения, арменски училища бяха затворени и се намесва в избора «Gatliq» арменски религиозен лидер.
Останалите арменците в Турция само забранено да носят оръжия, и всяка от тях е да се устои бунт. Тогава дойде на султан Абдул Хамид десетки хиляди кюрди, бедуини, и ги заведе в арменските региони, и установи тях въоръжени батальона кавалерия Balhimidip известно, грабежи и унищожение на арменците в страната. Това доведе до кланетата в Sasson Krbot и Трабзон, Ерзурум и Диарбекир Ozranjan и Bdles, Мардин, Кайсери и Сивас (Кесария), и потиснати демонстрации Hnchak арменската страна в Астана.
Арменците започват да Русия, въоръжени с помощта на своите братя в Турция, Русия Fajavc на нарастващата популярност на арменци, татари, и въоръжените Азербайджан и кариерата си на арменци, и което е довело до сблъсъци в Баку през 1905 година. Когато те иззети страна на ЕС и за напредъка на управление в Турция е в ръцете на арменците да му помогне. Когато султан Абдул Хамид премахнати Конституцията на правото на жестоко преследване на арменци, тъй като тяхното право на такова преследване в края на османските турци извършва политиката на турския народ. В резултат на това, на жертви, много от арменците в Турция, както и миграцията на останалата част от тях към Сирия, Ливан, Египет и Кипър.
Мала Армения (Кралство Киликия):
След атентатите започна на Seljuks Армения взе масовите миграции се насочват към арменски Киликия, също получава голяма част от арменците в страната Крим и Muldwip, Унгария и Полша.
Принц Робин Bakrdoe могат да съберат членове на арменската общност в Киликия и създава царство известни Boermenep малък (472--776 Е / 1080--През 1375), и е на път, според който кръстоносците. Взаимоотношения се увеличи между страните, а Насър арменци кръстоносците. Когато правило да се предадат на семейството на цар Hitom са срещнали трудности главен страната, Valslajqp и Роман в Mamluks изток и на юг, и искаше да се възползва от огромното сила в Близкия е монголите, се проведе с Хан «Манго внук" на Чингис Хан споразумение предизвика гнева на крал Захир Baybars Стартиране на 664 д военна кампания заляла Киликия, сплескани след атентатите на държавата на Киликия Mamluks до времето на султан Ал Малик-Ашраф, когато Mamluk армия обсажда града на Сисе, председател на Държавната от Киликия, и открит през годината 776 AH / 1375 г. е похарчила за състоянието на Киликия (Малка Армения).
Арменци (1917--1991):
Република Армения става независима малки независими лица в рамките на Съветския съюз [т] и е направил с Република Азербайджан и Грузия като единен субект нарича Република отвъд Кавказ.
И тъй като 1936 са пряко свързани със Съветския съюз и неговите републики става най-младият от пет години. Съветският съюз се е опитал да направи център привлича Армения арменската диаспора в света. През 1991, след разпадането на Съветския съюз и обявяването на независимостта на своите републики Армения става независима държава, след това стана член на Асоциацията на страните от ОНД [T. Orminp (Република --)].
Арменците в света:
Арменски имигранти живеят в повечето страни от Азия и европеизация за подпомагане на американските, те са в общности, Иран, Индия, Турция и Австрия, Унгария, Полша, Франция, помага американец в Египет, Сирия, Ливан и Ирак. Източниците се различават по брой, отиде в някои те са не повече от два и половина милиона евро и други източници достига до десет милиона евро. Известният арменски постоянство и майсторството на работата. Упражнения арменски търговия и важни отрасли в страната, в която утрешните граждани. Те говорят на езика на новото си допълнение към арменски език, който те учат в арменските училища на техните собствени.
Християнството и на арменски
Вероизповеданията и по страни, засегнати от арменци, управлявал страната от перси и гърци, са напуснали тези страни марки религиозни вярвания духовно на арменската нация, е почитането на Бога «Ohoramzda» и Бог «Митра» представител на слънце, светлина и огън на персите, арменците са били наричани «Още», се поклониха като богове други, съответстващи на гръцки богове, и се появява в съответствие с местните форми на арменците.
При появата на християнството са станали последователи и поддръжници на арменците, и са пострадали от преследване в дните Khusraw (230 година от н.е.) и Dirtad III. Тогава царят Dirtad приел християнството и превръщането му в официална държавна религия в 310М-вероятно не. Той е повлиян от Бен аз известно Mounor Грегор. Осъден на арменците към християнството от всяка страна в света, и се превръща Грегор Върховния президент на Църквата на Р «католикос». Той е съпротива от страна на християнски свещеници, езичниците на богатите, но бързо се разпространява. И царят съгради града на Etchmiadzin (Ooajmyazen) да бъде седалището на религиозни Катедралата Top (Gatliq). Утре Грегор просветен покровител на Армения, и да си приписва църква става известен като Григориански арменската църква.
И арменската църква, независим от другите християнски църкви и призова 506 m от Светия апостолическа църква и в университета. И арменската църква от деветте нива на обслужване на дълга, първата Gatliq (католикос), което е най-големият религиозен и духовен орган на арменци, и арменската Catholicosate центрове на един Etchmiadzin (в Република Армения), а друга Antelias в Ливан, известни като "Catholicosate на голямата къща на Киликия».
Е влязъл в арменската църква Вселенски събор на църквите през 1962 г. и работи активно в движението на църквите се събират Kkaddonip.
Език и литература
Обединява учени, съвременен език, арменски език независим взвод от семейството на европейските езици хинди, няма клонове или езиците, произтичащи от тях, и смята, че изображенията и символите, издълбани в скалите открити в долината на река ARAX може да бъде примитивна форма на древните арменски текстове.
Не знам арменски език знака на собствените си само в началото на пети век от новата ера, е в състояние да «Месроб Mashidots» Mesrop Mashdots Година 405 "АД да измислят герои, като се възползва от адекватността на арменски книжовен език и овладяването му от основните езици на време, един елинистическата, персийски, и сирийски. Тя се нарича арменски език, формулирани от Азбука «Грабар» krapar, И за да отстрани имаше език, говорен от арменците бяха поканени «Achkarabar» Achkharapar. Азбука Месроб, състояща се от тридесет и шест символа написана от ляво на дясно, след това се добавят към нея, след като два знака.
Първите действия, предприети от арменската азбука след превода на Библията на арменски, както и да преведат християнските ритуали, които преди това са били прочели, нито в Персийския или сирийски, или гръцки език, според области и региони под влиянието на един от нейните езици.
Последвано от широко движение превод се разпространили от пети век до средата на седми век, създаването на поколение, обучени в Армения, следвани от движението на историята, за да определят арменци от тяхната история. Сред най-известните историци Akhurini Моисей, който е роден в края на шести век. Постави своята книга «История на арменския» нация и да го върнат до 2000 години пр. Христа. Той пише тази история в разказ и поетичен начин инциденти interojected писател от старите песни и народни приказки, устни и ефекти на кодекса. И историци «Govon» chronicled на арабите, които да влизат в Армения, И«Arystajos», който е видял нашествия от Seljuks.Също така, някои учащи лекувани научни теми се въртят около природата, математика и география, тъй като в началото на седми век.
Косата е започнало да се организират в по-ранните векове на християнството, събрана от много стихове и музикални композиции, и е наречен Mncdha «Acog» всички поети или Qawal, те пеят песни Zjalon епопея на крале и герои и похвала Balehthm и комедиант Iturnmon от звука на музикални инструменти. И какво песни е моето възпитание, и прехвърлянето на приказките на персите и кюрди, и е била вдъхновена от легендите на Индия и Гърция.
Въпреки това, на арменски зона фолк епична формира между деветия и тринадесети, и се записва на арменски местен диалект, и най-известния епос на Дейвид Alsasoni която представлява борба на арменския народ.
Известни поети и теолози на арменците, за когото Henwrhale Narcisse, който е привърженик на използването на народен език, а най-значими стихотворения «плач Oorvh», който се състои от 4000 къща на косата ми. Авторите на Църквата също Месроб, която се споменава той иMkhittiar или Mekhettiyar който основава религиозен институт през ХVII век, той започва да пише и превръщането на учениците си и мента книги и до днес неговата фирма един от центровете, които са се разпространили от арменската култура на различни държави, където има арменци. Отвори арменци, които са мигрирали към Киликия на Западните литература, и влезе в косата елементи, които не са били известни Kalocef, прежди и се влияе от това, насочени за обхвата на религията.
Остава езика на класически език на изразяване, и губи своята жизненост и свежест, а след това бавно към изразяване на живот на говоримия език на всички езици говорят «Alochkarabar», Което е станало на езика на писане и четене, и езика на произход (Algrabar), това, което остава на езика на религиозните молитви и химни на арменците. Това доведе до наличието на две писмени от арменците днес: Източна говоримия език и писмени наскоро в Република Армения и Иран, и Западна език с разпространението на арменски емигранти, са най-близко до езика на Algrabar.
Изглежда, че косата е по-щастлив в Армения себе си, въпреки че е имало писатели арменци помня техните марки се позова на арменската история.Авторите «имигрант» арменски обичайните сделки сами по себе си литература, относно самоличността между Ormenithm и родината си, в която те живеят, някои са напуснали арменски език и писмен език на страната да предприеме нови Kalkateb американски арменски Уилям Сароян. Той е автор на някои от арменците, живеещи в арабския свят и на арабски, включително редица известни писатели и журналисти, от най-старите Rizkallah Hassoun, които публикува във вестник «огледална случай» и тя съответства Тарифи Shidyaq, включително и Adib Ishaq [т], който е работил в областта на журналистиката и литературата.
T. C.
Арменска музика
Арменска музика, повлияна от музиката на Сирия и гръцка музика - Византия, и страда от пост-византийски турската музика, които са ясно отпечатък в народите от Близкия изток. Корените на арменска музика за около три хиляди години, както и надписите датират в някои места на археологически първото хилядолетие пр.н.е., откриха, че тя е била в тази епоха, музикални инструменти, на флейта с пет дупки, изработени от злато, бронз чинели. Е взел музика, когато арменците, между трети и четвърти век преди новата ера. М, са със специален опера епос, датиращ от шести век преди новата ера. M.
Стабилността на държавата времето на цар Дикран втората голяма Дикран II (95--55 пр.н.е.). Важна роля за появата на арменската национална музика, с песни и стихотворения еволюира. И повдигнати ленти на пазачи на храмовете и qawwali певци и певици, които са допринесли за снабдяването на музика и пеене своите творения. Истинското началото на елинистическата епоха на музика и пеене в Армения.
Той започва да пее арменски, един глас монофонични, Binchad предания под звуците на музикални инструменти. Поетите или с вокалиста Стихотворението, че е поискана от мелодията, която ще се стреми да бъде косата му, а понякога и назначен музикален съпровод, и песните, получили най-сватби и погребения. След разпространението на християнството, е имало религиозна музика и се различават по своите резултати и мелодии на популярната музика. В «Псалми» В началото е от текстовете на богослужебни химни, и след това започнете да пишете религиозна поезия е вдъхновена от псалми и духовни потребности на арменците. И арменски мелодии са тъга си страданията на арменския народ в историческия си поход.
Стълбища арменски музикални въз основа на взаимната зависимост на видовете варира (измерение е четири tetrachord) И договорите (пет измерения pentachord) [T. Музика], като това, което беше в древна Гърция. Въз основа на това, музиката подчертава арменски Kalpizentip, персийски, арабски и турски, е музика «Mkrotonip» microtonic Това е, те зависят от инсталиран на малка част от измерение Tunaini тГде стълби се характеризират с използването на интервал Източна двустранни Almazidp увеличен секунди, Какъвто е случаят с музика като цяло. Все още е случаят в много от арменски народна музика центъра на мира не е естествена честота. Съвременната арменска музика, те са полифонични (Bolefonip) полифонични Това е вярно за църковна музика, както добре.
Според исторически източници на музика, между десети и петнадесети, за развитието на изкуството на музикални инструменти, като квартет китара низ и осем сухожилия, както и нов интерфейс на тръбата, и закона и Alorganon, също разработени концепциите на играта и съставяне музика.
А модел появиха на пеене и музика известно, през седемнадесети и осемнадесети век изкуството на любовта, благодарение на фондация Kochag Nhabiyd K. Nahabéd Разпространението на това изкуство с арменците в страните на местоназначение и емигранти, и преодоля музика саз Саз Това се е разпространил благодарение на популярна музика, изпълнявана от арменците стар музикант's композитор, който е бил в много случаи, автор на стихотворения опера или на един от narrators от епоса мюзикъл "Коса".
Дякон Юън Макгрегър и се опитайте Kabacaelian Крикор Kabssakalian Преструктуриране на везни и стари мелодии писал много сложни и маркировки, с цел разработване на нови музикални клавиши азбука включват всички снимки и музикални мелодии на древните арменски музикални интеграция на блоговете и византийския Изток, които, макар и да не успее напълно, то поставя основите на съвременната информация тежести арменска музика.
Изчезнеш заедно с музиката зад музиката на съвременни арменски съюз, и арменски композитори започва да пише на музикални конкурси според шаблоните банка; тях: Дикран Joukjian Дикран Djoukhadjian Кой живее в Истанбул (Турция) между 1830 --През 1898 г., а хиляда опера Опера «Крал Orchag II» Le Roi Archag II Кой е в началото на развитието на европейските опера, когато арменците.
Сред най-важните фигури в историята на арменската музика: Монах Comidas Комитас (1869--През 1935 г.), който е роден в Kutinp Западна Мала Азия и умира в Париж, е бил кръстен Националната консерватория в Ереван, на столицата. Comidas е основател на арменски класическа музика, събирането на народни песни и мелодии за музиката, която формулира националните, знаеше Almtdila на музиката на Изтока и Запада заедно, да разберат как елементи най-жизнените, най-известните на национално ниво, и работи внимателно, за да излязат на високи художествени форми, които отразяват дълбочината на народната творчество аромат и мъдрост.
Comidas първо учи в Тбилиси Тифлис В столицата на Грузия, след това в Берлин, където продължава обучението си по композиция и пеене, лидерство, музика и образованието и науката и философията. Най-известната работа «маса», които поставиха я изменения или корекции режим От кръчмата и народни песни, Vsagha въз основа на необходимите хармония за хорови песни на квартет, WITRI или или други групи.
Сред музикантите, които Geloa арменски-автор на операта в края на деветнадесети век: Армин Дикран Armenne Дикран В операта «Енох» Anouch На Opera най-известните съвременни арменци широко популярни в Армения и в чужбина, и Александър Spendrian Александър Spendarian В операта «мачта» Almast Аз бях поканен Opera House в Ереван на негово име. Също така известни в тази ера на: Karamorza karamourzaИ Ikamalean Yekmalian Кой изразява чрез използване на «» хармония хармония И множеството на гласове в музиката на хор.
"Актив Бизнес и Jawkip симфонична музика и различни групи в Армения в началото на ХХ век, и споделя много от музикантите в тези видове и други музикални композиции, писания преместен от регионална към глобална. Сред тези Arutunyan Aroutunian И Babajanian BabajanianИ Khachadorian Khatchatourian [T], и Oganesyan Oganessian, Всички от тях, родени в края на деветнадесети и началото на ХХ. Външната страна на Армения, работата Hovhans Hovhaness Кой е роден през 1911 г. в Съединените щати, и са били по-арменци му титли, включително и дискусия (Концерт) за пиано с Alotrellat озаглавен «яркостта на светлината» lousadzak, В това число книги, носещи имена на известни личности като арменци: Keremian Hirig khirimian Hairig"И Дюрант ДиранИ Ивич Avak. В Шарл Азнавур Ch.Aznavour Кой живее във Франция, най-известните певци и композитори на арменците извън родината си.
Отнася се за думата "Свободен» Khal Арменски фолклор да пее и танцува заедно. И арменски танци, когато пее, и пее по време на танца. И не на класификацията на песни: Песни на живот и работа песни и песни празници, в допълнение към песните интерес Jawkip, музика, светлина и модерни банди. Освен това, много от популярните музикални инструменти имат подобен формат и име и описание на тези известни на хората от Изтока има своя собствена музика. Сред тези инструменти, струнни инструменти като лютнята и закона и катран Катран (Фондът е 8), И саз (фондът е полу-круша Kalpzk), и псалтира, и Canard Чеп, Както и чрез машини като подуване на корема Aldodok дудук (Baksbp двойно), и Alzornp zourna Това са подобни на Albompard бомбардирам От предците на кларинет, и Altotak toutak Това са подобни на сирената fifreИ Albarcabezok parkapezouk Това са подобни да се доближат до Шотландия. И ударни инструменти: барабани или малки Dehol dehole, Както и дайре duph, И образува голям размер Kalmzahr мащаб, и Anakarp naghara.
Арменската танц Vkadim, както беше, когато останалите народи. Чл се е развило да играят по-жрец или магьосник извън обществената поклонници, облечени в специални униформи от кожата на кози. След това става един танц, извършени от групировката, подписано от машината за контрол на ритъма на движенията на танцьорите. Разнообразието на многообразието от форми на бизнес, накара танцьорите движения и ритми от различни танци са тясно свързани с положението, свързани с духовната работа.
Древният танц на арменците е неразделна част от ритуала на езически храмове и религиозни обреди. После се обърна към физическа подготовка на младите хора да се хранят на бойци, и това е война танц, извършени от млади Itbarzan нож, и се ползва за композитор Khachadorian«Танцът на мечове »е един от танците на балет неговия автор« Gayanh » Gayaneh.
Що се отнася до колективна смесен танц между мъже и жени са вярвали, че са причинени от социални практики, свързани със сватби и партии за брак и церемонията по празниците и някои религиозни ритуали езически ритуал празник Navasart Navassart, Паган и тържества, свързани с нея.
Арменски народни танци от различни събития, включително произход Tootmi Krqsp тамян дърво, кайсиеви дървета и танц, танц и от лош късмет и погребение, което е танц Ganazi и предназначени за изгонване на злите духове, които събират около нос на починалия. Развитието на смисъла на този танц по-късно в чест на мъртви или изчезнали. Там е древен религиозен танц «Majokhabri» makhokabri В изпълнение във фестивали и тъжни поводи, обреди и ритуали на поклонение, свързани с тъга и печал.
Арменски танц не е само популярна в Армения, устройството на мигрантите и бежанците депортирани арменците от техните домове на мигранти и експатриране и израства танци арменски отбори в Иран и Сирия, Ливан и Египет, Северна Америка и други страни; поддържа своята художествено наследство, Kfrqp арменски танцови фолклорни, водена от ливански художник Chegam Задача общество и новото поколение на културното народен танц в Сирия, водена от сирийски художник Авраам Costanian.
Арменската танц модерния танц означава, експресивен «балет», който изглежда начало в Армения в средата на ХIХ век, в зависимост от зрителя и лирична живопис танцьорка в мюзикъли (кратко оперетен) Operette Това е арменски художници, които са работили в дизайна на балетни танци: Arbatov, чието истинско име Yaghia Egeyai Yacoubian Yéghia Yéghiai Yacoubian (1884--1967). Работата извън Армения. П и на художника. Aristakesyan V. Aristakéssian , Който основава на професионалния правителство Студио Изкуството на танца през 1924 г. в гр. Ереван, където изучава изкуството на народни танци и класически изкуството на танца, кавказки, и след това основана през 1937 г. с художника Seronyan Sirounian Денс институт в Ереван. Както и на художника, предназначени Arbatov танци, балет «щастие» на Khachadorian включително картини и популярна танцьорка паспорт, между арменски народни танци и класически танц expressionist, докато предназначени Anisimova Anissimova Балет, народни танци «Gayanh», и ме предназначени. Chanka YE Tchanga Танци балет «Спартак» за Khachadorian добре.
Хишам свещ
Арменски театър
Театър арменски древна история е обиколиха с митове. Отборите играят народен представител страни на религиозни празници и прояви на национално ниво. След разпространението на християнството започва да представлява играе в дворовете на църкви и храмове, както и ограничен театрална работа по такъв начин, че тежък сън, докато на сцената на осемнадесети век. През деветнадесети век, се бащата на Минас Almokhtiari преведени пиеси да представлява училището, а след това взе Москва привлече движение театър, с арменски арменски съветска социалистическа република (по-рано), и в няколко театри на Ереван днес, насочени към превръщането на театралното изкуство за народно изкуство. Е била за създаване на институти за дипломирането театър актьори и режисьори и сътрудници в различните задание на театъра. Един от най-добре известни театри: Драматичен театър Ереван (или театър арменски), Ереван, комедия, театър, театър Ереван правителство. Там са добре известни театри на арменци, включително театър Sonduquean страхотно.
Арменската архитектура и изкуство
Присъединете се към Армения незапомнени времена изкуства, което доведе до археологически Valtnguib за откриване на човешкото жилище, датиращи от неолита възраст (неолит), които до осмото хилядолетие преди новата ера, в епохата на метали (мед и желязо), който до третото хилядолетие преди новата ера, в която се посочва равен функционирането на добива на населението на района и наличието на стабилна цивилизация.
Той допринесе за качеството на архитектура и скулптура в богатите видове Армения страната рок като широко плато с планини. Те се наричат страната в арменски език Karastan Karastan Начин на страната камък.
Връщане модели, стенописи и мозайки в Армения за първи век преди новата ера, и арменски ръкописи MMS (миниатюри) Voqdamha обратно към десети век от н.е. отбележи, че Арменската азбука е разработен в началото на пети век.
Архитектура
А - от самото начало до разпространението на християнството
Завръщането на човешките селища в Армения на осмо хилядолетие пр. н. е., открити в сайтове Argaña Arghana Близо Ovan Аван В западната част на страната, а сайтът е известен днес като Chalni Tbsi Tchalny Tépéssy. Тя също, други селища, датиращи от седмото хилядолетие пр.н.е., останките на сграда от камък и кал Almgmosp намерени инструменти и оръжия от камък, метал и керамика, кукли и модели, е най-старият такъв сайт селища Cnkkawit Chengavit Р. Hrazdan Harazdan Югозападно от столицата Ереван, настоящите Ереван И мястото на Медзамор Медзамор В равнината на Арарат Арарат Които датират от четвъртото хилядолетие преди новата ера. В Etchmiadzin Etchmiadzin Които остават ненаселени до средновековния период, е бил намерен за уреждане обратно към третото хилядолетие преди Христа от населението работи в селското стопанство, животновъдството и знаех, минната промишленост. В района на езерото Севан Sevan Намерени в града е в състояние да Jashin Ldjachen Обратно към третото хилядолетие преди новата ера, градът е известен и от името на Берт Чен Bertchen, И включва жилищни сгради и замък, на площ от около тридесет и пет хектара. В Артек Artik , Които съдържат множество хълмове, е била открита от селището Хъръм Horom От третото хилядолетие пр.н.е., също така, град подсилено от няколко укрепления са построени с камъни Almgmosp кал, продължава в този сайт обитаван до дванадесети век пр. Хр.
Беше отбелязано, че клетката се появява в отделните жилищни Армения през четвъртото хилядолетие преди новата ера и е бил използван в строителството на кал и закръглената форма на строителството в северната част на Армения, а в южните и югоизточните форма е преобладавал в кутията. За съпоставяне на кръгла форма на строителството и на полето в равнината Арарат.
През третото хилядолетие преди новата ера е бил изоставен и имаше кръгла постройка, строителство и колоритен полето на кв. единица в една къща, в която се призовава за засилване на външните стени на сградата, като е дебел, който проправя пътя за появата на града и военна архитектура.
През второто хилядолетие пр. н. е., на града архитектурен еволюира, особено в района между долината на река Gour В Аракс ARAX, Vkbert наземни за повече от десет хектара, и са използвали каменни блокове, строителство и изградени крепости Manifa и са включени в планирането на града алеи и улиците на организацията и се появява на обществени места Kalmabid заседание. Един от най-важните градове в тази фаза Zurakar Zorakar Кой го даде своя собствена, на склона на долината завършва скалист естествена защита им оказваха се нуждаят от много от имунизация. Двата вида на камъни, използвани в сградите на града, на първата нормална стени и втория апартамент, правоъгълни камъни, използвани в тавана на стаите. Мястото на Zurakar (днес се нарича Gucendash Gjochonndache) В допълнение към по-горе характеристики на архитектурата под формата на погребението зали на обща площ от които около сто и петдесет квадратни метра и са гробове в цялата «град на мъртвите» Necropole, Е подбудител на изграждането на общата вяра в момента, е почитането на предците настроение и вяра Banavathm.
Мястото на града Dochaaba Duchba За пример, изграждането на първото хилядолетие преди Христа, и е град, който се намира на южния бряг на езерото Ван Ван, Столицата на Кралство Урарту Урарту През девети век пр. н. е., е на име в регистрите на асирийския цар Салманасар III, както и че градът е на базата на високи скалисти стени, построени по големи камъни, един от които около три метра и всяка стена, състояща се от две успоредни стени, напълнена разликата между два камъка завързана с кал.
Царят беше първият арменски Orgstei Аз Arguichti Е основана през 782 г. пр. Хр. М Iiriboni Сити Érépuni, Според клиновиден документи, намерени в руините на юго-изток от сегашния си капитал, Ереван, е икономически център и административно и военно в равнината на Арарат, и се базира на по-горе четири триъгълни плато, достигайки площ около два хектара, ограден с ограда под базалт, порфир и над калта .
Са открити в руините на двореца на крал асирийски Саргон II (722--705 пр. Хр.) На паметник памет неговите победи на арменци, и ограбва храма на града Mosasir Moussassir , Който се намира между езерото Ван и езерото римляните. Последните археологически данни, че нейните исторически, показа също, че начинът на изграждане на храма, е много подобен стил храм в Акропола Albartinon бележка Otheinp че безпрецедентните три века, а арменски храм скулптури се различават от тези на Акропола, Vosloppea Местни приблизително Месопотамия скулптура в неговата концепция .
Това се забелязва, че изкуството на архитектурата в Армения през първото хилядолетие пр. Хр асирийски ефекти на бременността, и там е друг град, основан от крал Orgstei на първо място в 776 г. пр. Хр. М в северната част на Армения наречена «Oragstei Kinelli» Arguichti KhiniliТя се превърна в отбранителна позиция и икономически намира на пет километра от реката ARAX, тичане до скалистия хълм на Свети Давид. Зона на града близо десет кв. км и включва царският дворец и храм на бог Khaldi Khaldi, И двете с етикет на отбранителна крепост, в допълнение към градските стени.
Системата за градско планиране в царствата на Армения, въз основа на старата крепост построени високо на хълма и околните жилищен район по склоновете на хълма. Дизайнът на Жилищната група се състои от един двор, заобиколен от стаи покрив.
И характеризира царските дворци и благородна къщи, всеки един съдържащ две години и понякога три, са разпределени на първия етаж на доставките и II на условията за живот и прием и наблюдение. Бе определена от арменски градове на деветнадесети век пр.н.е., на системата от напоителни канали и дренажи, като канал Hamiran Chamiran В град Ван. Изграждане и модернизация технологии в Армения в шести век пр.н.е., sapping интерес издълбани в камъка.
Северна фасада на храма на страните от Западните Etchmiadzin
Четвърти век от н.е.)
Заслужава да се отбележи тук, че Армения стана в тази епоха, са защитени от империята на Древна Персия и да получават дял на независимост под върховенството на арменски произход Alorvndonip Ervandouni, И остана в този случай от близо два века от средата на шести век преди новата ера, е бил припомни, арменски градове и сгради в трудовете на историците Херодот (около 484--420 пр. Хр.) И Xinobon (около 420--355 пр.н.е.) ..
След падането на Ахеменидите предметната област Армения от елинистическата епоха с доминираща позиция, простираща се от трети век пр. н. е. до около края на трети век, също влезе в отношенията между изкуството, културата и градските с римляните, тъй като втори и трети век "АД. Е бил в епохата елинистическата, редица градове, включително: Армавир Армавир И Ervandagerd Yervandaguerd И Zarchad Zarichad И Dekkeranagerd Dikranaguerd Фамозен Bmsarhha Bosoarha, чиято височина достига около двадесет и пет метра, а бяха толкова погълната от големината на защитните конюшни жилища и коне. Разкопките разкриха град на гуарани Garni, Лятната резиденция на царя, на царския дворец на бани и подовете покрити с мозайка.
Б - от разпространението на християнството, докато на Съветския съюз
Води до превръщането на арменците на християнството в 301 "АД за промяна на системата на арменската архитектура съгласно ритуалите на новата религия. Корените на Църквата на Etchmiadzin Etchmiadzine Дали майка църква в Армения 301--303 "АД. Смята се, че авторът е по същество една обиколка на Св. Грегор Осветление Григор L'éluminateur Патрон на арменската църква.
Църквата в Армения, първоначално се състои от един район на подобна традиция на бившата езически храмове, е преобразувана в редица езически храмове в християнски църкви, както и решаване на структура заменя олтара платформа е в източната част на църквата, където на масата AutelИ събарянето на някои храмове и църкви, построени в място за повторно използване на камъни, като църква Ovan Аван Кой е построен върху руините на езически храм от първи век пр. Хр.
Развитието на изграждане на църкви в Армения в четвърти и пети век започна да форма, състоящ се от три крила на базиликата се получава от системата [т] Базилика Византийски с отглеждането на духа от арменски произход по отношение на архитектурен стил и украса, включително църкви Kazag Kasagh Както и участието на Achtarak И Dzrzrnavank Dzirzernavank.
Сградите в Армения Albasilikip съдържащ четири или шест чифта колони, а понякога и седем таван мобилни чрез разширяване дори извън източната стена на църквата пространство, за да защити mihrab. В ниши над Albasilikat анимирате три триъгълни покривни покрития (Гейбъл) обхваща mihrab изток. Базиликата на Oerreroik Ererouyk А базиликата "Tikoz Tekir Vchbhan предложения сирийските църкви, като църква Termanin (разрушени днес) и църква на Симеон в северната част на Сирия, особено столиците на колони и прозорци.
Тя купол на Арменската църква в пети век от новата ера и взе очертават формата на кръст в църквата пети и шести век. След това той разработи купол на пирамидата тетраедър в шест или осем лица.
Църквата е Zvartnots Zvartnots, Която е била построена през 642--662. Определение на Gatliq Nerses III Daetsi строителство Nerssés Daietsi III А уникален пример на арменската архитектура, за проектиране и модел на кръгла конус прогресивни и кръгла куполна многоъгълно повърхности. Важно е арменски църкви в седми век, църквата "Св. Hrbasmh Hripsimé На мястото Fagharhabad Vagharchabad Тя е построена по заповед Gatliq Comidas Gomidas.
Водени от държавата Bakradunip Bagratouni Армения в девети век, докато атеист век, към възраждането на ролята на града. В 961 "АД град се превръща в столица на държавата, едновременно появили на този етап името на архитектурата Tredat Tridate Ани, който е построил Великата църква (989--100 m).
Активното строителство на манастири и църкви в Киликия, и особено в дванадесети и тринадесети век, като Дейр Kstnk Khestonk И Дейр Хронос Хронос И Църквата на Hagbat Haghbat, И всички са шедьоври на арменската архитектура през Средновековието, влиянието на Византия и Франкската Amartin на арменската архитектура в онази епоха.
Архитекти арменците също са участвали в планирането на замъци кръстоносците в Киликия и строителство, като градските стени и замъка Ани Сисе Sisse Уважаеми Bbwabadtha вътрешния доведе до седем части на архитектурното се до тялото на Замъка Cess, Castle Ambron Lambron.
Икономическият просперитет в Армения през ХVII век до разширяване на пътната мрежа, в която се призовава за строителството на няколко моста на реките.
Урбанизацията движение е нараснал около арменците в осемнадесети век, най-известен в този етап на семейството на Бейлиан Бейлиан Арменската архитектура Twartt седем поколения по време на Османската империя, и построен на мястото на много заведения.
С - Съветския съюз и извън него
Доминиран системи, архитектурата на съветските Армения, тъй като 1922 г. след стабилността на съветската власт, те са поставили архитектура Александър Tamanian A. Tamanian През 1924, планове за разширяване на града на Ереван, така че той може да съдържа сто и петдесет хиляди нови хора. Въпреки Tamanian прие архитектура съветски модел, основан на по-на класически елементи също бяха въведени от декорации и символи, съставен от традиционни арменски архитектура и фасади сградата са изградени от стоманобетонови конструкции са Ixawha камък и мрамор от кариерите на Армения. Тя е работила в онази епоха на имената на двама израелски архитекти Рафаел арменците R. Israelian И Saravian Sarafian И Mrcarian Маркариан. Има опити да се вдъхновяват съвременната архитектура в Западна Армения, а има и призовава за ваксинация на съвременни инсталации в духа на традиционната Близкия изток арменци.
Скулптура
Придружен скулптура архитектура в Армения, който характеризира езически храмове, колони, столици и в дълбочина Alvsour скулптура в камък, в зависимост от флорални елементи, като храма на крепостта Garni на трети век пр.н.е., и Девин Палас Dvin От четвърти век. Скулптура връзка е доказано, ясно в архитектурата на сградата арменски църкви в различни етапи на развитие.
Мога категоризират видовете архитектурни скулптури в Армения в три категории:
Паметник и арменски кръст и украсили стените на съоръженията.
1 паметник: Паметникът в различни форми Армения украсена с различни видове скулптура, тя често е паметник на база тава може да съдържа от три до seven градуса, но самият паметник се състои от тетраедър е украсена със скулптура се издига около две към четири метра над база, както и да бъде под формата на колона завършва Короната е украсена с каменни кръстове издълбани върху него. Висока паметник на арменски, вариращи от пълно повърхността на Земята между четири и десет метра в някои от тях може да приключи до петнадесет метра. И нито един погребален паметник построен над гроба, или сувенири хроника важни събития, или на лице.
Следва да се отбележи, че на паметника се състоя в християнска Армения на четвъртия век до осми век, бяха по-близо до езически стил, който надделя по-рано в страната, както и между тези две Jnaizian паметник на шести век, един в Utzon Otzoun И един в Agodi Aghoudi Последният е един от върховите постижения в историята на това изкуство.
Налице е паметник, а в манастира Tatv Tathev А височина петнадесет метра, а в стаята Vorautan Vorotan И да върне всички десети век.
2 Стоун кръст арменски: Knew този вид скулптура на името на Khackar и ограничено присъствие в християнския свят на Армения, който се състои от камък височина варира между един метър и два метра и половина, носи надпис в трансгранична Sedh отворен в столицата и е заобиколена от четири украсени с геометрични и флорални дизайни. Скулптурата е създадена в украсата на арменски, стараейки се да прекърши симетрия скучно променят хода на модела през издълбани повърхност.
И обстановка в този вид скулптура скромен целия девети и десети век, а след това все по-съществено значение, тъй като дванадесети век. The Stone кръст арменски паметник в себе си и ще бъде построен върху едно просто правило или по-паметник.
Развитието на изваяни каменни кръстове в Армения и разпространение в цялата страна от ХIV век, благодарение на първенците и търговци, които насърчават изграждането на съоръженията и Decorating храмове и кръстове са били издълбани на няколко обекта, един или по стените.
Арменската каменни кръстове от седмия век след Христа кръст Obelisk Tatv Tatev В Forotnavank Vorotnavank, Както и на Червения кръст Tzagats Tzaghats В Iigknatzr Eghegnatzor Век атеист век "АД, и на Червения кръст, създаден Todifordi Юън Макгрегър Григор Toudevordi От ХII в., и кръстове пещери Oyrevank Ayrivanik От тринадесети век.
3 украсили стените на обекти: Zain скулптура и арменски църкви, и връзките на външни и вътрешни стени, което е от два вида: декоративни геометрични или вегетариански, и клинични изследвания. За скулптура, декоративно рамка врати и са в крак със скоби, докато има скулптура на стените диагностика В горната част на интерфейса, и отговарят на видовете, скулптура, декоративни аксесоари за диагностика и форма на очите улов. Скулптура и по-дълбоко, богат и сложен към всеки детайл, и помага на жизнеспособността на камък в Армения за такива действия. Най-известните декоративни работа са:
Църквата на последиците от Svartnos Zvartnots От седми век, в който цветя арки очертаването на интериора с статуя на светеца над колоната, в пресечната точка на площада, и короните на стълбовете на църквата, украсена с декорации и полемика или да издълбани важна орлов крило събличам.
Миниатюра на Евангелието от осем фотографи (в. 13 m)
Църквата обстановка Ogtmar Aghtamar От десети век, боядисани стени от външната страна е издълбан декоративни пръстени на лозата, нар и зайци с скулптури на светци, цялата дължина, а най-известната скулптура на Дева Мария седи на трона на Христос и част собствениците на даден файл.
Дер Oyrevank на тринадесети век и съдържа група от църкви, някои издълбани в скалата представлява цялото пространство на Църквата и Tdmh от колони и арки и куполи в едно парче. Жилищната стените и купола Nhota видни декоративни животни и обръща внимание.
Дер Nuravank Noravank На четиринадесетото век и църквата състоящ се от два етажа, всеки етаж е украсена със скулптура порта водещи брашно с декоративна дърворезба диагностичен представляващи Христос и Дева Мария и на ангелите, свързани Albwabtan тава двойни симетрични и дело на скулптора Momcik Momik.
Фотография
По-стари модели обратно мозайки намериха в града на Армения Garni, в царския дворец парчета от първия век пр. н. е. В храма парчета от първия век.
И популяризира изкуството на стенопис в средновековната архитектура църквата бе придружен в сянка Lmbat И посадъчен Arouj От седемнадесети век стенописи на църквата преследва Тигран Тигран Honents Ани през тринадесети век.
Каталог на ръкописи (миниатюри) представляват важен изкуството на средновековното изкуство в Армения. Имах запомняне на библиотеките в света, включително и около двадесет и пет хиляди арменци книга собственоръчно. Резервати изследвания институт в Ереван, Армения на име Mentnadaran Mantenadaran Това носи името на автора на арменската азбука около 405 години "АД, Месроб Mctutes Masrop Machtots, Повече от десет хиляди ръкописи, включително почти една трета украсени Baltasawer, и е най-вече религиозни книги, представляващи всички етапи на комикси книга за изкуство в Армения.
Ако за арменците са най-старият ръкопис датирани към 887 години "АД," Евангелието на Библията име Лазарев, на литературни източници потвърждават наличието на училище, за да филм ръкописи в седми век от новата ера в Kamsra_an Kamsarakan. Това е една процъфтяваща изкуство в продължение на три века, за да престанат Oo в началото на ХIХ век.
Арменците започва превежда религиозни книги, история и науката за езика, тъй като на пети век от новата ера, когато арменската азбука е разработен цитиран от първия клиновидно писмо. Смята се, че комикси за първи път са засегнати по отношение на стила на Евангелието на изкуството сирийски Rabbula на шести век от новата ера, от една страна, и на арменски стена изкуство, от друга.
Съдържа Евангелието на известни страници Etchmiadzin през последните четири миниатюри представляват, съответно, Bishara Bishara, Дева Мария и Захария, и зачитане на Маги на Христос и разпятието на Исус, и тези миниатюри, които се различават по стил от останалата част на Библията съдържа миниатюри от и учени вярват, че тези четири миниатюри, датиращи от шести век с Библията се е с дата през 989 "АД, както и че в края на своето съществуване тя е опазването и по този начин е първият известен арменски миниатюри.
Заслужава да се спомене, че Евангелието на плик Etchmiadzin на лицето Besfaihtin от слонова кост, украсени висок релеф изобразяващи религиозни сцени брашно, и ако предметите, изобразени в арменски ръкописи на Новия завет истории са ограничени, различни фотографи, не може да представи за монотонността на тези въпроси, с теми, илюстрирани в някои светски религиозни книги като снимка битка Ovareijer които са се случили 451 години пее в една книга на годината 1482. Изображенията също намери в бележките под линия към основната тема е вдъхновена от ежедневието или сцени на риболов и езически символи и митове.
И прави разлика в някои снимки на модели за арменски дрехи или мебели или инструменти, или на някои от героите в ера. Също така характеризира много от декоративни елементи, които са символ на плодородието и показват на света на безсмъртието и новаторски форми на растения и птици.
Арменската миниатюри могат да бъдат класифицирани в две категории: първи модул помня византийски наследство и смърч и изработката, и втората-популярните и простотата и изразяване, както и да съдържа всички разнообразие от местен характер и ясно.
Сред най-известните модели на първа категория:
Евангелието Etchmiadzin на годината 989 "АД.
Евангелието Mugni на средата-век век атеист.
Молитва книга, която той описва Грегор Midigtse Григор Mlidjetsi Годината 1173.
Евангелието Hagbat на годината 1211 "и" Училище за Багдад, и неговия стил миниатюрни арабски и сирийски от онази епоха.
Потребителят прочитания връщането на царя Hithom секунди, отдадени на фотограф Торос "Рослин Розлин Торос През 1286 година.
Евангелие от тринадесети век и се дължи на фотограф Торос "Рослин Сред най-известните картини ангел Гавриил обещанията на Дева Мария.
Евангелие от осем фотографи от тринадесети век.
Един пример за втора категория:
Евангелие от 1038 година и, когато изображението на иновативни кръщението на Христос.
Евангелие от началото на ХIV век, Саймън Ordjeicti ФАЙЛ Симеон Ardjichti.
Евангелието дата през 1397 ФАЙЛ Ristaks Rstakes В микробуса.
Евангелие от края на четиринадесетия век форми Грегор в Tatv.
Евангелието историк през 1585 година ФАЙЛ Hakoub Tjogaitisi Hagob Tjoughaetsi.
Арменската държава е издала през 1952 г. на първата снимка групата, озаглавен «арменски миниатюри стари», предшествано от изби от едно и също име да се свържат с мисията на проучване и определя света, на руски език. Посланиците N. A. N. Svirine През 1939 г., също са много изследвания по този въпрос във Франция и Съединените щати.
Следва да се отбележи, че Армения е миниатюрен с тези на сирийски, коптски, етиопски и модели важен в историята на изкуството в Близкия византийския период.
Арменски история
Древна история:
Не са арменците от древни Mounap и контрол. Обсег на дома на вавилонците, асирийците, мидяните и персите. В Мустанг бе избран управници на страната на арменците често, те обещаха да плащат данък за изпълнение на административните запазвайки своята независимост, а след това става Армения Saturabip (Графство), принадлежащи на Персийската империя, при царуването на Кира. След арменците помогна на персите в лидийската бе в състояние да свали държавата Дикран бен Iraont да Армения Saturabip Независим, но Дария, цар персийски, той прекарва всеки опит за независимост. Са били засегнати от арменците, в тази епоха, в традицията на персийски стил на живот, доходи, език и много персийски думи.
След нашествието на Александър Велики Армения става независима
царство под властта на Александър себе си, който е назначен арменски съюзник Mehran на престола, семейство който се е произнесъл Iraont марципан. След Александър Seleucids пое управлението на страната, Армения е разделена два основни раздела: Велики Армения и Армения, Мала поканени по-късно Киликия (Qiliqip) в допълнение към две малки царства: Sofin и Kumageni.
Той е повлиян от арменската цивилизация елинистическата значително, и че това, което е 321--190 г. пр. Хр. M. Той е назначен Антиох III Ardashes първи управител на Армения и Велики назначен «Министерството» към Мала Армения, след смъртта на Антиох се Alormenian царе Seleucids, а след това се присъедини към неговата Ardashes Армения Мала след смъртта на министерството, и обединени в страната, и установи собствеността на своите членове управляващата фамилия, и е продължило в продължение на почти два века от време ( от 189 г. пр. Хр. м. до първата година след раждането) и е поканен в семейството Alardachesip Сред най-известните царе Дикран втора специалност (94--55 пр.н.е.) ..
Тъй като първата календарна година стана Армения Kalkrp блъскат между перси и римляни, персийци пометена дома Faihalfon Рим, а той се бори да ги римляните Вместо това, те се обръщат към персите. Що се владетели, които използва на персите и римляните на двете воюващи страни са се споразумели за персите и римляните по времето на Нерон да сложи край на войната между тях, както и откриването на царя на Армения е брат на царя на Персия, персийски Dirtad от една страна, и името на семейството Dirtad Alargounip семейство, беше осъден на 66 години до 429 м, а месец царете на това семейство Dirtad II (217--238 m), която се нарича също Khosro I Велики, и Dirtad трети приел християнството и е работил за създаване църкви.
През 387 "АД на римляните и персите се споразумяха за разпределението на Армения в две, едно към византийската държава, правото на второ място, много по-голяма Сасанидско състояние. Тъй като годината на 429 връща Армения, които са причинили на държавата Sasanian satrapy Persa, и остана така до годината 634 "АД. Персите се опитали да направят иранци и арменци, принудени да напуснат религията си на християнството, но срещнах съпротива?, Който беше водена от «Wartan Mamicuan» като ги изоставят своята идея.
Различни условия на арменски служители на кобила относно условията на арменците на персонала, Византия, които са работили за развитието на региона, под наблюдението на пълно участие, както и обработката на арменците като граждани на ромеите, но религиозна вражда в детайли с тях сайдинг с Византия, персите постепенно. В края на седми век "АД, арабите на сцената на историята.
Арменци и араби:
В ерата на Умар ибн ал-Хатаб отиде арабски кампания, водена от бен Ayaz овце в равнините на острова и арменски земя, докато тя достигна Bdles Bitilis Тогава начело на миксер Calatia (Lake Van) и събирането на данъци Ayaz, след което се завръща в Левант, в ерата на Осман ибн Affan арменци са били подложени на арабите първи път, и това беше за една година е 24 или 25 / 645 или 646 "АД. През 33 AH / 653 CE, проведе мирен договор между араби и арменци арменски състояние да бъдат освободени от данък три години, а след това го налагат след мобилизацията на 15000 Рицар на почит пари, за да помогнат на арабите в техните войни, и обеща арабски емирства арменски независимост, а не да изпрати един от първенците или ръководители арабите само ако предварително от римляните, и се държат на управляващата Теодор Arashtoni на арменци, страната Alkrj. Споразумението не се възхищаваме на византийския император провалихме Армения и Sdth арабски, арменски сили заедно. В ерата на Омаядска арабските завоевания разшири разпространението на всички арменци, и да, на страните, арабски и арменски, в ерата на добри отношения Muawiyah, и посети управител на Армения Грегор Mamicuan Дамаск и беше получена от Халиф Muawiyah добре дошли.
По време на царуването на Абдул Малик бин Маруан, и той беше губернатор ожулвания и OC Армения Армения Армения свидетели на нашествие на нарушения, причинени от хазарите на страната, и да влезе на византийския император Юстиниан II Армения да вземе реванш от араби и арменци заедно, а след това нарушени отношения между арменци и араби, арменци двустранен първенци като той се върна към арабите и време, за да ром, и някои райони на Армения е била прехвърлена по това време между двете страни, и много от спорните арменски първенци на властта между тях.
Управителите арабите след откриването на Армения са взети въз основа на града Дебели. Един град, който е взет от персийския сатрап основава преди Ислямска завоевание.
В ерата на Абасидите включително ОАЕ стана Армения Армения и Азербайджан [т] и остров страната, беше избрана за член на Абасидите Халиф Ал Абу-Абас кръвосмешение брат Абу Джафар ал-Мансур и владетел на остров, Азербайджан и Армения, в ерата на Абу Джафар бяга в Армения и много арабски племена заселили в, е в полза на византийския император Obojl След много битки с него специално. Сахак Bakrdoe след това назначен управител на Армения.
В моята ера на Махди и доброто, арменци автономна провинция, и се регулират от арменски патриарси(Кои са ръководителите на арменската емирства), и отдаваме почит на Абасидите оценки на държавата.
В ерата на Mu'tasim Alovchen едно око на Армения и Азербайджан се превръща в боец Khermi вратата, той се обръща към последния византийски император, който се хвърли към спасение, и нахлуване в страната, Balhamyat арабска тирания, но семействата Alovchen на вашата врата (годината 222 AH), за да направи завръщането на императора в страната си.
The Crown Халиф Ал Mutawakkil Юсеф Мохамед Бин фактор на Армения в 236 AH, не е подобряване на управлението и злоупотребява с действията си и улови някои глави и ги прати да Yazid. Арменци и гняв да го Йосиф и отстъпи и го убил в 237 AH, той привлече Mutawakkil BGA Sharabi на Армения е ужасяващо да се успокои. Mutawakkil и прие нова политика при паметника ожулвания и OC бен Scempat Bakrdoe Началника на началниците на Армения в 246 AH / AD 861. Този принц и могат да бъдат предмет на ръководството на арменски първенци също помогна на арабите, поправени цар на Армения и признати от царя и византийски съюз с него.
Изхождайки от тази дата, на семейството изключи Bakrdoep (Alpegratip или Abajratip) Армения, и царе управлявал от 272 година до 464 Е / 885 до 1071.
Политиката на царете на това семейство, насочени към поддържане на баланса между араби и византийци и да стоят неутрални между двете страни. Сред най-известните царе на това семейство, ожулвания и OC втора заглавието на Абасидите Ал Халиф-Bashahnchah арменци и ожулвания и ОС III, известен Barahim който премества столицата в града на "Аз" и играе в страната му градските и в културно отношение.
ОАЕ арменци след това започнаха да се разминават и няма единство и хармония, и се превръщат в слаби държави на всяка политика, Vetoalt от неуспехи и поражения, и започна, след атаки на Селджук турци, и видях един принц да се откажат от Dwylth император на Византия срещу област Сивас в Мала Азия, а след това се водят от четиредесет хиляди на мъжете си в областта, е първата голяма арменски миграция на изток, нарушаващи област, следвана от имиграцията, беше краят на Големите членка на Армения и рухването на Bakrdoein, както и разработването на духовенството византийците си ръце на епархии, манастири и богати.
Е страната на Армения в епохата, през която арабски правило по отношение на важни икономически, това е огромен брой търговци и конвои да минават през посредничеството им между Черно море и Месопотамия. Географи са разработени в описанието на търговските и военни пътища. Един от най-важните задължения на управителите мюсюлмански контрола на безопасността на тези пътища.
Armeană между 464, 1335 AH / 1071 и през 1917 г.
Велика Армения:
Селджук акции започва на Армения от 434 AH / 1042 и успя да отблъсне римляните да започнат атаки с непобедима крепост, която защитава страната, но Seljuks, които бяха заети от «» I "и" остър »не дойде при 463 AH / 1071 да се превърне Армения« византийски »по върховенството на Seljuks, след битката Mlazkurd (Mlazjrd), който спечели по Алп Арслан на ром. Армения и разделена между много Sjawkip електорат миксер Sagman, установени от Арктика, Emarat Khoi Salmas и Sasson.
По това време, сила започна Alkrj се появят. След като свободното си страна, от време на управлението на Селджук турците заети северните и централни провинции на Армения. Ситуацията остана така до появата на монголите, които нападнаха алгоритъм и Хорасан, Иран, Ирак и Северна Индия и страната Alkrj, Мала Азия, и прекарал аванс от монголите всяка цивилизация в тази страна.
Остава арменци и дължината на дванадесети век до петнадесети век, страдащи от Alakedzahat Turanism монголски и (Селджук и туркменски), след смъртта на Тамерлан предмет на правилото за Армения Узун Хасан (Хасан ал-Tawil) на Voorburg Giwnlo (1453--През 1478), който управлява страната на Иран и страната Alkrj и Армения. В тази епоха започва Turkmens са доминиращата част от Армения, както и местни и Genocidein кюрди, и са имигрирали в Армения и Мала Азия Turkmenitan племена са: Aq Giwnlo (бели овце) и Кара Giwnlo (черна овца) и се установява там. Смъртта на Узун Хасан (годината 882 AH / 1478)Маркирано разпадането на собствената си алчност и шахът на Иран Исмаил I, в които, както той отиде в страната постепенно се включва всичко, което е ляво, особено Армения. Но това разгневи съсед Османската Мохамед II (Фатих Цариград) караница избухна войната между тях, и е в резултат на която Армения под властта на османските нашественици.
Шах Исмаил и се опитва да възстанови земята след смъртта на Мехмед II, Селим съм го разклати за втори път и взе цялата страна на Армения.
В началото на седемнадесети век, се Абас аз шах на Иран на територията на арменския Арарат от османските турци, и нахлуват Азербайджан, турците са върнати и окупира страната, Шах Абас осъжда на изгаряне на територията на Арарат и църквите, докато няма никаква полза да си врагове от нещо. Принудителна хората на страната на арменците да напуснат, които възнамеряват да Исфахан, където е установен на шаха, които са напуснали града той ги нарича «Julva». Тогава тя беше на лидерите на кюрдите в предаването на въздействието от страна на Армения от ръцете на персите в ръцете на турците, тя се превърна в отговор с течение на времето много райони са обект на техните правомощия, абсолютно, и да продължи боевете между персите и на османските турци в период до 1037 AH / 1627 до мирния договор, подписан между тях изоставени на територията на която Шах арменци, страната Alkrj на турците.
През 1148 AH / 1735 върнат в страната, принадлежащи към Емирство Alkrj Nadarshah, който е в състояние да опрости нейното влияние върху Армения. Но когато видя, че той не беше в състояние да защити страната от турците ляво на руснаците е защитен, постави ръцете си върху руснаците това наследство, която е разширила правомощията си първи път части от Армения, и им даде право, след като отказали Nadarshah-Халифа от страната на Цезар.
По този начин страните в конфликта се присъедини към новата партия са руснаци и е първата борба между руснаци и персите, за да Jnzerp града и завършва Hudaybiya Gsattan което той създаде на границата между страните от Кавказ по Русия и Персия. Тогава изменя границата AH 1244 / 1828 и се превръща в голяма маса на планината Арарат е на границата между трите страни се конкурират, и отивам по голяма част от магистратите на Армения към върховенството на християнски цар, тъй като текстът на мир да бъде на християните право да имигрират в този район, като се възползва от граждани на Шах на арменци, най-имигранти, заселили в район «Карабах», които те са били получени от населението на азерите и Otnohm средата.
Спорът между руснаците и турците, между турците и персите се намеси, когато Англия, Германия, и турците са били принудени да напуснат територията на «рискували» арменски на Персийската държава.
Също води спорът между руснаците и
турците към светите места в Армения към нова война, известна като Кримската война, и че е бил между 1853 и 1856, и като войната приключи, Армения се радваше на двадесет години мир, а след това отново избухна война между Русия и Османската империя, приключила Hudaybiya Сан Стефано, което беше потвърдено от съдия Берлин през 1878 г. и изоставени от Турция за Русия за всички географски ширини по протежение на Руско-турската граница, на старите, както и всички страни от Карс Ардахан и Батуми.
Арменците първи мигрират към царска Русия се водят от идеята за свобода и сигурност, обаче, Русия е бързо да въведе политика на интеграция и прекратяване на расови и религиозни различия, и иска да направи провинция на Русия Армения, арменски училища бяха затворени и се намесва в избора «Gatliq» арменски религиозен лидер.
Останалите арменците в Турция само забранено да носят оръжия, и всяка от тях е да се устои бунт. Тогава дойде на султан Абдул Хамид десетки хиляди кюрди, бедуини, и ги заведе в арменските региони, и установи тях въоръжени батальона кавалерия Balhimidip известно, грабежи и унищожение на арменците в страната. Това доведе до кланетата в Sasson Krbot и Трабзон, Ерзурум и Диарбекир Ozranjan и Bdles, Мардин, Кайсери и Сивас (Кесария), и потиснати демонстрации Hnchak арменската страна в Астана.
Арменците започват да Русия, въоръжени с помощта на своите братя в Турция, Русия Fajavc на нарастващата популярност на арменци, татари, и въоръжените Азербайджан и кариерата си на арменци, и което е довело до сблъсъци в Баку през 1905 година. Когато те иззети страна на ЕС и за напредъка на управление в Турция е в ръцете на арменците да му помогне. Когато султан Абдул Хамид премахнати Конституцията на правото на жестоко преследване на арменци, тъй като тяхното право на такова преследване в края на османските турци извършва политиката на турския народ. В резултат на това, на жертви, много от арменците в Турция, както и миграцията на останалата част от тях към Сирия, Ливан, Египет и Кипър.
Мала Армения (Кралство Киликия):
След атентатите започна на Seljuks Армения взе масовите миграции се насочват към арменски Киликия, също получава голяма част от арменците в страната Крим и Muldwip, Унгария и Полша.
Принц Робин Bakrdoe могат да съберат членове на арменската общност в Киликия и създава царство известни Boermenep малък (472--776 Е / 1080--През 1375), и е на път, според който кръстоносците. Взаимоотношения се увеличи между страните, а Насър арменци кръстоносците. Когато правило да се предадат на семейството на цар Hitom са срещнали трудности главен страната, Valslajqp и Роман в Mamluks изток и на юг, и искаше да се възползва от огромното сила в Близкия е монголите, се проведе с Хан «Манго внук" на Чингис Хан споразумение предизвика гнева на крал Захир Baybars Стартиране на 664 д военна кампания заляла Киликия, сплескани след атентатите на държавата на Киликия Mamluks до времето на султан Ал Малик-Ашраф, когато Mamluk армия обсажда града на Сисе, председател на Държавната от Киликия, и открит през годината 776 AH / 1375 г. е похарчила за състоянието на Киликия (Малка Армения).
Арменци (1917--1991):
Република Армения става независима малки независими лица в рамките на Съветския съюз [т] и е направил с Република Азербайджан и Грузия като единен субект нарича Република отвъд Кавказ.
И тъй като 1936 са пряко свързани със Съветския съюз и неговите републики става най-младият от пет години. Съветският съюз се е опитал да направи център привлича Армения арменската диаспора в света. През 1991, след разпадането на Съветския съюз и обявяването на независимостта на своите републики Армения става независима държава, след това стана член на Асоциацията на страните от ОНД [T. Orminp (Република --)].
Арменците в света:
Арменски имигранти живеят в повечето страни от Азия и европеизация за подпомагане на американските, те са в общности, Иран, Индия, Турция и Австрия, Унгария, Полша, Франция, помага американец в Египет, Сирия, Ливан и Ирак. Източниците се различават по брой, отиде в някои те са не повече от два и половина милиона евро и други източници достига до десет милиона евро. Известният арменски постоянство и майсторството на работата. Упражнения арменски търговия и важни отрасли в страната, в която утрешните граждани. Те говорят на езика на новото си допълнение към арменски език, който те учат в арменските училища на техните собствени.
Християнството и на арменски
Вероизповеданията и по страни, засегнати от арменци, управлявал страната от перси и гърци, са напуснали тези страни марки религиозни вярвания духовно на арменската нация, е почитането на Бога «Ohoramzda» и Бог «Митра» представител на слънце, светлина и огън на персите, арменците са били наричани «Още», се поклониха като богове други, съответстващи на гръцки богове, и се появява в съответствие с местните форми на арменците.
При появата на християнството са станали последователи и поддръжници на арменците, и са пострадали от преследване в дните Khusraw (230 година от н.е.) и Dirtad III. Тогава царят Dirtad приел християнството и превръщането му в официална държавна религия в 310М-вероятно не. Той е повлиян от Бен аз известно Mounor Грегор. Осъден на арменците към християнството от всяка страна в света, и се превръща Грегор Върховния президент на Църквата на Р «католикос». Той е съпротива от страна на християнски свещеници, езичниците на богатите, но бързо се разпространява. И царят съгради града на Etchmiadzin (Ooajmyazen) да бъде седалището на религиозни Катедралата Top (Gatliq). Утре Грегор просветен покровител на Армения, и да си приписва църква става известен като Григориански арменската църква.
И арменската църква, независим от другите християнски църкви и призова 506 m от Светия апостолическа църква и в университета. И арменската църква от деветте нива на обслужване на дълга, първата Gatliq (католикос), което е най-големият религиозен и духовен орган на арменци, и арменската Catholicosate центрове на един Etchmiadzin (в Република Армения), а друга Antelias в Ливан, известни като "Catholicosate на голямата къща на Киликия».
Е влязъл в арменската църква Вселенски събор на църквите през 1962 г. и работи активно в движението на църквите се събират Kkaddonip.
Език и литература
Обединява учени, съвременен език, арменски език независим взвод от семейството на европейските езици хинди, няма клонове или езиците, произтичащи от тях, и смята, че изображенията и символите, издълбани в скалите открити в долината на река ARAX може да бъде примитивна форма на древните арменски текстове.
Не знам арменски език знака на собствените си само в началото на пети век от новата ера, е в състояние да «Месроб Mashidots» Mesrop Mashdots Година 405 "АД да измислят герои, като се възползва от адекватността на арменски книжовен език и овладяването му от основните езици на време, един елинистическата, персийски, и сирийски. Тя се нарича арменски език, формулирани от Азбука «Грабар» krapar, И за да отстрани имаше език, говорен от арменците бяха поканени «Achkarabar» Achkharapar. Азбука Месроб, състояща се от тридесет и шест символа написана от ляво на дясно, след това се добавят към нея, след като два знака.
Първите действия, предприети от арменската азбука след превода на Библията на арменски, както и да преведат християнските ритуали, които преди това са били прочели, нито в Персийския или сирийски, или гръцки език, според области и региони под влиянието на един от нейните езици.
Последвано от широко движение превод се разпространили от пети век до средата на седми век, създаването на поколение, обучени в Армения, следвани от движението на историята, за да определят арменци от тяхната история. Сред най-известните историци Akhurini Моисей, който е роден в края на шести век. Постави своята книга «История на арменския» нация и да го върнат до 2000 години пр. Христа. Той пише тази история в разказ и поетичен начин инциденти interojected писател от старите песни и народни приказки, устни и ефекти на кодекса. И историци «Govon» chronicled на арабите, които да влизат в Армения, И«Arystajos», който е видял нашествия от Seljuks.Също така, някои учащи лекувани научни теми се въртят около природата, математика и география, тъй като в началото на седми век.
Косата е започнало да се организират в по-ранните векове на християнството, събрана от много стихове и музикални композиции, и е наречен Mncdha «Acog» всички поети или Qawal, те пеят песни Zjalon епопея на крале и герои и похвала Balehthm и комедиант Iturnmon от звука на музикални инструменти. И какво песни е моето възпитание, и прехвърлянето на приказките на персите и кюрди, и е била вдъхновена от легендите на Индия и Гърция.
Въпреки това, на арменски зона фолк епична формира между деветия и тринадесети, и се записва на арменски местен диалект, и най-известния епос на Дейвид Alsasoni която представлява борба на арменския народ.
Известни поети и теолози на арменците, за когото Henwrhale Narcisse, който е привърженик на използването на народен език, а най-значими стихотворения «плач Oorvh», който се състои от 4000 къща на косата ми. Авторите на Църквата също Месроб, която се споменава той иMkhittiar или Mekhettiyar който основава религиозен институт през ХVII век, той започва да пише и превръщането на учениците си и мента книги и до днес неговата фирма един от центровете, които са се разпространили от арменската култура на различни държави, където има арменци. Отвори арменци, които са мигрирали към Киликия на Западните литература, и влезе в косата елементи, които не са били известни Kalocef, прежди и се влияе от това, насочени за обхвата на религията.
Остава езика на класически език на изразяване, и губи своята жизненост и свежест, а след това бавно към изразяване на живот на говоримия език на всички езици говорят «Alochkarabar», Което е станало на езика на писане и четене, и езика на произход (Algrabar), това, което остава на езика на религиозните молитви и химни на арменците. Това доведе до наличието на две писмени от арменците днес: Източна говоримия език и писмени наскоро в Република Армения и Иран, и Западна език с разпространението на арменски емигранти, са най-близко до езика на Algrabar.
Изглежда, че косата е по-щастлив в Армения себе си, въпреки че е имало писатели арменци помня техните марки се позова на арменската история.Авторите «имигрант» арменски обичайните сделки сами по себе си литература, относно самоличността между Ormenithm и родината си, в която те живеят, някои са напуснали арменски език и писмен език на страната да предприеме нови Kalkateb американски арменски Уилям Сароян. Той е автор на някои от арменците, живеещи в арабския свят и на арабски, включително редица известни писатели и журналисти, от най-старите Rizkallah Hassoun, които публикува във вестник «огледална случай» и тя съответства Тарифи Shidyaq, включително и Adib Ishaq [т], който е работил в областта на журналистиката и литературата.
T. C.
Арменска музика
Арменска музика, повлияна от музиката на Сирия и гръцка музика - Византия, и страда от пост-византийски турската музика, които са ясно отпечатък в народите от Близкия изток. Корените на арменска музика за около три хиляди години, както и надписите датират в някои места на археологически първото хилядолетие пр.н.е., откриха, че тя е била в тази епоха, музикални инструменти, на флейта с пет дупки, изработени от злато, бронз чинели. Е взел музика, когато арменците, между трети и четвърти век преди новата ера. М, са със специален опера епос, датиращ от шести век преди новата ера. M.
Стабилността на държавата времето на цар Дикран втората голяма Дикран II (95--55 пр.н.е.). Важна роля за появата на арменската национална музика, с песни и стихотворения еволюира. И повдигнати ленти на пазачи на храмовете и qawwali певци и певици, които са допринесли за снабдяването на музика и пеене своите творения. Истинското началото на елинистическата епоха на музика и пеене в Армения.
Той започва да пее арменски, един глас монофонични, Binchad предания под звуците на музикални инструменти. Поетите или с вокалиста Стихотворението, че е поискана от мелодията, която ще се стреми да бъде косата му, а понякога и назначен музикален съпровод, и песните, получили най-сватби и погребения. След разпространението на християнството, е имало религиозна музика и се различават по своите резултати и мелодии на популярната музика. В «Псалми» В началото е от текстовете на богослужебни химни, и след това започнете да пишете религиозна поезия е вдъхновена от псалми и духовни потребности на арменците. И арменски мелодии са тъга си страданията на арменския народ в историческия си поход.
Стълбища арменски музикални въз основа на взаимната зависимост на видовете варира (измерение е четири tetrachord) И договорите (пет измерения pentachord) [T. Музика], като това, което беше в древна Гърция. Въз основа на това, музиката подчертава арменски Kalpizentip, персийски, арабски и турски, е музика «Mkrotonip» microtonic Това е, те зависят от инсталиран на малка част от измерение Tunaini тГде стълби се характеризират с използването на интервал Източна двустранни Almazidp увеличен секунди, Какъвто е случаят с музика като цяло. Все още е случаят в много от арменски народна музика центъра на мира не е естествена честота. Съвременната арменска музика, те са полифонични (Bolefonip) полифонични Това е вярно за църковна музика, както добре.
Според исторически източници на музика, между десети и петнадесети, за развитието на изкуството на музикални инструменти, като квартет китара низ и осем сухожилия, както и нов интерфейс на тръбата, и закона и Alorganon, също разработени концепциите на играта и съставяне музика.
А модел появиха на пеене и музика известно, през седемнадесети и осемнадесети век изкуството на любовта, благодарение на фондация Kochag Nhabiyd K. Nahabéd Разпространението на това изкуство с арменците в страните на местоназначение и емигранти, и преодоля музика саз Саз Това се е разпространил благодарение на популярна музика, изпълнявана от арменците стар музикант's композитор, който е бил в много случаи, автор на стихотворения опера или на един от narrators от епоса мюзикъл "Коса".
Дякон Юън Макгрегър и се опитайте Kabacaelian Крикор Kabssakalian Преструктуриране на везни и стари мелодии писал много сложни и маркировки, с цел разработване на нови музикални клавиши азбука включват всички снимки и музикални мелодии на древните арменски музикални интеграция на блоговете и византийския Изток, които, макар и да не успее напълно, то поставя основите на съвременната информация тежести арменска музика.
Изчезнеш заедно с музиката зад музиката на съвременни арменски съюз, и арменски композитори започва да пише на музикални конкурси според шаблоните банка; тях: Дикран Joukjian Дикран Djoukhadjian Кой живее в Истанбул (Турция) между 1830 --През 1898 г., а хиляда опера Опера «Крал Orchag II» Le Roi Archag II Кой е в началото на развитието на европейските опера, когато арменците.
Сред най-важните фигури в историята на арменската музика: Монах Comidas Комитас (1869--През 1935 г.), който е роден в Kutinp Западна Мала Азия и умира в Париж, е бил кръстен Националната консерватория в Ереван, на столицата. Comidas е основател на арменски класическа музика, събирането на народни песни и мелодии за музиката, която формулира националните, знаеше Almtdila на музиката на Изтока и Запада заедно, да разберат как елементи най-жизнените, най-известните на национално ниво, и работи внимателно, за да излязат на високи художествени форми, които отразяват дълбочината на народната творчество аромат и мъдрост.
Comidas първо учи в Тбилиси Тифлис В столицата на Грузия, след това в Берлин, където продължава обучението си по композиция и пеене, лидерство, музика и образованието и науката и философията. Най-известната работа «маса», които поставиха я изменения или корекции режим От кръчмата и народни песни, Vsagha въз основа на необходимите хармония за хорови песни на квартет, WITRI или или други групи.
Сред музикантите, които Geloa арменски-автор на операта в края на деветнадесети век: Армин Дикран Armenne Дикран В операта «Енох» Anouch На Opera най-известните съвременни арменци широко популярни в Армения и в чужбина, и Александър Spendrian Александър Spendarian В операта «мачта» Almast Аз бях поканен Opera House в Ереван на негово име. Също така известни в тази ера на: Karamorza karamourzaИ Ikamalean Yekmalian Кой изразява чрез използване на «» хармония хармония И множеството на гласове в музиката на хор.
"Актив Бизнес и Jawkip симфонична музика и различни групи в Армения в началото на ХХ век, и споделя много от музикантите в тези видове и други музикални композиции, писания преместен от регионална към глобална. Сред тези Arutunyan Aroutunian И Babajanian BabajanianИ Khachadorian Khatchatourian [T], и Oganesyan Oganessian, Всички от тях, родени в края на деветнадесети и началото на ХХ. Външната страна на Армения, работата Hovhans Hovhaness Кой е роден през 1911 г. в Съединените щати, и са били по-арменци му титли, включително и дискусия (Концерт) за пиано с Alotrellat озаглавен «яркостта на светлината» lousadzak, В това число книги, носещи имена на известни личности като арменци: Keremian Hirig khirimian Hairig"И Дюрант ДиранИ Ивич Avak. В Шарл Азнавур Ch.Aznavour Кой живее във Франция, най-известните певци и композитори на арменците извън родината си.
Отнася се за думата "Свободен» Khal Арменски фолклор да пее и танцува заедно. И арменски танци, когато пее, и пее по време на танца. И не на класификацията на песни: Песни на живот и работа песни и песни празници, в допълнение към песните интерес Jawkip, музика, светлина и модерни банди. Освен това, много от популярните музикални инструменти имат подобен формат и име и описание на тези известни на хората от Изтока има своя собствена музика. Сред тези инструменти, струнни инструменти като лютнята и закона и катран Катран (Фондът е 8), И саз (фондът е полу-круша Kalpzk), и псалтира, и Canard Чеп, Както и чрез машини като подуване на корема Aldodok дудук (Baksbp двойно), и Alzornp zourna Това са подобни на Albompard бомбардирам От предците на кларинет, и Altotak toutak Това са подобни на сирената fifreИ Albarcabezok parkapezouk Това са подобни да се доближат до Шотландия. И ударни инструменти: барабани или малки Dehol dehole, Както и дайре duph, И образува голям размер Kalmzahr мащаб, и Anakarp naghara.
Арменската танц Vkadim, както беше, когато останалите народи. Чл се е развило да играят по-жрец или магьосник извън обществената поклонници, облечени в специални униформи от кожата на кози. След това става един танц, извършени от групировката, подписано от машината за контрол на ритъма на движенията на танцьорите. Разнообразието на многообразието от форми на бизнес, накара танцьорите движения и ритми от различни танци са тясно свързани с положението, свързани с духовната работа.
Древният танц на арменците е неразделна част от ритуала на езически храмове и религиозни обреди. После се обърна към физическа подготовка на младите хора да се хранят на бойци, и това е война танц, извършени от млади Itbarzan нож, и се ползва за композитор Khachadorian«Танцът на мечове »е един от танците на балет неговия автор« Gayanh » Gayaneh.
Що се отнася до колективна смесен танц между мъже и жени са вярвали, че са причинени от социални практики, свързани със сватби и партии за брак и церемонията по празниците и някои религиозни ритуали езически ритуал празник Navasart Navassart, Паган и тържества, свързани с нея.
Арменски народни танци от различни събития, включително произход Tootmi Krqsp тамян дърво, кайсиеви дървета и танц, танц и от лош късмет и погребение, което е танц Ganazi и предназначени за изгонване на злите духове, които събират около нос на починалия. Развитието на смисъла на този танц по-късно в чест на мъртви или изчезнали. Там е древен религиозен танц «Majokhabri» makhokabri В изпълнение във фестивали и тъжни поводи, обреди и ритуали на поклонение, свързани с тъга и печал.
Арменски танц не е само популярна в Армения, устройството на мигрантите и бежанците депортирани арменците от техните домове на мигранти и експатриране и израства танци арменски отбори в Иран и Сирия, Ливан и Египет, Северна Америка и други страни; поддържа своята художествено наследство, Kfrqp арменски танцови фолклорни, водена от ливански художник Chegam Задача общество и новото поколение на културното народен танц в Сирия, водена от сирийски художник Авраам Costanian.
Арменската танц модерния танц означава, експресивен «балет», който изглежда начало в Армения в средата на ХIХ век, в зависимост от зрителя и лирична живопис танцьорка в мюзикъли (кратко оперетен) Operette Това е арменски художници, които са работили в дизайна на балетни танци: Arbatov, чието истинско име Yaghia Egeyai Yacoubian Yéghia Yéghiai Yacoubian (1884--1967). Работата извън Армения. П и на художника. Aristakesyan V. Aristakéssian , Който основава на професионалния правителство Студио Изкуството на танца през 1924 г. в гр. Ереван, където изучава изкуството на народни танци и класически изкуството на танца, кавказки, и след това основана през 1937 г. с художника Seronyan Sirounian Денс институт в Ереван. Както и на художника, предназначени Arbatov танци, балет «щастие» на Khachadorian включително картини и популярна танцьорка паспорт, между арменски народни танци и класически танц expressionist, докато предназначени Anisimova Anissimova Балет, народни танци «Gayanh», и ме предназначени. Chanka YE Tchanga Танци балет «Спартак» за Khachadorian добре.
Хишам свещ
Арменски театър
Театър арменски древна история е обиколиха с митове. Отборите играят народен представител страни на религиозни празници и прояви на национално ниво. След разпространението на християнството започва да представлява играе в дворовете на църкви и храмове, както и ограничен театрална работа по такъв начин, че тежък сън, докато на сцената на осемнадесети век. През деветнадесети век, се бащата на Минас Almokhtiari преведени пиеси да представлява училището, а след това взе Москва привлече движение театър, с арменски арменски съветска социалистическа република (по-рано), и в няколко театри на Ереван днес, насочени към превръщането на театралното изкуство за народно изкуство. Е била за създаване на институти за дипломирането театър актьори и режисьори и сътрудници в различните задание на театъра. Един от най-добре известни театри: Драматичен театър Ереван (или театър арменски), Ереван, комедия, театър, театър Ереван правителство. Там са добре известни театри на арменци, включително театър Sonduquean страхотно.
Арменската архитектура и изкуство
Присъединете се към Армения незапомнени времена изкуства, което доведе до археологически Valtnguib за откриване на човешкото жилище, датиращи от неолита възраст (неолит), които до осмото хилядолетие преди новата ера, в епохата на метали (мед и желязо), който до третото хилядолетие преди новата ера, в която се посочва равен функционирането на добива на населението на района и наличието на стабилна цивилизация.
Той допринесе за качеството на архитектура и скулптура в богатите видове Армения страната рок като широко плато с планини. Те се наричат страната в арменски език Karastan Karastan Начин на страната камък.
Връщане модели, стенописи и мозайки в Армения за първи век преди новата ера, и арменски ръкописи MMS (миниатюри) Voqdamha обратно към десети век от н.е. отбележи, че Арменската азбука е разработен в началото на пети век.
Архитектура
А - от самото начало до разпространението на християнството
Завръщането на човешките селища в Армения на осмо хилядолетие пр. н. е., открити в сайтове Argaña Arghana Близо Ovan Аван В западната част на страната, а сайтът е известен днес като Chalni Tbsi Tchalny Tépéssy. Тя също, други селища, датиращи от седмото хилядолетие пр.н.е., останките на сграда от камък и кал Almgmosp намерени инструменти и оръжия от камък, метал и керамика, кукли и модели, е най-старият такъв сайт селища Cnkkawit Chengavit Р. Hrazdan Harazdan Югозападно от столицата Ереван, настоящите Ереван И мястото на Медзамор Медзамор В равнината на Арарат Арарат Които датират от четвъртото хилядолетие преди новата ера. В Etchmiadzin Etchmiadzin Които остават ненаселени до средновековния период, е бил намерен за уреждане обратно към третото хилядолетие преди Христа от населението работи в селското стопанство, животновъдството и знаех, минната промишленост. В района на езерото Севан Sevan Намерени в града е в състояние да Jashin Ldjachen Обратно към третото хилядолетие преди новата ера, градът е известен и от името на Берт Чен Bertchen, И включва жилищни сгради и замък, на площ от около тридесет и пет хектара. В Артек Artik , Които съдържат множество хълмове, е била открита от селището Хъръм Horom От третото хилядолетие пр.н.е., също така, град подсилено от няколко укрепления са построени с камъни Almgmosp кал, продължава в този сайт обитаван до дванадесети век пр. Хр.
Беше отбелязано, че клетката се появява в отделните жилищни Армения през четвъртото хилядолетие преди новата ера и е бил използван в строителството на кал и закръглената форма на строителството в северната част на Армения, а в южните и югоизточните форма е преобладавал в кутията. За съпоставяне на кръгла форма на строителството и на полето в равнината Арарат.
През третото хилядолетие преди новата ера е бил изоставен и имаше кръгла постройка, строителство и колоритен полето на кв. единица в една къща, в която се призовава за засилване на външните стени на сградата, като е дебел, който проправя пътя за появата на града и военна архитектура.
През второто хилядолетие пр. н. е., на града архитектурен еволюира, особено в района между долината на река Gour В Аракс ARAX, Vkbert наземни за повече от десет хектара, и са използвали каменни блокове, строителство и изградени крепости Manifa и са включени в планирането на града алеи и улиците на организацията и се появява на обществени места Kalmabid заседание. Един от най-важните градове в тази фаза Zurakar Zorakar Кой го даде своя собствена, на склона на долината завършва скалист естествена защита им оказваха се нуждаят от много от имунизация. Двата вида на камъни, използвани в сградите на града, на първата нормална стени и втория апартамент, правоъгълни камъни, използвани в тавана на стаите. Мястото на Zurakar (днес се нарича Gucendash Gjochonndache) В допълнение към по-горе характеристики на архитектурата под формата на погребението зали на обща площ от които около сто и петдесет квадратни метра и са гробове в цялата «град на мъртвите» Necropole, Е подбудител на изграждането на общата вяра в момента, е почитането на предците настроение и вяра Banavathm.
Мястото на града Dochaaba Duchba За пример, изграждането на първото хилядолетие преди Христа, и е град, който се намира на южния бряг на езерото Ван Ван, Столицата на Кралство Урарту Урарту През девети век пр. н. е., е на име в регистрите на асирийския цар Салманасар III, както и че градът е на базата на високи скалисти стени, построени по големи камъни, един от които около три метра и всяка стена, състояща се от две успоредни стени, напълнена разликата между два камъка завързана с кал.
Царят беше първият арменски Orgstei Аз Arguichti Е основана през 782 г. пр. Хр. М Iiriboni Сити Érépuni, Според клиновиден документи, намерени в руините на юго-изток от сегашния си капитал, Ереван, е икономически център и административно и военно в равнината на Арарат, и се базира на по-горе четири триъгълни плато, достигайки площ около два хектара, ограден с ограда под базалт, порфир и над калта .
Са открити в руините на двореца на крал асирийски Саргон II (722--705 пр. Хр.) На паметник памет неговите победи на арменци, и ограбва храма на града Mosasir Moussassir , Който се намира между езерото Ван и езерото римляните. Последните археологически данни, че нейните исторически, показа също, че начинът на изграждане на храма, е много подобен стил храм в Акропола Albartinon бележка Otheinp че безпрецедентните три века, а арменски храм скулптури се различават от тези на Акропола, Vosloppea Местни приблизително Месопотамия скулптура в неговата концепция .
Това се забелязва, че изкуството на архитектурата в Армения през първото хилядолетие пр. Хр асирийски ефекти на бременността, и там е друг град, основан от крал Orgstei на първо място в 776 г. пр. Хр. М в северната част на Армения наречена «Oragstei Kinelli» Arguichti KhiniliТя се превърна в отбранителна позиция и икономически намира на пет километра от реката ARAX, тичане до скалистия хълм на Свети Давид. Зона на града близо десет кв. км и включва царският дворец и храм на бог Khaldi Khaldi, И двете с етикет на отбранителна крепост, в допълнение към градските стени.
Системата за градско планиране в царствата на Армения, въз основа на старата крепост построени високо на хълма и околните жилищен район по склоновете на хълма. Дизайнът на Жилищната група се състои от един двор, заобиколен от стаи покрив.
И характеризира царските дворци и благородна къщи, всеки един съдържащ две години и понякога три, са разпределени на първия етаж на доставките и II на условията за живот и прием и наблюдение. Бе определена от арменски градове на деветнадесети век пр.н.е., на системата от напоителни канали и дренажи, като канал Hamiran Chamiran В град Ван. Изграждане и модернизация технологии в Армения в шести век пр.н.е., sapping интерес издълбани в камъка.
Северна фасада на храма на страните от Западните Etchmiadzin
Четвърти век от н.е.)
Заслужава да се отбележи тук, че Армения стана в тази епоха, са защитени от империята на Древна Персия и да получават дял на независимост под върховенството на арменски произход Alorvndonip Ervandouni, И остана в този случай от близо два века от средата на шести век преди новата ера, е бил припомни, арменски градове и сгради в трудовете на историците Херодот (около 484--420 пр. Хр.) И Xinobon (около 420--355 пр.н.е.) ..
След падането на Ахеменидите предметната област Армения от елинистическата епоха с доминираща позиция, простираща се от трети век пр. н. е. до около края на трети век, също влезе в отношенията между изкуството, културата и градските с римляните, тъй като втори и трети век "АД. Е бил в епохата елинистическата, редица градове, включително: Армавир Армавир И Ervandagerd Yervandaguerd И Zarchad Zarichad И Dekkeranagerd Dikranaguerd Фамозен Bmsarhha Bosoarha, чиято височина достига около двадесет и пет метра, а бяха толкова погълната от големината на защитните конюшни жилища и коне. Разкопките разкриха град на гуарани Garni, Лятната резиденция на царя, на царския дворец на бани и подовете покрити с мозайка.
Б - от разпространението на християнството, докато на Съветския съюз
Води до превръщането на арменците на християнството в 301 "АД за промяна на системата на арменската архитектура съгласно ритуалите на новата религия. Корените на Църквата на Etchmiadzin Etchmiadzine Дали майка църква в Армения 301--303 "АД. Смята се, че авторът е по същество една обиколка на Св. Грегор Осветление Григор L'éluminateur Патрон на арменската църква.
Църквата в Армения, първоначално се състои от един район на подобна традиция на бившата езически храмове, е преобразувана в редица езически храмове в християнски църкви, както и решаване на структура заменя олтара платформа е в източната част на църквата, където на масата AutelИ събарянето на някои храмове и църкви, построени в място за повторно използване на камъни, като църква Ovan Аван Кой е построен върху руините на езически храм от първи век пр. Хр.
Развитието на изграждане на църкви в Армения в четвърти и пети век започна да форма, състоящ се от три крила на базиликата се получава от системата [т] Базилика Византийски с отглеждането на духа от арменски произход по отношение на архитектурен стил и украса, включително църкви Kazag Kasagh Както и участието на Achtarak И Dzrzrnavank Dzirzernavank.
Сградите в Армения Albasilikip съдържащ четири или шест чифта колони, а понякога и седем таван мобилни чрез разширяване дори извън източната стена на църквата пространство, за да защити mihrab. В ниши над Albasilikat анимирате три триъгълни покривни покрития (Гейбъл) обхваща mihrab изток. Базиликата на Oerreroik Ererouyk А базиликата "Tikoz Tekir Vchbhan предложения сирийските църкви, като църква Termanin (разрушени днес) и църква на Симеон в северната част на Сирия, особено столиците на колони и прозорци.
Тя купол на Арменската църква в пети век от новата ера и взе очертават формата на кръст в църквата пети и шести век. След това той разработи купол на пирамидата тетраедър в шест или осем лица.
Църквата е Zvartnots Zvartnots, Която е била построена през 642--662. Определение на Gatliq Nerses III Daetsi строителство Nerssés Daietsi III А уникален пример на арменската архитектура, за проектиране и модел на кръгла конус прогресивни и кръгла куполна многоъгълно повърхности. Важно е арменски църкви в седми век, църквата "Св. Hrbasmh Hripsimé На мястото Fagharhabad Vagharchabad Тя е построена по заповед Gatliq Comidas Gomidas.
Водени от държавата Bakradunip Bagratouni Армения в девети век, докато атеист век, към възраждането на ролята на града. В 961 "АД град се превръща в столица на държавата, едновременно появили на този етап името на архитектурата Tredat Tridate Ани, който е построил Великата църква (989--100 m).
Активното строителство на манастири и църкви в Киликия, и особено в дванадесети и тринадесети век, като Дейр Kstnk Khestonk И Дейр Хронос Хронос И Църквата на Hagbat Haghbat, И всички са шедьоври на арменската архитектура през Средновековието, влиянието на Византия и Франкската Amartin на арменската архитектура в онази епоха.
Архитекти арменците също са участвали в планирането на замъци кръстоносците в Киликия и строителство, като градските стени и замъка Ани Сисе Sisse Уважаеми Bbwabadtha вътрешния доведе до седем части на архитектурното се до тялото на Замъка Cess, Castle Ambron Lambron.
Икономическият просперитет в Армения през ХVII век до разширяване на пътната мрежа, в която се призовава за строителството на няколко моста на реките.
Урбанизацията движение е нараснал около арменците в осемнадесети век, най-известен в този етап на семейството на Бейлиан Бейлиан Арменската архитектура Twartt седем поколения по време на Османската империя, и построен на мястото на много заведения.
С - Съветския съюз и извън него
Доминиран системи, архитектурата на съветските Армения, тъй като 1922 г. след стабилността на съветската власт, те са поставили архитектура Александър Tamanian A. Tamanian През 1924, планове за разширяване на града на Ереван, така че той може да съдържа сто и петдесет хиляди нови хора. Въпреки Tamanian прие архитектура съветски модел, основан на по-на класически елементи също бяха въведени от декорации и символи, съставен от традиционни арменски архитектура и фасади сградата са изградени от стоманобетонови конструкции са Ixawha камък и мрамор от кариерите на Армения. Тя е работила в онази епоха на имената на двама израелски архитекти Рафаел арменците R. Israelian И Saravian Sarafian И Mrcarian Маркариан. Има опити да се вдъхновяват съвременната архитектура в Западна Армения, а има и призовава за ваксинация на съвременни инсталации в духа на традиционната Близкия изток арменци.
Скулптура
Придружен скулптура архитектура в Армения, който характеризира езически храмове, колони, столици и в дълбочина Alvsour скулптура в камък, в зависимост от флорални елементи, като храма на крепостта Garni на трети век пр.н.е., и Девин Палас Dvin От четвърти век. Скулптура връзка е доказано, ясно в архитектурата на сградата арменски църкви в различни етапи на развитие.
Мога категоризират видовете архитектурни скулптури в Армения в три категории:
Паметник и арменски кръст и украсили стените на съоръженията.
1 паметник: Паметникът в различни форми Армения украсена с различни видове скулптура, тя често е паметник на база тава може да съдържа от три до seven градуса, но самият паметник се състои от тетраедър е украсена със скулптура се издига около две към четири метра над база, както и да бъде под формата на колона завършва Короната е украсена с каменни кръстове издълбани върху него. Висока паметник на арменски, вариращи от пълно повърхността на Земята между четири и десет метра в някои от тях може да приключи до петнадесет метра. И нито един погребален паметник построен над гроба, или сувенири хроника важни събития, или на лице.
Следва да се отбележи, че на паметника се състоя в християнска Армения на четвъртия век до осми век, бяха по-близо до езически стил, който надделя по-рано в страната, както и между тези две Jnaizian паметник на шести век, един в Utzon Otzoun И един в Agodi Aghoudi Последният е един от върховите постижения в историята на това изкуство.
Налице е паметник, а в манастира Tatv Tathev А височина петнадесет метра, а в стаята Vorautan Vorotan И да върне всички десети век.
2 Стоун кръст арменски: Knew този вид скулптура на името на Khackar и ограничено присъствие в християнския свят на Армения, който се състои от камък височина варира между един метър и два метра и половина, носи надпис в трансгранична Sedh отворен в столицата и е заобиколена от четири украсени с геометрични и флорални дизайни. Скулптурата е създадена в украсата на арменски, стараейки се да прекърши симетрия скучно променят хода на модела през издълбани повърхност.
И обстановка в този вид скулптура скромен целия девети и десети век, а след това все по-съществено значение, тъй като дванадесети век. The Stone кръст арменски паметник в себе си и ще бъде построен върху едно просто правило или по-паметник.
Развитието на изваяни каменни кръстове в Армения и разпространение в цялата страна от ХIV век, благодарение на първенците и търговци, които насърчават изграждането на съоръженията и Decorating храмове и кръстове са били издълбани на няколко обекта, един или по стените.
Арменската каменни кръстове от седмия век след Христа кръст Obelisk Tatv Tatev В Forotnavank Vorotnavank, Както и на Червения кръст Tzagats Tzaghats В Iigknatzr Eghegnatzor Век атеист век "АД, и на Червения кръст, създаден Todifordi Юън Макгрегър Григор Toudevordi От ХII в., и кръстове пещери Oyrevank Ayrivanik От тринадесети век.
3 украсили стените на обекти: Zain скулптура и арменски църкви, и връзките на външни и вътрешни стени, което е от два вида: декоративни геометрични или вегетариански, и клинични изследвания. За скулптура, декоративно рамка врати и са в крак със скоби, докато има скулптура на стените диагностика В горната част на интерфейса, и отговарят на видовете, скулптура, декоративни аксесоари за диагностика и форма на очите улов. Скулптура и по-дълбоко, богат и сложен към всеки детайл, и помага на жизнеспособността на камък в Армения за такива действия. Най-известните декоративни работа са:
Църквата на последиците от Svartnos Zvartnots От седми век, в който цветя арки очертаването на интериора с статуя на светеца над колоната, в пресечната точка на площада, и короните на стълбовете на църквата, украсена с декорации и полемика или да издълбани важна орлов крило събличам.
Миниатюра на Евангелието от осем фотографи (в. 13 m)
Църквата обстановка Ogtmar Aghtamar От десети век, боядисани стени от външната страна е издълбан декоративни пръстени на лозата, нар и зайци с скулптури на светци, цялата дължина, а най-известната скулптура на Дева Мария седи на трона на Христос и част собствениците на даден файл.
Дер Oyrevank на тринадесети век и съдържа група от църкви, някои издълбани в скалата представлява цялото пространство на Църквата и Tdmh от колони и арки и куполи в едно парче. Жилищната стените и купола Nhota видни декоративни животни и обръща внимание.
Дер Nuravank Noravank На четиринадесетото век и църквата състоящ се от два етажа, всеки етаж е украсена със скулптура порта водещи брашно с декоративна дърворезба диагностичен представляващи Христос и Дева Мария и на ангелите, свързани Albwabtan тава двойни симетрични и дело на скулптора Momcik Momik.
Фотография
По-стари модели обратно мозайки намериха в града на Армения Garni, в царския дворец парчета от първия век пр. н. е. В храма парчета от първия век.
И популяризира изкуството на стенопис в средновековната архитектура църквата бе придружен в сянка Lmbat И посадъчен Arouj От седемнадесети век стенописи на църквата преследва Тигран Тигран Honents Ани през тринадесети век.
Каталог на ръкописи (миниатюри) представляват важен изкуството на средновековното изкуство в Армения. Имах запомняне на библиотеките в света, включително и около двадесет и пет хиляди арменци книга собственоръчно. Резервати изследвания институт в Ереван, Армения на име Mentnadaran Mantenadaran Това носи името на автора на арменската азбука около 405 години "АД, Месроб Mctutes Masrop Machtots, Повече от десет хиляди ръкописи, включително почти една трета украсени Baltasawer, и е най-вече религиозни книги, представляващи всички етапи на комикси книга за изкуство в Армения.
Ако за арменците са най-старият ръкопис датирани към 887 години "АД," Евангелието на Библията име Лазарев, на литературни източници потвърждават наличието на училище, за да филм ръкописи в седми век от новата ера в Kamsra_an Kamsarakan. Това е една процъфтяваща изкуство в продължение на три века, за да престанат Oo в началото на ХIХ век.
Арменците започва превежда религиозни книги, история и науката за езика, тъй като на пети век от новата ера, когато арменската азбука е разработен цитиран от първия клиновидно писмо. Смята се, че комикси за първи път са засегнати по отношение на стила на Евангелието на изкуството сирийски Rabbula на шести век от новата ера, от една страна, и на арменски стена изкуство, от друга.
Съдържа Евангелието на известни страници Etchmiadzin през последните четири миниатюри представляват, съответно, Bishara Bishara, Дева Мария и Захария, и зачитане на Маги на Христос и разпятието на Исус, и тези миниатюри, които се различават по стил от останалата част на Библията съдържа миниатюри от и учени вярват, че тези четири миниатюри, датиращи от шести век с Библията се е с дата през 989 "АД, както и че в края на своето съществуване тя е опазването и по този начин е първият известен арменски миниатюри.
Заслужава да се спомене, че Евангелието на плик Etchmiadzin на лицето Besfaihtin от слонова кост, украсени висок релеф изобразяващи религиозни сцени брашно, и ако предметите, изобразени в арменски ръкописи на Новия завет истории са ограничени, различни фотографи, не може да представи за монотонността на тези въпроси, с теми, илюстрирани в някои светски религиозни книги като снимка битка Ovareijer които са се случили 451 години пее в една книга на годината 1482. Изображенията също намери в бележките под линия към основната тема е вдъхновена от ежедневието или сцени на риболов и езически символи и митове.
И прави разлика в някои снимки на модели за арменски дрехи или мебели или инструменти, или на някои от героите в ера. Също така характеризира много от декоративни елементи, които са символ на плодородието и показват на света на безсмъртието и новаторски форми на растения и птици.
Арменската миниатюри могат да бъдат класифицирани в две категории: първи модул помня византийски наследство и смърч и изработката, и втората-популярните и простотата и изразяване, както и да съдържа всички разнообразие от местен характер и ясно.
Сред най-известните модели на първа категория:
Евангелието Etchmiadzin на годината 989 "АД.
Евангелието Mugni на средата-век век атеист.
Молитва книга, която той описва Грегор Midigtse Григор Mlidjetsi Годината 1173.
Евангелието Hagbat на годината 1211 "и" Училище за Багдад, и неговия стил миниатюрни арабски и сирийски от онази епоха.
Потребителят прочитания връщането на царя Hithom секунди, отдадени на фотограф Торос "Рослин Розлин Торос През 1286 година.
Евангелие от тринадесети век и се дължи на фотограф Торос "Рослин Сред най-известните картини ангел Гавриил обещанията на Дева Мария.
Евангелие от осем фотографи от тринадесети век.
Един пример за втора категория:
Евангелие от 1038 година и, когато изображението на иновативни кръщението на Христос.
Евангелие от началото на ХIV век, Саймън Ordjeicti ФАЙЛ Симеон Ardjichti.
Евангелието дата през 1397 ФАЙЛ Ristaks Rstakes В микробуса.
Евангелие от края на четиринадесетия век форми Грегор в Tatv.
Евангелието историк през 1585 година ФАЙЛ Hakoub Tjogaitisi Hagob Tjoughaetsi.
Арменската държава е издала през 1952 г. на първата снимка групата, озаглавен «арменски миниатюри стари», предшествано от изби от едно и също име да се свържат с мисията на проучване и определя света, на руски език. Посланиците N. A. N. Svirine През 1939 г., също са много изследвания по този въпрос във Франция и Съединените щати.
Следва да се отбележи, че Армения е миниатюрен с тези на сирийски, коптски, етиопски и модели важен в историята на изкуството в Близкия византийския период.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
