Твърди извършилата журналистическо разследване Виолета Къшлова, която е работила 1 месец с архива на Велко Палин. Виолета Къшлова е родена във Варна на 15 юни 1955 г. Завършила е журналистика в МДУ в Москва и Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Тя е автор на много журналистически разследвания, три от които разтърсват живота й: за поета Никола Вапцаров, за частните юридически факултети и причините, поради които България никога няма да направи реформа в съдебната система, и убийството на Милчо Дойчинов. Като завеждащ отдел “Социален” на МО той е продавал кокаин чрез МК „Кремиковци”, за което е бил разстрелян заедно със сина си на софийската улица „Загоре” на 9 май 1997 г.
След безнадеждно заболяване – множествена склероза, Виолета Къшлова се е възстановила максимално и дава първото си интервю пред “БЛИЦ”.
Госпожо Къшлова, защо искате да говорите за поета Никола Вапцаров сега?
- Защото ме възмущава поведението на българските интелектуалци и поведението на българските политици, които ги употребяват за манипулации, чиято цел е създаването на една трайна неяснота в обществото. Тя формално е свързана с миналото, но в действителност неизясняването на истината по различни проблеми от началото до края на миналия век, реално прикриват днешните грехове, днешната мерзост не само на интелектуалния, но и на политическия елит. В България те са взаимно обвързани така както никъде по света. Примерно наказателно дело 585/1942 г., по което абсолютно незаконно на основание на недоказано и изцяло измислено обвинение е убит поетът Никола Вапцаров. Аз самата публикувах една малка част, само щрих от това убийство през 1994 г. във в. „Репортер 7”, като съвсем леко маркирах проблема, защото тогава още изследвах причината, поради която този човек и толкова талантлив поет е бил брутално убит от държавата България. Реакцията, която последва след тази публикация, беше бурна и неестествено агресивна. Тези, които поискаха среща с мен, бяха сред свидетелите на обвинението, тези, които са лъгали от лоялност към ЦК на БКП – до един активни борци против фашизма и капитализма, все първа група. Бяха изпълнени с омраза към истината и с омраза към Вапцаров. Те наблягаха много на идеята, че Вапцаров е предал другарите. Точно това ме накара да търся причината за убийството. Още тогава свидетелят по това дело Божидар Божилов ми каза, че от истината може да текне кръв. Той имаше предвид истината, която аз търсех в архива на Велко Палин – архива на Военния отдел на ЦК на БКП, където се съхраняват досиетата на всички, които са били номенклатура на ЦК на БКП, а това са всички по-важни за държавата хора – певци, артисти, писатели, членове на ЦК, членове на Политбюро, досиетата на генерали, на тези, които са ръководели тайните служби и политическата полиция, в това число досиетата на Георги Марков, Желю Желев, Румяна Узунова, Люба Кулезич, известната вече госпожа Екатерина Бончева – нейното досие например е подвързано в една архивна единица с досието на Георги Джагаров – двете с Румяна Узунова са работили пряко с него от Радио Свободна Европа, също досиетата на чужденци, които са помагали за превеждането на български писатели и които са помагали за работата с български емигранти, които са се крили от българската власт, но са били намирани. Ужасяваща е връзката на делото, по което Никола Вапцаров е убит, с подлостта на много от хората, които изброих. Ето поради тази връзка искам да говоря и да поканя честните хора да искат изваждането на архива на Велко Палин. Защото това е огромна материя – аз работих с нея 1 месец, но когато един човек чете толкова многостранна и дълбоко специфична книжнина, е налице вероятността да бъде допусната грешка, да не бъде осветлена правилно истината, да бъде казана само част от нея. Това шикалкавене с важни неща и тяхната подмяна със смешни четива като кой кой е в българската литература и други фрагментарни глупости, в това число и опитите дори на професори да тиражират лъжи за Вапцаров, ето всичко това ме кара да говоря и да искам подкрепата на честните хора, които имат право да разполагат с архива на Велко Палин и да прочетат не само пълния архив на дело 585/1942 г. – над десет хиляди листи са само досиетата на свидетелите – в това число Радой Ралин, Младен Исаев, Христо Радевски, Георги Караславов, другарят Трайчо Костов, който не е писател и не е интелектуалец (той и политик трудно може да бъде наречен), но пък е пряко отговорен за убийството на Вапцаров – той и Г. М. Димитров – точно те са донесли до знанието на ЦК – другарите Драгойчева и Димитров, че англичаните са дали парите на Вапцаров. Знатните другари са се надявали да получат английските пари чрез Г. М. Димитров поради което и е организирано театрото с бягството на Гемето от България през 1941 г. Но номерът се провалил, защото английското разузнаване установило, че Гемето е международен мошеник. След като останал без пари и без подкрепа, на Гемето не му останало нищо друго освен да легне на издръжка на Коминтерна, което и направил и точно той е посочил Вапцаров, в чиято сметка в Швейцария вече е имало 1 милиард и 600 хиляди английски лири. „Тези пари са за България” – пише Вапцаров в обясненията си до ЦК – предадени чрез Иван Масларов и Трайчо Костов на другарката Драгойчева. По-нататък обяснява, че те (Драгойчева и Димитров) никога не са ходили на работа и са показали, че не могат да харчат правилно пари, че само пръскат по дълги престои в чужбина и няма никаква полза за България от тези разходки – той пряко визира дългите гостувания на Драгойчева в Германия без всякаква логика и причина. “Ако тези пари бяха дадени за Партията, аз щях да ги дам, но те са за България, това са пари на държавата, които ще трябват след войната...” – колко наивен е бил Вапцаров!
Госпожо Къшлова, това, което казвате, е много шокиращо, излиза, че процесът срещу Вапцаров е инспириран от ЦК на БКП, а не от кабинета на Гешев и цар Борис III?
- Царската фамилия е замесена всеки път, когато става дума за пари и особено за много пари. Не зная дали причината е в това, че българската царска фамилия произхожда от крайно бедни Кобурги, обеднели в резултат на наследствена глупост – както откровено пишат летописците на руския двор. Но връзката на Борис III с убийството на Вапцаров е извън съмнение. Тя е добре документирана в неговото досие, което е разсекретено от КГБ и върнато на другаря Живков ведно с досието на сина му Симеон още през януари 1989 г. Нищо секретно няма в този архив и няма нито една причина скромният български гражданин да плаща излишно заплати на измислени комисии и да чака госпожа Бончева по нейно (или на някой друг) усмотрение да подхвърля по някое досие. В случая въобще не е важно какво са писали Вера Мутафчиева и Георги Данаилов. По-важно е защо Борис III е убил Вапцаров чрез съд по поръчка на Коминтерна, по-важно е как така се е случило, че на 16 април 1925 г. при атентата на църквата „Св. Неделя” загинаха тези, които трябваше да загинат, а пък Борис III „закъснял” за събитието. Не е закъснял, той е знаел за атентата поради връзката си с Коминтерна, която е извън всякакво съмнение. Тази връзка е перфектно документирана в архива на Велко Палин и всеки гражданин има право да провери това, всеки има право сам да прецени фактите. Това е нормалното поведение на всяка демократична държава – достъп до истината. Защото колкото повече лъжем и си измисляме комисии, хиляди условия да променим действителността, все повече ще бъдем граждани на вечна провинция, отвоювана от Метрополията с лъжи и жалки подлости. Такава жалка подлост е например публикуваното в „Труд” – че Вапцаров искал да умре, не искал да бъде помилван... Авторът е бил толкова безпомощен или пък поръчителят е бил толкова нагъл, че е използвана дори и графиката на публикуваното от мен десет години преди „Труд” да реши да защитава Борис III! Ще кажа само, че Борис III не е убил Вапцаров безплатно: бедният идалго на знатната Кобургска фамилия е харесвал червените пари още от атентата „Св. Неделя”. Всеки, който се съмнява, може да провери! Ще кажа също, че този тертип да се изнудват обвиняемите за пари и да се притискат чрез принудителната сила на държавата, т.е.
чрез следствие и съд, не е чужд и на днешната политическа реалност. Българският гражданин знае много примери и отдавна се сеща защо реформата в съдебната власт не става. Ами защо не е нужна на българската власт. Това е истината. Всичко, от което властта се нуждае, си го доставя: вестници, лъжи, интелектуална, манипулативна агресия. Това е.
Искал ли е Вапцаров да бъде помилван?
- Да! Молбата на Вапцаров за помилване е представена на Борис III от адвокат Михаил Геновски. Царският отказ на тая молба е писмен и няма никакво съмнение в тоя факт. Той толкова много е искал да остане жив, толкова много се е борил за живота си, че накрая, в края на дните си, превъзмогва смъртта и я приема „просто и естествено”, както неотменимост, която е възникнала поради задължението му към България, поради обвързаността му с родината и поради високата му интелигентност, която го е накарала да разбере, че той ще бъде убит, дори и да даде парите. Но в този случай е щяла да загуби живота си и една жена – актрисата Иванка Димитрова – жената в живота на Вапцаров, която е била втората след Вапцаров, която е имала достъп до парите. Ако Вапцаров беше проговорил – Иванка Димитрова щеше да е мъртва заедно с него. Точно по тази причина командващият разстрела капитан Радев, който е знаел какво се иска от Вапцаров, защото е бил измъчван дори малко преди разстрела, оприличава Вапцаров на Левски по пътя към бесилото. Сега, когато зная всичко за убийството на Вапцаров и почти нищо за обесването на Левски, защото и този архив е строго засекретен, аз съм сигурна, че пред лицето на смъртта великите българи са видели едно и също нещо: как глухо и страшно гърмят окови. Също съм сигурна, че тяхната саможертва не си е струвало да бъде направена, защото не само че нямат последователи, но и не се намира никой, който да е готов да чуе и види истината. Не вярвам да се намерят, но като автор съм длъжна да попитам за доброволци: колко българи са готови да поискат изваждането на архива на Велко Палин, от който не липсва нито един ред, нито едно досие – на нито един днешен и на нито един вчерашен герой, в който и да е смисъл? Аз се подписвам под това искане, някой друг ще се подпише ли?
Какво става все пак с парите накрая?
- След 9 септември 1944 г. Иванка Димитрова ги прехвърля по сметката на Трайчо Костов вместо в сметката на другарката Драгойчева (в швейцарска банка). Указанието било на самия Трайчо Костов и Иванка Димитрова не се и усъмнила в правилността му. За да е чиста обаче пред себе си и пред другарите, тя изпратила бордерото с превода в ЦК. Така другарят Трайчо Костов набързо става народен враг, както и за някои други кражби по на дребно. Причината този другар да попадне в такова лошо положение била толкова сериозна, че в София пристига лично самият прокурор Вишински – хем да даде съвети по организирането на този процес (в който впрочем са използвани много от свидетелите по делото срещу Вапцаров), хем пък да се погрижи за голямата сума пари, разделила така трагично довчерашните герои... Познавачите на тези два процеса – срещу Вапцаров и Трайчо Костов, считат, че поне един мерзавец си е получил заслуженото, а пък ортодоксалните комунисти, на които никой никога не е счел за необходимо да даде обяснения, си живеят със заблудите, по-горните етажи от тях пък правят опит да заблуждават останалите и така – но докога?! Колко още да се лъжем? По-лесно е да извадим архива на Велко Палин – толкова пълно, перфектно подредено и подвързано четиво в хиляди томове, това безценно богатство – струва ли си да умира от мълчание, а ние от незнание и провинциална тъпота да си прекланяме главичката, че да не сбъркаме. Дотам, че сме се превърнали в една грешка като народ.
сряда, 18 ноември 2009 г.
вторник, 17 ноември 2009 г.
ВИНОТО В БИБЛИЯТА
"Виното е присмивател и спиртното питие, крамолник. И който се увлича по тях е неблагоразумен" Притчи 20:1
"И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава" 1Коринтяни 10:31
Проблемът за виното е вълнувал умовете, сърцата и съвестите на милиони вярващи през вековете. Споровете около правото на човека, да пие ферментирало вино, “понеже и Исус го е благословил в Кана Галилейска”, не престават и до днес. Болшинството “християни” пият алкохолно вино, дори се причестяват с него, понеже Спасителят употреби вино на тайната вечеря, като символ на пролятата Си кръв. Някои протестанти се аргументират, според тях убедително, че и апостол Павел го е препоръчал на Тимотей. А наши съвременници, дори и предшественици, твърдо настояват, без дори да познават този текст, че чаша вино на обяд е много добър аперитив … (Разбира се, никой не определя вместимостта на тази единствена чаша)
Науката днес е в състояние да съкруши и най-блестящите аргументи на пияниците ! Затова тези от тях, които претендират, че са вярващи, се обръщат за помощ към Писанията. В Стария и Новия завет те търсят съдействие чрез текстове, спекулирайки със собствената си и чужда неосведоменост.
Святите Писания са извънредно точни в определенията си. Има множество случаи, които говорят за пагубното влияние на алкохола върху живота на древните библейски герои. И обратно, на много места в Писанието се насърчава въздържанието от алкохолни напитки.
Практиката на древните народи е била да приготвят и да употребяват множество безалкохолни напитки от гроздовия сок. В древния Рим повечето и едни от най скъпите вина били сладки, гъсти като сироп, за да се пият трябвало да се разреждат с топла вода. Така, както днес има множество алкохолни вина, така в древността е имало разнообразие от безалкохолни, сладки вина.
Библията прави извънредно точно разграничение между чистия сок на лозата и ферментиралите вина. Дори тези два вида вина са посочени като символи на Божието благословение и наказание: Исая 55:1-3, 65:8, Псалми 75:8, Еремия 25:15,16, Откровение 14:8-10
В Стария завет ние четем на много места за одобрено и неодобрено вино.
одобрено вино – Бит. 27:28, Втор. 32:13,14, 11:13,14, Пс. 104:15, Екл. 9:7, Ис. 65:8, Амос 9:13-15
неодобрено вино – Пр. 20:1, 23:32-35, Ис. 5:11,12
Сладкото вино беше твърде популярно сред евреите и другите древни народи. То се приготвяло чрез сваряване на пресния гроздов сок до пълното му сгъстяване, до състояние на гъст сироп, който по късно при употреба се разреждал с вода.
Докато в българския превод на Библията ние срещаме само една дума за виното, то евреите и гърците са правели строго разграничение между три вида вино:
Думата ТИРОШ (евр.) или ГЛЮКОС (гр.) се среща в Бит. 27:8, Втор. 14:23, Съдии 9:13, Втор. 11:13,14, 18:4, 28:51, Пр. 3:10 и др.
Терминът ТИРОШ се среща 38 пъти в Стария завет, а ГЛЮКОС, един път в Новия завет, Деян. 2:13. Така наричали почти във всички случаи сладкото неферментирало вино. Най-типични в това отношение са Неемия 8:10, Исая 65:8. Но това означава, че евреите постоянно са употребявали сладки вина.
АИН (евр.) или ОЙНОС (гр.)
Този термин се употребява в Стария завет 141 пъти и 38 пъти в Новия завет. Така наричали и двата вида вино (сладкото и ферментиралото), без да се конкретизира.
Бит. 9:21, 14:18, 29:40, Пр. 23:31,32, I Царе 1:14,15, Лука 1:15, Еф. 5:10, I Тим. 5:28, II Тим. 3:8, Тит 2:3
ШЕКАР (евр.) или СИКЕРА (гр.)
Терминът е употребен 21 пъти в Стария завет и един път в Новия завет. Обикновено се смята, че с него се визират спиртните напитки, но има значение и на сладко вино (Ис.24:6-11).
Левит 10:8-11, Числа 6:8, Втор. 14:25, I Царе 1:15, Пр. 20:1, Ис. 28:7
На едно място в Стария завет се срещат едновременно и трите термина, което показва, че евреите са ги разграничавали при веселие (Ис.24:6-11).
В българския превод съвсем неправилно са дадени всички под общия термин “вино”.
Спиртните напитки не са за нас ! Те не са и за другите, но в това трябва да ги убедим. Разбира се, мнозина са убедени, че съдържащите алкохол питиета са вредни, че те подронват не само финансовото състояние на техния дом, но и тяхното собствено здраве и … въпреки това упорстват във фаталния си навик.
Един алкохолик, дори умерен пияница, никога не е бил идеал за Исус, за вярващите през вековете. Всички те са били със запазено здраве и бистро съзнание, с чиста съвест и бодър разум. Алкохолът уврежда най-фината система на човека, централната нервна система, а само чрез нея ние идваме в общение с Твореца и Спасителя !
Алкохолът е отречен от Писанията на Стария и Новия завет, грешат всички онези, които търсят там аргументи за употребата на алкохолни напитки.
Христос никога не е употребявал, нито е предлагал употребата на алкохолно вино, нито на сватбата в Кана Галилейска, нито на Тайната вечеря. Целият живот на Христос беше една тържествена манифестация на Неговото учение, пълна хармония между думи и дела. Може ли Авторът на Писанията да противоречи на Своите думи ?
"И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава" 1Коринтяни 10:31
Проблемът за виното е вълнувал умовете, сърцата и съвестите на милиони вярващи през вековете. Споровете около правото на човека, да пие ферментирало вино, “понеже и Исус го е благословил в Кана Галилейска”, не престават и до днес. Болшинството “християни” пият алкохолно вино, дори се причестяват с него, понеже Спасителят употреби вино на тайната вечеря, като символ на пролятата Си кръв. Някои протестанти се аргументират, според тях убедително, че и апостол Павел го е препоръчал на Тимотей. А наши съвременници, дори и предшественици, твърдо настояват, без дори да познават този текст, че чаша вино на обяд е много добър аперитив … (Разбира се, никой не определя вместимостта на тази единствена чаша)
Науката днес е в състояние да съкруши и най-блестящите аргументи на пияниците ! Затова тези от тях, които претендират, че са вярващи, се обръщат за помощ към Писанията. В Стария и Новия завет те търсят съдействие чрез текстове, спекулирайки със собствената си и чужда неосведоменост.
Святите Писания са извънредно точни в определенията си. Има множество случаи, които говорят за пагубното влияние на алкохола върху живота на древните библейски герои. И обратно, на много места в Писанието се насърчава въздържанието от алкохолни напитки.
Практиката на древните народи е била да приготвят и да употребяват множество безалкохолни напитки от гроздовия сок. В древния Рим повечето и едни от най скъпите вина били сладки, гъсти като сироп, за да се пият трябвало да се разреждат с топла вода. Така, както днес има множество алкохолни вина, така в древността е имало разнообразие от безалкохолни, сладки вина.
Библията прави извънредно точно разграничение между чистия сок на лозата и ферментиралите вина. Дори тези два вида вина са посочени като символи на Божието благословение и наказание: Исая 55:1-3, 65:8, Псалми 75:8, Еремия 25:15,16, Откровение 14:8-10
В Стария завет ние четем на много места за одобрено и неодобрено вино.
одобрено вино – Бит. 27:28, Втор. 32:13,14, 11:13,14, Пс. 104:15, Екл. 9:7, Ис. 65:8, Амос 9:13-15
неодобрено вино – Пр. 20:1, 23:32-35, Ис. 5:11,12
Сладкото вино беше твърде популярно сред евреите и другите древни народи. То се приготвяло чрез сваряване на пресния гроздов сок до пълното му сгъстяване, до състояние на гъст сироп, който по късно при употреба се разреждал с вода.
Докато в българския превод на Библията ние срещаме само една дума за виното, то евреите и гърците са правели строго разграничение между три вида вино:
Думата ТИРОШ (евр.) или ГЛЮКОС (гр.) се среща в Бит. 27:8, Втор. 14:23, Съдии 9:13, Втор. 11:13,14, 18:4, 28:51, Пр. 3:10 и др.
Терминът ТИРОШ се среща 38 пъти в Стария завет, а ГЛЮКОС, един път в Новия завет, Деян. 2:13. Така наричали почти във всички случаи сладкото неферментирало вино. Най-типични в това отношение са Неемия 8:10, Исая 65:8. Но това означава, че евреите постоянно са употребявали сладки вина.
АИН (евр.) или ОЙНОС (гр.)
Този термин се употребява в Стария завет 141 пъти и 38 пъти в Новия завет. Така наричали и двата вида вино (сладкото и ферментиралото), без да се конкретизира.
Бит. 9:21, 14:18, 29:40, Пр. 23:31,32, I Царе 1:14,15, Лука 1:15, Еф. 5:10, I Тим. 5:28, II Тим. 3:8, Тит 2:3
ШЕКАР (евр.) или СИКЕРА (гр.)
Терминът е употребен 21 пъти в Стария завет и един път в Новия завет. Обикновено се смята, че с него се визират спиртните напитки, но има значение и на сладко вино (Ис.24:6-11).
Левит 10:8-11, Числа 6:8, Втор. 14:25, I Царе 1:15, Пр. 20:1, Ис. 28:7
На едно място в Стария завет се срещат едновременно и трите термина, което показва, че евреите са ги разграничавали при веселие (Ис.24:6-11).
В българския превод съвсем неправилно са дадени всички под общия термин “вино”.
Спиртните напитки не са за нас ! Те не са и за другите, но в това трябва да ги убедим. Разбира се, мнозина са убедени, че съдържащите алкохол питиета са вредни, че те подронват не само финансовото състояние на техния дом, но и тяхното собствено здраве и … въпреки това упорстват във фаталния си навик.
Един алкохолик, дори умерен пияница, никога не е бил идеал за Исус, за вярващите през вековете. Всички те са били със запазено здраве и бистро съзнание, с чиста съвест и бодър разум. Алкохолът уврежда най-фината система на човека, централната нервна система, а само чрез нея ние идваме в общение с Твореца и Спасителя !
Алкохолът е отречен от Писанията на Стария и Новия завет, грешат всички онези, които търсят там аргументи за употребата на алкохолни напитки.
Христос никога не е употребявал, нито е предлагал употребата на алкохолно вино, нито на сватбата в Кана Галилейска, нито на Тайната вечеря. Целият живот на Христос беше една тържествена манифестация на Неговото учение, пълна хармония между думи и дела. Може ли Авторът на Писанията да противоречи на Своите думи ?
ИСТОРИЧЕСКИТЕ МЕСТА В ЕРУСАЛИМ
Повечето от крепостните стени около “Стария Ерусалим” не са от древността. Били са строени от турците, които са владеели града стотици години /през 1917 г. са били сменени от англичаните/.
Най-древните останки от някогашния Ерусалим се намират извън градските стени, на юг от ислямския свещен квартал Харам еш-Шериф. Склонът на възвишение, върху който жителите на селото Силван са построили няколко свои къщи и градини, е мястото на най-стария град. Той е бил притежание първоначално на евусците, а след превземането от цар Давид е придобил своето значение като Сион или “Давидов град”.
Разкопките, които през последните години се проведоха под ръководството на Kathleen Kenyon /професор по археология и забележителна ръководителка на разкопки предимно в Палестина/, откриха по средата на склона на възвишението най-старите стени на Ерусалим. Те са били строени от евусците /преди завладяването на града/ с камъни с кубична форма. Съседи на тези свидетели на най-старата история на града са останки от укрепителни стени, построени през по-късните епохи.
От това място с отбранителни съоръжения се вижда долината на Кидрон, където се намира подземният Мариин извор - Гион. Той снабдява Ерусалим с вода още от основаването на града. Евусците са свързали тоз` извор чрез тунел с пещера под града, където водата се е вливала в резервоар. Тясна вертикална шахта е служела за изтегляне на меховете, които са спускани, за да се пълнят с вода. Отворът на извора пред градската стена е бил замаскиран, защото никой чужденец не е трябвало да знае, че при обсада градът е осигурен с вода.
Когато Давид обсадил Ерусалим, обещал голяма награда за този, който пръв проникне в него. Вероятно Йоав получил сведения за съществуването на тунела и шахтата. Заедно с хората си е разкрил извора, пропълзял през тунела до резервоара и през шахтата се е вмъкнал в центъра на града , Тогава отворил градската врата и Ерусалим бил превзет с изненада.
Изворът Гион е известен и с това, че тук е бил коронясан цар Соломон / В същото време неговият брат Адония, чрез празнична коронация, извършена при кладенеца Рогил, се опитал да заеме властта Прочутият кладенец Рогил днес се нарича Йовов извор или Неемиев кладенец/ се намира на по-малко от 1,5 км южно от Марииния извор.
По времето на цар Езекия е бил изсечен тунел, свързващ извора Гион с изкуствено езеро в южния край на обградения със стени град По неизвестни причини той е прокопан във вид на буквата S. Дължината му е почти 550 м, широчината между 61 и 69 м, а средната му височина е 185 см.
Наклонът на дъното му по протежение на цялата дължина е малко повече от 2 м. Специалистите определят тунела като изключително строително постижение от древността.
Тунелът и езерото от времето на Езекия се ползват и днес.
“Водите на Силоам, които текат тихо” все още текат от Марииния извор към езерото Силоам.
По всяко време на деня тук идват от селото Силван жени, за да перат или да пълнят с вода своите делви.
Извънредно важно място в старата история на Ерусалим заема някогашната територия на построения от Соломон храм. Има достатъчно археологически и исторически доказателства, че тази площ е идентична с днешния свещен ислямски квартал Харам еш-Шериф. Святостта на това място датира от древността.
Още преди Соломон да построи храма на Йехова, тук
Авраам е щял по Божията воля да принесе в жертва своя син Исаак.
От дните на Соломон до разрушаването на втория храм от римляните това е било най-свещеното място на юдеите.
В по-ново време на същото място е била построена християнска църква.
Арабите я превърнали в джамията ел Акса и я разширили с още няколко постройки, от които най-красива е Скалният купол /често наричан много погрешно Омаровата джамия/.
След Кааба в Мека това е най-свещеното място на мохамеданите.
Под скалата се намира просторна пещера, която чрез вертикално пробито отверстие била свързана с вътрешността на сегашната джамия.
Вероятно свещениците са изсипвали през този отвор в пещерата остатъците от жертвите /кръвта, костите и пепелта/ и са почиствали олтара. Тунел /сега засипан/ е водил от пещерата към долината Кедрон.
Мюсюлманите обясняват съществуването на пещерата по съвсем друг начин. Според тях пророкът Мохамед отишъл на небето от тази скала, която искала да го последва, но ангел я задържал. Останала наполовина издигната във въздуха, а под нея се образувала пещерата.
На западната страна на днешния Скален купол трябва да се намирал построеният от Соломон храм, а също и храмът, който е построен от Зоровавел и който Ирод е реставрирал в него влезе и Исус/.
В югоизточния ъгъл на свещения район се намират подземни халета, които народът назовава като “Мястото на Соломон”.
Археологията обаче твърди, че нищо от това строителство не може да бъде отнесено към времето на Соломон.
Долната част на стените и колоните датират от времето на Ирод Велики, докато стените над тях са били построе1и от кръстоносците, на които тази засводена постройка е служела за конюшна.
И огромните камъни от “Стената на плача” в стария Ерусалим не произхождат от Соломоново време, както вярват много от посетителите, а от времето на Ирод. Те са остатък от голямата стена, която заобикаляла храма от всичките му страни.
Ислямската власт не е разрешавала да се извършват разкопки с научна цел на територията на някогашната зона на храма, която представлява днешният Харам еш-Шериф.
Поради това не са известни други по-стари останки от територията на древния храм освен споменатите.
Предполага се обаче, че видимите днес останки не са нито от храма на Соломон, нито датират от времето на Зоровавел, а произлизат не по-рано от времето на Ирод.
Изключителен поглед към храмовата област може да се хвърли от ислямското училище в северната част на Харам еш-Шериф.
От Новия завет се знае, че тук се е намирала “крепостта” Антониа
/своеобразен форт/, седалище на римския военачалник в Ерусалим и същевременно казарма на римския гарнизон.
Получила е наименованието си от Ирод в чест на неговия покровител Марк Антоний.
От крепостта римските войници са могли да наблюдават какво става в храма и при необходимост са се намесвали.
Така е станало, когато насъбраните при храма юдеи са искали да убият апостол Павел , но римската стража се е намесила.
Друг свидетел на древния храм е цитаделата с т. нар. кула на Давид, която обаче няма нищо общо с царя, чието име носи.
Нейната долна част спада към най-старите видими останки от Ерусалим, включен към укрепленията от времето на Исол.
Когато Тит през 70 г. сл. Хр. разрушил Ерусалим, оставил кулата непокътната, сигурно да напомня на бъдещите поколения.
По дебелината на нейните стени те е трябвало да съдят за отбранителната мощ на града, покорен от него.
Според преданието Гетсимания се е намирала на западния склон на Маслинения хълм /Елеонския хълм/.
Това по всяка вероятност съвпада с истината.
Там днес има две градини, които претендират, че са останки от Гетсиманската.
Местата обаче, които се сочат както от римокатолическата, така и от гръкокатолическата църква като свидетели на последните Исусови душевни преживявания и Неговото предаване, със сигурност не са историческите места.
Наистина някои от маслинените дървета в тези градини имат възраст от няколко стотици години, но нито едно не е било свидетел на Исус.
Стръмното изкачване на върха на Елеонската планина /809 м/ е особено изживяване.
Тази планина спада към най-високите в цяла Палестина, коронясана с няколко кули, от които нито една не е по-висока от тази на руския манастир.
Отдалеч прилича на игла. Вита стълба с 214 стъпала води към нейната площадка на върха, откъдето човек може да се наслаждава на приказна гледка не само на Свещения град, но и на далечни места от Западна и Източна Палестина.
В подножието лежи живописният град Ерусалим с неговите начупени стени, старинни улички и нови квартали.
На изток се вижда Юдейската пустиня, долината на Йордан и Мъртвото море, а далеч на хоризонта - високото плато Моав. На запад планините на Юдея се спускат към Средиземно море.
На юг ясно се откроява Витлеем, а зад него в далечината се издигат планините на Хеброн и Нечев.
На север са историческите места Гавая /Gibea/, на Саул и Масфа /Mizra/, на Самуил, както и планините Гаризин /Garizim/ и Гевал /Ebal/, където чрез водача Исус Навин са били прогласени Божиите благословения и проклятия над Израилевия народ /
Най-древните останки от някогашния Ерусалим се намират извън градските стени, на юг от ислямския свещен квартал Харам еш-Шериф. Склонът на възвишение, върху който жителите на селото Силван са построили няколко свои къщи и градини, е мястото на най-стария град. Той е бил притежание първоначално на евусците, а след превземането от цар Давид е придобил своето значение като Сион или “Давидов град”.
Разкопките, които през последните години се проведоха под ръководството на Kathleen Kenyon /професор по археология и забележителна ръководителка на разкопки предимно в Палестина/, откриха по средата на склона на възвишението най-старите стени на Ерусалим. Те са били строени от евусците /преди завладяването на града/ с камъни с кубична форма. Съседи на тези свидетели на най-старата история на града са останки от укрепителни стени, построени през по-късните епохи.
От това място с отбранителни съоръжения се вижда долината на Кидрон, където се намира подземният Мариин извор - Гион. Той снабдява Ерусалим с вода още от основаването на града. Евусците са свързали тоз` извор чрез тунел с пещера под града, където водата се е вливала в резервоар. Тясна вертикална шахта е служела за изтегляне на меховете, които са спускани, за да се пълнят с вода. Отворът на извора пред градската стена е бил замаскиран, защото никой чужденец не е трябвало да знае, че при обсада градът е осигурен с вода.
Когато Давид обсадил Ерусалим, обещал голяма награда за този, който пръв проникне в него. Вероятно Йоав получил сведения за съществуването на тунела и шахтата. Заедно с хората си е разкрил извора, пропълзял през тунела до резервоара и през шахтата се е вмъкнал в центъра на града , Тогава отворил градската врата и Ерусалим бил превзет с изненада.
Изворът Гион е известен и с това, че тук е бил коронясан цар Соломон / В същото време неговият брат Адония, чрез празнична коронация, извършена при кладенеца Рогил, се опитал да заеме властта Прочутият кладенец Рогил днес се нарича Йовов извор или Неемиев кладенец/ се намира на по-малко от 1,5 км южно от Марииния извор.
По времето на цар Езекия е бил изсечен тунел, свързващ извора Гион с изкуствено езеро в южния край на обградения със стени град По неизвестни причини той е прокопан във вид на буквата S. Дължината му е почти 550 м, широчината между 61 и 69 м, а средната му височина е 185 см.
Наклонът на дъното му по протежение на цялата дължина е малко повече от 2 м. Специалистите определят тунела като изключително строително постижение от древността.
Тунелът и езерото от времето на Езекия се ползват и днес.
“Водите на Силоам, които текат тихо” все още текат от Марииния извор към езерото Силоам.
По всяко време на деня тук идват от селото Силван жени, за да перат или да пълнят с вода своите делви.
Извънредно важно място в старата история на Ерусалим заема някогашната територия на построения от Соломон храм. Има достатъчно археологически и исторически доказателства, че тази площ е идентична с днешния свещен ислямски квартал Харам еш-Шериф. Святостта на това място датира от древността.
Още преди Соломон да построи храма на Йехова, тук
Авраам е щял по Божията воля да принесе в жертва своя син Исаак.
От дните на Соломон до разрушаването на втория храм от римляните това е било най-свещеното място на юдеите.
В по-ново време на същото място е била построена християнска църква.
Арабите я превърнали в джамията ел Акса и я разширили с още няколко постройки, от които най-красива е Скалният купол /често наричан много погрешно Омаровата джамия/.
След Кааба в Мека това е най-свещеното място на мохамеданите.
Под скалата се намира просторна пещера, която чрез вертикално пробито отверстие била свързана с вътрешността на сегашната джамия.
Вероятно свещениците са изсипвали през този отвор в пещерата остатъците от жертвите /кръвта, костите и пепелта/ и са почиствали олтара. Тунел /сега засипан/ е водил от пещерата към долината Кедрон.
Мюсюлманите обясняват съществуването на пещерата по съвсем друг начин. Според тях пророкът Мохамед отишъл на небето от тази скала, която искала да го последва, но ангел я задържал. Останала наполовина издигната във въздуха, а под нея се образувала пещерата.
На западната страна на днешния Скален купол трябва да се намирал построеният от Соломон храм, а също и храмът, който е построен от Зоровавел и който Ирод е реставрирал в него влезе и Исус/.
В югоизточния ъгъл на свещения район се намират подземни халета, които народът назовава като “Мястото на Соломон”.
Археологията обаче твърди, че нищо от това строителство не може да бъде отнесено към времето на Соломон.
Долната част на стените и колоните датират от времето на Ирод Велики, докато стените над тях са били построе1и от кръстоносците, на които тази засводена постройка е служела за конюшна.
И огромните камъни от “Стената на плача” в стария Ерусалим не произхождат от Соломоново време, както вярват много от посетителите, а от времето на Ирод. Те са остатък от голямата стена, която заобикаляла храма от всичките му страни.
Ислямската власт не е разрешавала да се извършват разкопки с научна цел на територията на някогашната зона на храма, която представлява днешният Харам еш-Шериф.
Поради това не са известни други по-стари останки от територията на древния храм освен споменатите.
Предполага се обаче, че видимите днес останки не са нито от храма на Соломон, нито датират от времето на Зоровавел, а произлизат не по-рано от времето на Ирод.
Изключителен поглед към храмовата област може да се хвърли от ислямското училище в северната част на Харам еш-Шериф.
От Новия завет се знае, че тук се е намирала “крепостта” Антониа
/своеобразен форт/, седалище на римския военачалник в Ерусалим и същевременно казарма на римския гарнизон.
Получила е наименованието си от Ирод в чест на неговия покровител Марк Антоний.
От крепостта римските войници са могли да наблюдават какво става в храма и при необходимост са се намесвали.
Така е станало, когато насъбраните при храма юдеи са искали да убият апостол Павел , но римската стража се е намесила.
Друг свидетел на древния храм е цитаделата с т. нар. кула на Давид, която обаче няма нищо общо с царя, чието име носи.
Нейната долна част спада към най-старите видими останки от Ерусалим, включен към укрепленията от времето на Исол.
Когато Тит през 70 г. сл. Хр. разрушил Ерусалим, оставил кулата непокътната, сигурно да напомня на бъдещите поколения.
По дебелината на нейните стени те е трябвало да съдят за отбранителната мощ на града, покорен от него.
Според преданието Гетсимания се е намирала на западния склон на Маслинения хълм /Елеонския хълм/.
Това по всяка вероятност съвпада с истината.
Там днес има две градини, които претендират, че са останки от Гетсиманската.
Местата обаче, които се сочат както от римокатолическата, така и от гръкокатолическата църква като свидетели на последните Исусови душевни преживявания и Неговото предаване, със сигурност не са историческите места.
Наистина някои от маслинените дървета в тези градини имат възраст от няколко стотици години, но нито едно не е било свидетел на Исус.
Стръмното изкачване на върха на Елеонската планина /809 м/ е особено изживяване.
Тази планина спада към най-високите в цяла Палестина, коронясана с няколко кули, от които нито една не е по-висока от тази на руския манастир.
Отдалеч прилича на игла. Вита стълба с 214 стъпала води към нейната площадка на върха, откъдето човек може да се наслаждава на приказна гледка не само на Свещения град, но и на далечни места от Западна и Източна Палестина.
В подножието лежи живописният град Ерусалим с неговите начупени стени, старинни улички и нови квартали.
На изток се вижда Юдейската пустиня, долината на Йордан и Мъртвото море, а далеч на хоризонта - високото плато Моав. На запад планините на Юдея се спускат към Средиземно море.
На юг ясно се откроява Витлеем, а зад него в далечината се издигат планините на Хеброн и Нечев.
На север са историческите места Гавая /Gibea/, на Саул и Масфа /Mizra/, на Самуил, както и планините Гаризин /Garizim/ и Гевал /Ebal/, където чрез водача Исус Навин са били прогласени Божиите благословения и проклятия над Израилевия народ /
четвъртък, 5 ноември 2009 г.
Мистерията на пръстена от Атлантида
Чували ли сте за пръстена на Атлантида? ! Преданието носи, че това бижу пази притежателя му от лошо влияние, невидима агресия и е защита срещу всякакви опасности.
Пръстенът на Атлантида защитава собственика му като с щит, който не допуска клетки, проклятия, негативни вибрации да повлияят на човека, който го носи.
Пръстенът действа и върху общото здравословно състояние на човека като развива енергийните му способности.
Взависимост от това на кой пръст се носи, пръстенът на Атлантида притежава различни качества.
Когато краси палеца на човек, бижуто действа върху здравето и физиологичните функции на сърцето. Действа и положително срещу възпаления на костите, ставите, гениталите.
Ако човек носи пръстена на кутрето си, той ще му донесе изобилие и успех във всичко, с което се захване. Действа върху дихателната система и червата.
Когато е на показалеца, пръстенът прави от човек отличен разузнавач. Спомага за доброто функциониране на нервната система и черния дроб.
Ако е на средния пръст, пръстенът на Атлантида носи успехи в любовта. Физиологичното му влияние е добро за гръбначния стълб, мускулите и артериите.
Пръстенът увеличава мъдростта и разума, когато е на безименния пръст. Защитено е гърлото, кръвообращението, както и за пикочно-половата система.
Пръстенът от Атлантида губи своите качества, когато се носи от друг човек. Той поема енергията на своя собственик и поставен върху пръста на друг човек, не може да бъде полезен за него.
Когато се носи на лявата ръка, пръстенът пази от магии и зли сили, а също и от демони. Носен на дясната ръка, вдъхва сили и енергия при важни преговори и срещи.
Пръстенът на Атлантида е стигнал до наши дни от преди 4000 години. Според легендата как да бъде изработено бижуто, как да се конструират триъгълниците и пирамидите върху него, са внушили духове на каменоделец от времето на фараон Аменхотеп.
Той предал наученото на върховния жрец Jua, който оставил в гробницата си първообраза на пръстена.
Днес в почти всяка бижутерия могат да изработят пръстена на Атлантида.
***************
понеделник, 2 ноември 2009 г.
Десет от най-забележителни кътчета на планетата
1. Стоунхендж, Англия
Праисторически монумент в графство Уилтшир, Стоунхендж отдавна провокира въображението на учени и туристи със своя произход. Според някои изследователи монументът е бил построен от вещици и е използван за извършване на тайнствени ритуали. Според други е бил издигнат от извънземни туристи. И в двата случая археолозите вярват, че причудливото творение датира от 2200г.пр.Хр., като строежът е завършен за 3000 години.
2. Чичен Ица, Мексико
Шедьовър от пре-колумбова Америка построен от Маите, Чичен Ица са намира в Юкатан и е мястото, което първите изследователи са вярвали, че съхранява изгубеното злато на Елдорадо.
3. Старият град в Йерусалим
Свято място за евреи, християни и мюсюлмани, около Йерусалим винаги е витаела мистична аура. В града има повече от 220 исторически паметника, сред които великолепната джамия от 7ми век, построена на мястото на разрушения по римско време соломонов храм, Стената на плача, и гробницата в която е бил положен Христос преди да възкръсне.
4. Рапа Нуи, Великденския Остров
Великденският Остров или Рапа Нуи, е полинезийски вулканичен остров, пазен от огромните каменни Маои, странни статуи тежащи стотици тонове и високи по 20м. Освен Маоите, на острова живеят около 3000 души.
5. Ватикана, Италия
Град перла, разположен в сърцето на Рим с население от 900 жители. Ватикана е собственост на Папата. Туристите задължително трябва да се снимат до Апостолическия Дворец, Сикстинската Капела, да видят фреските на Микеланджело и стаите на Рафаело.
6. Пирамидите в Гиза, Египет
Издигащи се от пясъците в покрайнините на Кайро, пирамидите са последното останало от Седемте чудеса на античния свят. Древният некропол се състои от пирамидите Куфу, Кафре, Менкауре и Великия сфинкс.
7. Историческият център на Петербург, Русия
С живописни речни канали, мостове и кули, старият център на Петербург наистина би спрял дъха не само на японските туристи. Построен от Петър Велики стените на старата руска столица пазят Адмиралтейството, Зимния дворец, Мраморния палат и Ермитажа.
8. Национален парк Евърглейдс, САЩ
Евърглейдс е огромно субтропическо блато в южна Флорида. В парка има впечатляващо многообразие от растителни и животински видове. Все пак, Евърглейдс е най-известен със своите алигатори.
9.Аламбра, Испания
Величествен дворец на границата на Гранада, Аламбра в бил резиденция на мавританските крале, а сега е един от най-впечатляващите открити музеи на ислямска архитектура в света.
10.Парижката Света Богородица, Франция
Парижката Света Богородица със своите причудливи водоливници, готически кули и прозорци от цветно стъкло е катедрала въплъщаваща характерното за френската столица историческо очарование.
Праисторически монумент в графство Уилтшир, Стоунхендж отдавна провокира въображението на учени и туристи със своя произход. Според някои изследователи монументът е бил построен от вещици и е използван за извършване на тайнствени ритуали. Според други е бил издигнат от извънземни туристи. И в двата случая археолозите вярват, че причудливото творение датира от 2200г.пр.Хр., като строежът е завършен за 3000 години.
2. Чичен Ица, Мексико
Шедьовър от пре-колумбова Америка построен от Маите, Чичен Ица са намира в Юкатан и е мястото, което първите изследователи са вярвали, че съхранява изгубеното злато на Елдорадо.
3. Старият град в Йерусалим
Свято място за евреи, християни и мюсюлмани, около Йерусалим винаги е витаела мистична аура. В града има повече от 220 исторически паметника, сред които великолепната джамия от 7ми век, построена на мястото на разрушения по римско време соломонов храм, Стената на плача, и гробницата в която е бил положен Христос преди да възкръсне.
4. Рапа Нуи, Великденския Остров
Великденският Остров или Рапа Нуи, е полинезийски вулканичен остров, пазен от огромните каменни Маои, странни статуи тежащи стотици тонове и високи по 20м. Освен Маоите, на острова живеят около 3000 души.
5. Ватикана, Италия
Град перла, разположен в сърцето на Рим с население от 900 жители. Ватикана е собственост на Папата. Туристите задължително трябва да се снимат до Апостолическия Дворец, Сикстинската Капела, да видят фреските на Микеланджело и стаите на Рафаело.
6. Пирамидите в Гиза, Египет
Издигащи се от пясъците в покрайнините на Кайро, пирамидите са последното останало от Седемте чудеса на античния свят. Древният некропол се състои от пирамидите Куфу, Кафре, Менкауре и Великия сфинкс.
7. Историческият център на Петербург, Русия
С живописни речни канали, мостове и кули, старият център на Петербург наистина би спрял дъха не само на японските туристи. Построен от Петър Велики стените на старата руска столица пазят Адмиралтейството, Зимния дворец, Мраморния палат и Ермитажа.
8. Национален парк Евърглейдс, САЩ
Евърглейдс е огромно субтропическо блато в южна Флорида. В парка има впечатляващо многообразие от растителни и животински видове. Все пак, Евърглейдс е най-известен със своите алигатори.
9.Аламбра, Испания
Величествен дворец на границата на Гранада, Аламбра в бил резиденция на мавританските крале, а сега е един от най-впечатляващите открити музеи на ислямска архитектура в света.
10.Парижката Света Богородица, Франция
Парижката Света Богородица със своите причудливи водоливници, готически кули и прозорци от цветно стъкло е катедрала въплъщаваща характерното за френската столица историческо очарование.
Статуите на Великденския остров
По ирония на съдбата каменните великани довеждат до смърт своите създатели
След като в предишната част на поредицата ви запознахме със Стоунхендж, днес ще ви разкажем за не по-малко интересната съдба на създателите на друго от новите чудеса на света – статуите от Великденския остров. Безспорно най-интересното в случая е, че тези големи каменни фигури, чието предназначение най-вероятно е било да пазят от злини своите създатели, “отмъщават” на авторите си и причиняват гибелта им.
География и история
Остров Пасха (наричан още Великденския остров или Рапа Нуй) е малко късче земя, захвърлено в Тихия океан между Таити и Чили, чиято територия се води. Това е най-отдалеченият от континент населен остров в света: най-близкият град се намира на 1900 км, на остров Питкерн.
Европейците научават за съществуването му на 5-и април (Великден) 1722 г., когато холандският мореплавател Якоб Рогевен пристига на острова. По-късно посещения на Великденския остров правят и капитан Джеймс Кук, капитан Жан-Франсоа дьо Лаперуз, както и моряци от първата руска околосветска експедиция (1803-1806 г.), ръководена от И. Ф. Крузенщерн. През 1786 г. френският изследовател Жан-Франсоа Гало посетил острова и направил цялостна карта.
Това, което впечатлило всички мореплаватели, била фрапиращата бедност, в която живеели местните около 3000 човека. Техните лодки били зле изработени и неустойчиви, обшити с разнородни малки дъсчици и летвички. Самият остров пък бил описан от изследователите като “изключително запуснат и създаващ впечатление за бедност и безплодие”. Това, което наистина изумило европейските гости на остров Пасха, били големите каменни статуи, които местните жители наричали моаи.
Пазачите на острова
Надали първите европейски посетители са очаквали брегът на остров Пасха да бъде най-необичайната и невероятна картина, която можели да си представят, тръгвайки на пътешествия. Насред обезлесения, приличащ на пустиня пейзаж на Рапа Нуй, пред очите на Рогевен, Кук и всички други мореплаватели, изведнъж се появили стотици исполински статуи, които са в състояние да впечатят със своя вид всеки човек.
Всяка от моаите е изсечена от цял блок от вулканичен камък, като на височина най-големите достигат и до 10 метра. Колосите имат твърде специфичен вид – огромна глава с дълъг нос, издължена долна ушна мида, мрачно стиснати устни и издадена брадичка, опряна върху закърняло туловище с прибрани отстрани ръце и отпуснати върху корема длани. Повечето от тях са обърнати с гръб към океана, а много са разположени с невероятна астрономическа точност.
Например група от седем статуи, всяка от които гледа към точката, в която слънцето залязва при равноденствие. Освен разположените по цялата територия на острова статуи, стотици други все още лежат изоставени или незавършени в каменната кариера на Рапа Нуй. “Статуите са несъмнено плод на дългогодишна работа и доказват изобретателността и упоритостта на местните по времето, когато са ги вдигали.
Сегашните жители със сигурност не са участвали в начинанието, защото нямат техническата възможност да пренесат и закрепят статуите. Освен това, въпреки че ги почитат, те дори не са направили усилия да възстановят основите на онези фигури, които са пред падане”, разсъждава още в края на XVIII век големият английски изследовател на тази част от света Джеймс Кук.
Мистериозните създатели
Над 250 години историци и археолози не могли да намерят обяснение как примитивно островно население с ограничени местни ресурси и напълно откъснато от външния свят е било в състояние да изработи тези огромни каменни фигури, да ги придвижи през труднопреходимия терен и да ги издигне във вертикално положение.
В продължение на дълги години различни изследователи на феномена предлагали много и колоритни обяснения за създателите на статуите – от загинала цивилизация на американски индианци, през част от митичния остров Атлантида, та чак до намесата на извънземна култура – авторите на скулптурите от Рапа Нуй оставали в неизвестност. Поне до скоро.
Каменните убийци
Първите хора, които населявали остров Пасха, дошли с огромни лодки от Източна Полинезия в началото на V век. Когато стъпили на Рапа Нуй, те били впечатлени от богатата флора и фауна. В началото на X век, в знак на благодарност към боговете и предците си, местните жители решили да изсекат големи статуи – моаи, които трябвало да ги предпазват от лошите духове. За придвижването на тежките каменни късове племето използвало дървени трупи от чилийска винена палма.
Това дърво било идеално за тази цел, тъй като достигало до 25 м височина при диаметър 1,8 метра, а стволовете му можели да издържат до 80 тона товар. Поголовното унищожаване на горите обаче сериозно засегнало фауната на острова – всички горски и половината от водоплаващите птици загинали.
Поради липсата на дървен материал местните жители вече не можели да си правят и лодки, с които да излизат на риболов в океана. Така племето, издигнало статуите, за да измоли защита от лошите духове, по ирония на съдбата загинало, оставяйки след себе си едновременно прекрасния, но и ужасен паметник на човешкото безразсъдство.
Откраднатите статуи
Засега на острова са открити около 900 моаи, като някои са в легнало положение, а други са изправени наново. Около 600 лежат още недовършени в главната каменоломна, където са били изработвани. 19 пък са статуите, които през годините са били взети от острова. Четири от тях са върнати на Рапа Нуй, а другите се намират в различни музеи по света: четири са в САЩ, по 3 има в Чили и Франция, по две в Англия и Нова Зеландия и една в Кралския музей на изкуствата и историята в Брюксел, Белгия.
Пирамидите от Гиза
Учените все още търсят отговор на въпроса как е бил построен последният дом на фараона Хеопс
В предишната част на поредицата ви споменахме, че египетските пирамиди са единственото от Седемте чудеса на античния свят, които са оцелели и до днешни дни. За да бъдем още по-точни обаче, трябва да подчертаем, че под египетските пирамиди като част от 7-те чудеса се имат предвид само три от стотиците подобни паметници, разположение в Северна Африка, а именно пирамидите от Гиза – тези на фараоните Хеопс (Хуфу), Хефрен (Кафре) и на Менкаре (Микерин).
Създаването на гиганта
Дори днес, 5000 години след завършването си, Хеопсовата пирамида в Египет остава технически шедьовър. Нейните създатели не са оставили чертежи, които да обяснят как е била изградена. Не е съвсем ясно и защо е била издигната. Човек остава с впечатлението, че някой умишлено е изправил бъдещите поколения пред неразрешима загадка.
Хеопсовата пирамида се извисява така, че да се забелязва отдалече и колкото повече приближаваш към нея, толкова по-силно те завладява магията й. Най-голямата пирамида на платото Гиза, разположено на 8 км от древния едноименен град и на 25 км югозападно от съвременния Кайро, е построена приблизително през 2580 г. пр. н. е., както се смята, по заповед на фараона Хеопс (Хуфу).
Още от най-древни времена историците са спорили за точния начин, по който е бил построен този гигант на античната архитектура. Дори и най-новите научни методи обаче все още не успяват да разкрият всички тайни на това съоръжение, изградено с циклопска зидария.
Всичко в Хеопсовата пирамида смайва с мащабите си. Квадратната основа, дълга 233 метра, заема площ от над 5 хектара, с някогашна височина от 146,6 м (понастоящем 138 м), която дава на структурата общ обем от около 2 600 000 куб. метра. Пирамидата е изградена от 2,3 млн. каменни блока, тежки от 2,5 до 30 тона.
Гръцките историци
Поради несъвършенството на каменоделските уреди (бронзови, т.е. твърде меки) египтяните избрали блокове, които не са изисквали значителна обработка. Вероятно в каменоломните и на строителната площадка били използвани сложни подемно-транспортни системи. Но тези хипотези не могат да се проверят.
В описанията си гръцките историци Херодот (440 г. пр. н.е) и Диодор (50 г. пр. н. е.), както изглежда, допълват по-стари източници, до които са имали достъп, със собствените си разсъждения. Херодот пише, че за стъпаловидното подреждане на блоковете египтяните са използвали дървени съоръжения. Диодор пък смята, че е по-вероятно за повдигането на камъните да са използвали насипи от пръст.
Следващите хипотези
През средните векове хората вярвали, че строителите на пирамидите са умеели да летят или са използвали летящи килимчета. В наши дни археолозите изграждат хипотези, основани на писмени източници. Първоначално те са били склонни да приемат теорията на Херодот, т.е. че при строежа на пирамидите са били използвани механични приспособления от типа на макари, лебедки и лостове, привеждани в движение от работниците.
По-късно, след като са извършени разкопки по останките от насипи и в египетските гробници са намерени техните описания, се налага мнението на Диодор. Оттогава част от египтолозите смятат, че насипите са се издигали успоредно на стените на
пирамидите, а друга – че са били перпендикулярни и размерите им са намалявали с приближаването до върха.
И двете теории приемат, че насипите са били покривани с глина, така че шейните с каменните блокове да се вдигат по-лесно по тях, теглени нагоре от безкрайни колони работници, повечето от които роби.
Съвременните идеи
Преди малко повече от година френският учен и архитект Жан-Пиер Уден предложи нова хипотеза за построяването на Великата пирамида на платото Гиза. Според нея исполинската гробница на фараона Хеопс е била издигната от вътрешната страна.
С други думи, древните строители са започнали с обзавеждането на камерите и вътрешната зидария, постепенно движейки се към външните стени. По този начин ние виждаме "финалните щрихи" - външните блокове на пирамидата, които са били положени последни от египетските строители.
Жан-Пиер Уден категорично отхвърля досегашните общоприети версии на египтолозите, че 2,3-те млн. двутонни блока, от които е съставен този античен образец за архитектура, са били влачени нагоре по наклонени диги или по спирални плоскости от външната страна на пирамидата.
Изчисленията, направени от французина с помощта на триизмерна компютърна симулация, са показали, че подобно съоръжение от инженерна гледна точка би трябвало да се намира вътре в обекта на разстояние 10-15 метра от сегашната му повърхност. Архитектът е уверен, че версията за използване на диги и наклонени плоскости също не е меродавна за случая с построяването на Хеопсовата пирамида, тъй като в такъв случай строителите не биха запазили идеалната геометрична форма на пирамидата.
Според Уден само най-долните 43 метра от високата 146 метра пирамида са били построени по най-популярния сред египтолозите начин. Ученият е убеден, че откритите през 1986 г. в тялото на пирамидата кухини представляват тунели, в които постепенно се превръщали наклонените диги за влачене на гранитните блокове.
В следващата част от поредицата отново ще продължим да търсим отговорите на многото въпроси, които витаят около най-голямата египетска пирамида. Ще ви запознаем с различните версии за това защо учените все още не са успели да открият мумията на фараон Хеопс. Освен това ще ви разкажем и за последните открития на немския изследовател Рудолф Гантенбринк, които, вместо да хвърлят светлина по въпросите, обгръщат Хеопсовата пирамида още по-плътно с булото на тайнствеността.
неделя, 1 ноември 2009 г.
НАРОДЪТ НА САБА И НАВОДНЕНИЕТО АРИМ
Народът на Саба бил една от четирите големи цивилизации, живеещи в Южна Арабия. Според историческите източници, изобразяващи този народ, това е била държава, която подобно на финикийците извършвала усилена търговска дейност. В историята жителите на Саба са известни като цивилизован народ. В ръкописите на владетелите на Саба преобладават думи като “ремонтиране”, ”посвещаване”, ”построяване”. Едно от най-съществените творения на този народ – язовирът Мариб, е важен показател за технологичното ниво, до което са достигнали.
Държавата Саба е притежавала една от най-мощните войски в региона. Благодарение на войската си можела да следва експанзионистична политика. Със своята развита култура и войска по онова време държавата Саба, в буквалния смисъл на думата, представлява “суперсила” в региона. В Корана се споменава за тази мощна армия на Саба. Една от фразите на военачалниците на войската на Саба, предадена в Корана, показва колко е надеждна. Военачалниците казват на кралицата на Саба следното:
Рекоха: “Ние имаме сила и огромна мощ. А повелята е твоя, ти реши какво ще повелиш!” (Сура Намл, 33)
С построяването на язовира Мариб посредством доста напреднала за онези времена технология народът на Саба получава един голям напоителен капацитет. Благодарение на придобитите чрез този метод плодородни земи и контрола, който притежават върху търговския път, им предоставят възможността да водят един разкошен и благоденствен живот. Но вместо да благодарят на Господа за всичко това, те, както е казано в Корана, “се отвърнаха“ от Аллах. И поради това язовирите им се разрушават и “наводнението Арим” опустошава всичките им земи.
Столицата на Саба е бил доста забогателият поради благоприятното си географско разположение Мариб. Столицата е доста близко до река Адхана. Мястото, където реката навлиза в планината Балак, било особено подходящо за построяване на язовир. Жителите на Саба се възползват от това и в период, когато все още са в процес на изграждане на цивилизацията си, построяват на това място язовир и започват да извършват напояване. Благодарение на този язовир те достигат едно ниво на прогресивно процъфтяване. Странстващият в този район гръцки писател Плиний (Pliny) хвали тази държава и разказва колко озеленена била тя.
Язовирът в Мариб имал височина 16 метра, широчина 60 метра и дължина 620 метра. Според извършени изчисления посредством язовира можело да се напоява площ от общо 9600 хектара, от тях 5300 хектара принадлежали на южната, а останалите на северната равнина. В надписи от Саба тези две равнини са споменати като “Мариб и двете равнини”. Вследствие на този язовир и напоителната система тази област става известна като най-добре напояваната и плодородна част на Йемен. Французинът Дж. Холеви и австриецът Гласер доказват посредством писмени документи, че язовирът в Мариб е съществувал отпреди много векове. В документи, написани на химерски език, е отбелязано, че този язовир правел почвата плодотворна.
Язовирът, който се срутва през 542 г. сл.Хр., става причина за споменатото в Корана “наводнение Арим” и причинява големи разрушения. Лозята, градините и обработваемите земи, които народът на Саба е обработвал в продължение на стотици години, биват напълно унищожени. След рухването на язовира се наблюдава навлизане в процес на бърза рецесия, със завършването на който настъпва и краят на държавата Саба.
Когато разгледаме внимателно айятите от Корана в светлината на гореспоменатите исторически факти, ще видим, че между двете съществува много точно съответствие. Археологическите открития и историческите факти сочат към написаното в Корана. Както е казано в Корана, народът, който не се поучава от предупрежденията на изпратения им пророк и не е признателен на Господа за благата, с които го е дарил, най-накрая бива наказан с ужасяващо бедствие – наводнение. Изпратеното на държавата Саба бедствено наводнение е описано в Корана по следния начин:
За народа на Саба имаше знамение в неговата земя две градини, отдясно и отляво: “Яжте от препитанието на вашия Господ и Му бъдете признателни! Имате прекрасно място и опрощаващ Господ!” Но те се отвърнаха и изпратихме срещу тях пороя от бентовете, и заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове и тамариск, и съвсем малко бодливи храсти. С това ги наказахме за тяхното неверие. Нима наказваме други освен неблагодарните? (Сура Саба, 15-17)
Язовирът Мариб, който се вижда на гореизложените снимки, е бил едно от най-големите изобретения на народа на Саба. Със споменатото в Корана наводнение Арим стените на язовира се срутват и след известен икономически упадък държавата Саба достига до своя край.
За изпратената на народа на Саба мъка в Корана се говори като за “Сейл-юл Арим”, т.е. “наводнението Арим”. Тази използвана в Корана фраза също така показва и начина, по който става това наводнение. Това е така, защото думата “Арим” означава язовир или язовирна стена. Фразата “Сейл-юл Арим” пък описва наводнение, което е настъпило в резултат на разрушаването на язовира. Тръгвайки от термините, използвани в Корана по отношение на наводнението Арим, ислямските тълкуватели достигат до много точни констатации за време и място, свързани с темата. В тълкуванията на Мевдуди пише следното:
Думата “арим”, използвана в израза “Сейл-юл Арим” от айята, има значението на “язовир, язовирна стена” и произхожда от думата “аримен”, която се използва в южноарабския език. В новините относно извършените разкопки в Йемен думата много често се използва с това си значение. Така например след реставрирането на голямата тераса в Мариб на етиопския владетел на Йемен – Ебрехе, в един написан през 542 и 543 г. сл.Хр. ръкопис тази дума отново е използвана със значението си на язовир (язовирна стена). При това положение Сейл-юл Арим ще означава “наводнение, което е станало в резултат на рухването на язовир”. "... и заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове и тамариск, и съвсем малко бодливи храсти" (Сура Саба, 16). Т.е. вследствие на настъпилото след разрушаването на язовира наводнение цялата държава била съсипана. Каналите, които жителите на Саба изкопали, изграждайки язовири между планините, се разрушават и цялата напоителна система се унищожава. В резултат на това държавата, която по-рано била като градина, се превръща в джунгла, в която растат диви треви и не остава нито един ядивен плод освен черешоподобния плод, който дават малките храстообразни дървета. 223
Християнският археолог Вернер Келер, който е автор на книгата “Свещената книга каза истината” (“Und Die Bibel Hat Doch Recht”), също признава, че наводнението Арим е станало точно както е описано в Корана, и пише следното:
Съществуването на един такъв язовир и това, че разрушавайки се, той унищожава целия град, доказва, че даденият в Корана пример за собствениците на градините наистина се е случил.224
Бедствието, което наводнението Арим носи със себе си, поставя началото и на превръщането на областта в пустиня, а с изчезването на обработваемата земя бива отнет и най-големият източник на приходи за жителите на Саба. Народът, който пренебрегва отправения им от Аллах призив да повярват и да са признателни, най-накрая бива наказан чрез ето такова нещастие.
Държавата Саба е притежавала една от най-мощните войски в региона. Благодарение на войската си можела да следва експанзионистична политика. Със своята развита култура и войска по онова време държавата Саба, в буквалния смисъл на думата, представлява “суперсила” в региона. В Корана се споменава за тази мощна армия на Саба. Една от фразите на военачалниците на войската на Саба, предадена в Корана, показва колко е надеждна. Военачалниците казват на кралицата на Саба следното:
Рекоха: “Ние имаме сила и огромна мощ. А повелята е твоя, ти реши какво ще повелиш!” (Сура Намл, 33)
С построяването на язовира Мариб посредством доста напреднала за онези времена технология народът на Саба получава един голям напоителен капацитет. Благодарение на придобитите чрез този метод плодородни земи и контрола, който притежават върху търговския път, им предоставят възможността да водят един разкошен и благоденствен живот. Но вместо да благодарят на Господа за всичко това, те, както е казано в Корана, “се отвърнаха“ от Аллах. И поради това язовирите им се разрушават и “наводнението Арим” опустошава всичките им земи.
Столицата на Саба е бил доста забогателият поради благоприятното си географско разположение Мариб. Столицата е доста близко до река Адхана. Мястото, където реката навлиза в планината Балак, било особено подходящо за построяване на язовир. Жителите на Саба се възползват от това и в период, когато все още са в процес на изграждане на цивилизацията си, построяват на това място язовир и започват да извършват напояване. Благодарение на този язовир те достигат едно ниво на прогресивно процъфтяване. Странстващият в този район гръцки писател Плиний (Pliny) хвали тази държава и разказва колко озеленена била тя.
Язовирът в Мариб имал височина 16 метра, широчина 60 метра и дължина 620 метра. Според извършени изчисления посредством язовира можело да се напоява площ от общо 9600 хектара, от тях 5300 хектара принадлежали на южната, а останалите на северната равнина. В надписи от Саба тези две равнини са споменати като “Мариб и двете равнини”. Вследствие на този язовир и напоителната система тази област става известна като най-добре напояваната и плодородна част на Йемен. Французинът Дж. Холеви и австриецът Гласер доказват посредством писмени документи, че язовирът в Мариб е съществувал отпреди много векове. В документи, написани на химерски език, е отбелязано, че този язовир правел почвата плодотворна.
Язовирът, който се срутва през 542 г. сл.Хр., става причина за споменатото в Корана “наводнение Арим” и причинява големи разрушения. Лозята, градините и обработваемите земи, които народът на Саба е обработвал в продължение на стотици години, биват напълно унищожени. След рухването на язовира се наблюдава навлизане в процес на бърза рецесия, със завършването на който настъпва и краят на държавата Саба.
Когато разгледаме внимателно айятите от Корана в светлината на гореспоменатите исторически факти, ще видим, че между двете съществува много точно съответствие. Археологическите открития и историческите факти сочат към написаното в Корана. Както е казано в Корана, народът, който не се поучава от предупрежденията на изпратения им пророк и не е признателен на Господа за благата, с които го е дарил, най-накрая бива наказан с ужасяващо бедствие – наводнение. Изпратеното на държавата Саба бедствено наводнение е описано в Корана по следния начин:
За народа на Саба имаше знамение в неговата земя две градини, отдясно и отляво: “Яжте от препитанието на вашия Господ и Му бъдете признателни! Имате прекрасно място и опрощаващ Господ!” Но те се отвърнаха и изпратихме срещу тях пороя от бентовете, и заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове и тамариск, и съвсем малко бодливи храсти. С това ги наказахме за тяхното неверие. Нима наказваме други освен неблагодарните? (Сура Саба, 15-17)
Язовирът Мариб, който се вижда на гореизложените снимки, е бил едно от най-големите изобретения на народа на Саба. Със споменатото в Корана наводнение Арим стените на язовира се срутват и след известен икономически упадък държавата Саба достига до своя край.
За изпратената на народа на Саба мъка в Корана се говори като за “Сейл-юл Арим”, т.е. “наводнението Арим”. Тази използвана в Корана фраза също така показва и начина, по който става това наводнение. Това е така, защото думата “Арим” означава язовир или язовирна стена. Фразата “Сейл-юл Арим” пък описва наводнение, което е настъпило в резултат на разрушаването на язовира. Тръгвайки от термините, използвани в Корана по отношение на наводнението Арим, ислямските тълкуватели достигат до много точни констатации за време и място, свързани с темата. В тълкуванията на Мевдуди пише следното:
Думата “арим”, използвана в израза “Сейл-юл Арим” от айята, има значението на “язовир, язовирна стена” и произхожда от думата “аримен”, която се използва в южноарабския език. В новините относно извършените разкопки в Йемен думата много често се използва с това си значение. Така например след реставрирането на голямата тераса в Мариб на етиопския владетел на Йемен – Ебрехе, в един написан през 542 и 543 г. сл.Хр. ръкопис тази дума отново е използвана със значението си на язовир (язовирна стена). При това положение Сейл-юл Арим ще означава “наводнение, което е станало в резултат на рухването на язовир”. "... и заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове и тамариск, и съвсем малко бодливи храсти" (Сура Саба, 16). Т.е. вследствие на настъпилото след разрушаването на язовира наводнение цялата държава била съсипана. Каналите, които жителите на Саба изкопали, изграждайки язовири между планините, се разрушават и цялата напоителна система се унищожава. В резултат на това държавата, която по-рано била като градина, се превръща в джунгла, в която растат диви треви и не остава нито един ядивен плод освен черешоподобния плод, който дават малките храстообразни дървета. 223
Християнският археолог Вернер Келер, който е автор на книгата “Свещената книга каза истината” (“Und Die Bibel Hat Doch Recht”), също признава, че наводнението Арим е станало точно както е описано в Корана, и пише следното:
Съществуването на един такъв язовир и това, че разрушавайки се, той унищожава целия град, доказва, че даденият в Корана пример за собствениците на градините наистина се е случил.224
Бедствието, което наводнението Арим носи със себе си, поставя началото и на превръщането на областта в пустиня, а с изчезването на обработваемата земя бива отнет и най-големият източник на приходи за жителите на Саба. Народът, който пренебрегва отправения им от Аллах призив да повярват и да са признателни, най-накрая бива наказан чрез ето такова нещастие.
ГРАДЪТ ИРАМ
ГРАДЪТ ИРАМ
В началото на 90те години на 20ти век най-известните в света вестници под заглавията “Открит е великолепен арабски град”, “Легендарният арабски град е разкрит”, “Пясъчният Атланис – Убар” отделят широко място на едно много важно археологическо откритие. Много хора, които до този момент смятат, че споменатите в Корана адити са само легенда или че никога няма да бъдат открити, остават слисани пред това откритие. Човекът, който открива този посочен в Корана град, е любителят археолог Николас Клеп.
Докато Николас Клеп, който е специалист по арабски и режисьор на документални филми, извършва проучвания върху арабската история, попада на една книга, написана през 1932 г. от английския изследовател Бертрам Томас, със заглавие “Arabia Felix” (“Благоденстваща Арабия”). Arabia Felix е наименованието на областта, която се намира в южната част на завзетия от римляните Арабски полуостров и обхваща днешен Йемен и Оман. Гърците наричали тази област "Еудаймон Арабия", а арабските мъдреци от средновековието -"Aл-Яман ас-Саида". Всички тези наименования означават “Щастливи араби”. Това е така, защото през древните времена тази област била търговски център на извършваната между Индия и Северна Арабия търговия на подправки. Хората, които обитавали тези земи, също така отглеждали растение на име “кехлибар”, което се среща много рядко и по онова време било със стойността на злато.
Английският изследовател Бертрам Томас, който отделя широко място на тези сведения в книгата си, е осъществил изследователско пътуване в района, където са разположени останките на град Убар, в който са живели адитите. По време на пътуването си в тази близка до крайбрежието област, където е разположен Оман, живеещите в пустинята бедуини му показали една стара пътечка и му обяснили, че тя водела до един много стар град на име Убар.
"Вече минаха преди вас други събития. Вървете по земята и вижте какъв е краят на отричащите!"
(Коран, 3:137)
При извършените в Убар разкопки били открити, точно както е споменато в Корана, множество сгради образци на художественото изкуство и произведения на висша цивилизация.
На горе изложената сателитна снимка от разположената в южната част на Арабския плуостров Йордания се наблюдава един напречен разрез. На снимките на града Убар, направени през 1992 г. от НАСА, биват установени следи от древни пустинни пътища. Описаните преди 1400 год. в Корана адити посредством съвременните технологични възможности се превръщат в едно от чудесата на Корана.
За да докаже съществуването на Убар, английският изследовател прибягва към два метода. Първо намира следите от пътечката, за чието съществуване бедуините твърдели. Обръщайки се към НАСА, иска да бъдат направени сателитни снимки на този район. След това започва да изследва древните ръкописи и карти, които се намират в библиотеката Хънтингтън в Калифорния. След кратки проучвания намира една карта, която е нарисувана от египетско-гръцкия географ Птолемей през 200 г. сл. Хр.. На картата са обозначени местоположението на един разположен в местността древен град и пътищата, водещи до него. През това време от снимките, направени от НАСА, се появяват известни следи от пътища, които не е възможно да бъдат видени с просто око, а само чрез един цялостен въздушен поглед. Нарисуваните на картата пътища и тези, които се виждат от сателитните снимки, си съвпадат едни с други. Крайната точка на тези пътища, от своя страна пък, е един обширен район, върху който става ясно, че в миналото е имало град.
Ето така бива открито местоположението на легендарния град, който е тема на разказваните от бедуините предания. С началото на разкопките изпод пясъците започват да излизат и останките на древния град. Именно поради тази причина този изчезнал град е определен като “Пясъчният Атланис – Убар”.
Всъщност основното доказателство за това, че този древен град е мястото, където са живели споменатите в Корана адити, са останките на града. След появата на първите руини става ясно, че този погубен град представлява споменатите в Корана колони на адитите и ирамитите. Защото сред извадените в резултат на разкопките постройки има високи колони, чието съществуване е подчертано в Корана. Д-р Заринс, който е от ръководещия разкопките изследователски екип, казва, че това, което отграничава този град от останалите археологически открития, са високите колони и поради тази причина това е градът Ирам, на споменатите в Корана адити. За град Ирам в Корана е разкрито следното:
Не видя ли ти как постъпи твоят Господ с адитите и с ирамитите, имащи високи постройки, подобни на които не бяха сътворени по земите. (Сура Фаджр, 6-8)
Както се вижда, фактът, че представените в Корана сведения относно миналото са в такова съответствие с историческите данни, е друго доказателство за това, че Коранът е словото на Аллах.
В началото на 90те години на 20ти век най-известните в света вестници под заглавията “Открит е великолепен арабски град”, “Легендарният арабски град е разкрит”, “Пясъчният Атланис – Убар” отделят широко място на едно много важно археологическо откритие. Много хора, които до този момент смятат, че споменатите в Корана адити са само легенда или че никога няма да бъдат открити, остават слисани пред това откритие. Човекът, който открива този посочен в Корана град, е любителят археолог Николас Клеп.
Докато Николас Клеп, който е специалист по арабски и режисьор на документални филми, извършва проучвания върху арабската история, попада на една книга, написана през 1932 г. от английския изследовател Бертрам Томас, със заглавие “Arabia Felix” (“Благоденстваща Арабия”). Arabia Felix е наименованието на областта, която се намира в южната част на завзетия от римляните Арабски полуостров и обхваща днешен Йемен и Оман. Гърците наричали тази област "Еудаймон Арабия", а арабските мъдреци от средновековието -"Aл-Яман ас-Саида". Всички тези наименования означават “Щастливи араби”. Това е така, защото през древните времена тази област била търговски център на извършваната между Индия и Северна Арабия търговия на подправки. Хората, които обитавали тези земи, също така отглеждали растение на име “кехлибар”, което се среща много рядко и по онова време било със стойността на злато.
Английският изследовател Бертрам Томас, който отделя широко място на тези сведения в книгата си, е осъществил изследователско пътуване в района, където са разположени останките на град Убар, в който са живели адитите. По време на пътуването си в тази близка до крайбрежието област, където е разположен Оман, живеещите в пустинята бедуини му показали една стара пътечка и му обяснили, че тя водела до един много стар град на име Убар.
"Вече минаха преди вас други събития. Вървете по земята и вижте какъв е краят на отричащите!"
(Коран, 3:137)
При извършените в Убар разкопки били открити, точно както е споменато в Корана, множество сгради образци на художественото изкуство и произведения на висша цивилизация.
На горе изложената сателитна снимка от разположената в южната част на Арабския плуостров Йордания се наблюдава един напречен разрез. На снимките на града Убар, направени през 1992 г. от НАСА, биват установени следи от древни пустинни пътища. Описаните преди 1400 год. в Корана адити посредством съвременните технологични възможности се превръщат в едно от чудесата на Корана.
За да докаже съществуването на Убар, английският изследовател прибягва към два метода. Първо намира следите от пътечката, за чието съществуване бедуините твърдели. Обръщайки се към НАСА, иска да бъдат направени сателитни снимки на този район. След това започва да изследва древните ръкописи и карти, които се намират в библиотеката Хънтингтън в Калифорния. След кратки проучвания намира една карта, която е нарисувана от египетско-гръцкия географ Птолемей през 200 г. сл. Хр.. На картата са обозначени местоположението на един разположен в местността древен град и пътищата, водещи до него. През това време от снимките, направени от НАСА, се появяват известни следи от пътища, които не е възможно да бъдат видени с просто око, а само чрез един цялостен въздушен поглед. Нарисуваните на картата пътища и тези, които се виждат от сателитните снимки, си съвпадат едни с други. Крайната точка на тези пътища, от своя страна пък, е един обширен район, върху който става ясно, че в миналото е имало град.
Ето така бива открито местоположението на легендарния град, който е тема на разказваните от бедуините предания. С началото на разкопките изпод пясъците започват да излизат и останките на древния град. Именно поради тази причина този изчезнал град е определен като “Пясъчният Атланис – Убар”.
Всъщност основното доказателство за това, че този древен град е мястото, където са живели споменатите в Корана адити, са останките на града. След появата на първите руини става ясно, че този погубен град представлява споменатите в Корана колони на адитите и ирамитите. Защото сред извадените в резултат на разкопките постройки има високи колони, чието съществуване е подчертано в Корана. Д-р Заринс, който е от ръководещия разкопките изследователски екип, казва, че това, което отграничава този град от останалите археологически открития, са високите колони и поради тази причина това е градът Ирам, на споменатите в Корана адити. За град Ирам в Корана е разкрито следното:
Не видя ли ти как постъпи твоят Господ с адитите и с ирамитите, имащи високи постройки, подобни на които не бяха сътворени по земите. (Сура Фаджр, 6-8)
Както се вижда, фактът, че представените в Корана сведения относно миналото са в такова съответствие с историческите данни, е друго доказателство за това, че Коранът е словото на Аллах.
ДУМАТА “ФАРАОН” В КОРАНА
В Стария Завет владетелят по времето на Ибрахим (Аврам) (м.н.) и Юсуф (Йосиф) (м.н.) е споменаван като Фараона. Докато обръщението “Фараон” щеше да бъде използвано много след двамата пророци.
В Корана, когато се говори за египетския владетел, се използва арабската дума “ел мелик”, която означава “владетел, цар, султан”:
И рече царят: “Доведете ми го!... (Сура Юсуф, 50)
По отношение на владетеля по времето на Муса (Мойсей) (м.н.) обаче е използвана думата “Фараон”. Това извършено в Корана разграничаване не се прави в Новия и Стария Завет, нито пък в кратките еврейски исторически експозета. Там се използва само названието Фараон.
И в действителност в египетската история използването на термина “фараон” е характерно единствено за по-късните периоди. Обръщението “фараон” започва да се използва за първи път през 14 век пр.Хр. по времето на Аменхотеп IV. Юсуф (Йосиф) (м.н.) обаче е живял най-малко 200 години по-рано. 211
В Енциклопедия Британика също е дадено обяснението, че думата “фараон” е почетна титла, използвана от периода на Новото царство (започва от 18 династия; 1539-1292 г. пр.Хр.) до 22 династия (945-730 г. пр.Хр.); по-късно това обръщение се превръща в титлата “цар”, а преди това пък тази титла изобщо не е използвана. Друга информация по този въпрос е дадена в Американската академична енциклопедия и е отбелязано, че прозвището “Фараон” започва да се използва след Новото царство.
"Така ти съобщаваме [о, Мухаммад] от вестите за онова, което бе преди. И вече ти дадохме Напомняне от Нас. Който се отдръпне от него, ще понесе товар в Деня на възкресението."
(Коран, 20: 99-100)
Както се вижда, можем да говорим за използване на думата “Фараон” едва след определен период от време. Поради тази причина извършването на точното разграничаване – владетелят по времето на Юсуф (Йосиф) (м.н.) се споменава винаги като “Царя”, а владетелят по времето на Муса (Мойсей) (м.н.) като “Фараона” – е още едно доказателство за това, че Коранът е Божието слово.
В Корана, когато се говори за египетския владетел, се използва арабската дума “ел мелик”, която означава “владетел, цар, султан”:
И рече царят: “Доведете ми го!... (Сура Юсуф, 50)
По отношение на владетеля по времето на Муса (Мойсей) (м.н.) обаче е използвана думата “Фараон”. Това извършено в Корана разграничаване не се прави в Новия и Стария Завет, нито пък в кратките еврейски исторически експозета. Там се използва само названието Фараон.
И в действителност в египетската история използването на термина “фараон” е характерно единствено за по-късните периоди. Обръщението “фараон” започва да се използва за първи път през 14 век пр.Хр. по времето на Аменхотеп IV. Юсуф (Йосиф) (м.н.) обаче е живял най-малко 200 години по-рано. 211
В Енциклопедия Британика също е дадено обяснението, че думата “фараон” е почетна титла, използвана от периода на Новото царство (започва от 18 династия; 1539-1292 г. пр.Хр.) до 22 династия (945-730 г. пр.Хр.); по-късно това обръщение се превръща в титлата “цар”, а преди това пък тази титла изобщо не е използвана. Друга информация по този въпрос е дадена в Американската академична енциклопедия и е отбелязано, че прозвището “Фараон” започва да се използва след Новото царство.
"Така ти съобщаваме [о, Мухаммад] от вестите за онова, което бе преди. И вече ти дадохме Напомняне от Нас. Който се отдръпне от него, ще понесе товар в Деня на възкресението."
(Коран, 20: 99-100)
Както се вижда, можем да говорим за използване на думата “Фараон” едва след определен период от време. Поради тази причина извършването на точното разграничаване – владетелят по времето на Юсуф (Йосиф) (м.н.) се споменава винаги като “Царя”, а владетелят по времето на Муса (Мойсей) (м.н.) като “Фараона” – е още едно доказателство за това, че Коранът е Божието слово.
БЕДСТВИЯТА, КОИТО СПОЛЕТЯВАТ ФАРАОНА И БЛИЗКОТО МУ ОБКРЪЖЕНИЕ
Фараонът и близкото му обкръжение са толкова привързани към собствената си многобожна система, към суеверната си вяра, че дори пристигането на Муса (Мойсей) (м.н.) с множество чудеса не успява да ги отвърне от тези техни суеверни вярвания. И на всичкото отгоре открито изразявали това:
И казаха: “Каквото и знамение да ни донесеш, за да ни омагьосаш с него, не ще ти повярваме.” (Сура Араф, 132)
В отговор на това тяхно поведение, за да ги накаже и на земята, Аллах им изпраща, както е казано в айята, "очевидни знамения" (Сура Араф, 133) – бедствия. Първото от тях е суша и в резултат на нея намаляване на реколтата. Свързаният с това айят от Корана е следният:
И наказахме хората на Фараона с години [на суша] и с недоимък от плодове, за да се поучат. (Сура Араф, 130)
Египтяните били изградили напоителната си система на основата на река Нил и затова промените в природните условия не им оказват влияние. Тъй като Фараонът и близкото му обкръжение се възгордяват срещу Аллах и не зачитат пророка Му, то ги сполетява неочаквано бедствие. Но както е казано в Корана, вместо “да се поучат”, те приемат това като лош късмет, който Муса (Мойсей) (м.н.) и синовете на Израел им носят. След това Аллах им изпраща една поредица от бедствия. В Корана тези нещастия са описани така:
И им изпратихме потопа и скакалците, и въшките, и жабите, и кръвта очевидни знамения. Но се големееха и бяха престъпни хора. (Сура Араф, 133)
Съобщеното в Корана относно бедствията, които сполетяват египетския народ, бива потвърдено още веднъж с намерения в началото на 19ти век в Египет, запазил се от времето на Средното царство, папирус. След като този папирус бива открит, през 1909 г. е отнесен в Холандския музей в Лейдън, където е преведен от А.Х.Гардинър. В папируса се разказва за бедствия като недоимък, суша и за бягството на робите от Египет. Също така става ясно и че авторът на този папирус – Ипувер, е бил свидетел на тези събития.
В началото на 19ти век в Египет бе открит папирус, който се е запазил от времето на Средното царство. Папирусът е изложен в Холандския музей в Лейдън и през 1909 г. е преведен от А.Х.Гардинър. Пълният текст на папируса е публикуван в книгата “Съветите на един египтянин от жреческия папирус в Лейдън”. (Admonitions of an Egyptian from a Heiratic Papyrus in Leiden) В папируса са описани големите промени в Египет, глада, сушата, бягството на робите с богатствата на египтяните и обсебилата цялата страна смърт. Папирусът е бил написан от египтянин на име Ипувер и както става ясно от описанията, самият той е бил свидетел на тези събития. Този папирус е ръкопис, който много ясно описва бедствията, смъртта на египетското висше общество и погубването на Фараона.
Поредицата от бедствия, сполетяла египетския народ, е в пълно съответствие с описаните в Корана нещастия като недоимък, всяващата тревога кръв и др. 200 В папирусите си Ипувер споменава за бедствията, които Аллах е съобщил в Корана, по следния начин:
Бедствията бяха обхванали цялата страна. Навсякъде имаше кръв. 201
Реката се превърна в кръв. 202
Ето така всичко, което бях видял вчера, бе унищожено. Цялата земя беше оголена, като че беше пожъната... 203
Долен Египет бе погубен... Целият дворец остана безлюден. Всичко, което притежавахме: пшеница и ечемик, гъски и риби... 204
Наистина посевите навсякъде бяха унищожени... 205
Земите – въпреки цялата безредица и врява… В продължение на девет дена никой не излезна от двореца и никой не видя лицето на този човек… Градовете бяха заличени от земята от мощни течения... Горен Египет бе унищожен… навсякъде имаше кръв… в страната се появиха епидемии… Днес наистина никой не можеше да отиде на запад, в Библос. Какво ще направим за мумиите си?... Златото намаляваше…206
Хората започнаха да се страхуват от водата. Ожадняваха дори след като са пили вода. 207
Ето водата ни! Щастието ни! Какво бихме могли да направим? Всичко бе ограбено. 208
Градовете рухнаха. Горен Египет пресъхна. 209
За една минута жилищните площи бяха разрушени. 210
Фактът, че в този папирус, за който научаваме през 20ти век, се споменава за бедствията, сполетели Фараона и неговия народ, е в пълно съответствие с Корана, още веднъж доказва, че Коранът идва от Божествен източник.
И казаха: “Каквото и знамение да ни донесеш, за да ни омагьосаш с него, не ще ти повярваме.” (Сура Араф, 132)
В отговор на това тяхно поведение, за да ги накаже и на земята, Аллах им изпраща, както е казано в айята, "очевидни знамения" (Сура Араф, 133) – бедствия. Първото от тях е суша и в резултат на нея намаляване на реколтата. Свързаният с това айят от Корана е следният:
И наказахме хората на Фараона с години [на суша] и с недоимък от плодове, за да се поучат. (Сура Араф, 130)
Египтяните били изградили напоителната си система на основата на река Нил и затова промените в природните условия не им оказват влияние. Тъй като Фараонът и близкото му обкръжение се възгордяват срещу Аллах и не зачитат пророка Му, то ги сполетява неочаквано бедствие. Но както е казано в Корана, вместо “да се поучат”, те приемат това като лош късмет, който Муса (Мойсей) (м.н.) и синовете на Израел им носят. След това Аллах им изпраща една поредица от бедствия. В Корана тези нещастия са описани така:
И им изпратихме потопа и скакалците, и въшките, и жабите, и кръвта очевидни знамения. Но се големееха и бяха престъпни хора. (Сура Араф, 133)
Съобщеното в Корана относно бедствията, които сполетяват египетския народ, бива потвърдено още веднъж с намерения в началото на 19ти век в Египет, запазил се от времето на Средното царство, папирус. След като този папирус бива открит, през 1909 г. е отнесен в Холандския музей в Лейдън, където е преведен от А.Х.Гардинър. В папируса се разказва за бедствия като недоимък, суша и за бягството на робите от Египет. Също така става ясно и че авторът на този папирус – Ипувер, е бил свидетел на тези събития.
В началото на 19ти век в Египет бе открит папирус, който се е запазил от времето на Средното царство. Папирусът е изложен в Холандския музей в Лейдън и през 1909 г. е преведен от А.Х.Гардинър. Пълният текст на папируса е публикуван в книгата “Съветите на един египтянин от жреческия папирус в Лейдън”. (Admonitions of an Egyptian from a Heiratic Papyrus in Leiden) В папируса са описани големите промени в Египет, глада, сушата, бягството на робите с богатствата на египтяните и обсебилата цялата страна смърт. Папирусът е бил написан от египтянин на име Ипувер и както става ясно от описанията, самият той е бил свидетел на тези събития. Този папирус е ръкопис, който много ясно описва бедствията, смъртта на египетското висше общество и погубването на Фараона.
Поредицата от бедствия, сполетяла египетския народ, е в пълно съответствие с описаните в Корана нещастия като недоимък, всяващата тревога кръв и др. 200 В папирусите си Ипувер споменава за бедствията, които Аллах е съобщил в Корана, по следния начин:
Бедствията бяха обхванали цялата страна. Навсякъде имаше кръв. 201
Реката се превърна в кръв. 202
Ето така всичко, което бях видял вчера, бе унищожено. Цялата земя беше оголена, като че беше пожъната... 203
Долен Египет бе погубен... Целият дворец остана безлюден. Всичко, което притежавахме: пшеница и ечемик, гъски и риби... 204
Наистина посевите навсякъде бяха унищожени... 205
Земите – въпреки цялата безредица и врява… В продължение на девет дена никой не излезна от двореца и никой не видя лицето на този човек… Градовете бяха заличени от земята от мощни течения... Горен Египет бе унищожен… навсякъде имаше кръв… в страната се появиха епидемии… Днес наистина никой не можеше да отиде на запад, в Библос. Какво ще направим за мумиите си?... Златото намаляваше…206
Хората започнаха да се страхуват от водата. Ожадняваха дори след като са пили вода. 207
Ето водата ни! Щастието ни! Какво бихме могли да направим? Всичко бе ограбено. 208
Градовете рухнаха. Горен Египет пресъхна. 209
За една минута жилищните площи бяха разрушени. 210
Фактът, че в този папирус, за който научаваме през 20ти век, се споменава за бедствията, сполетели Фараона и неговия народ, е в пълно съответствие с Корана, още веднъж доказва, че Коранът идва от Божествен източник.
ХАМАН И ДРЕВНИТЕ ЕГИПЕТСКИ ПАМЕТНИЦИ
Някои от сведенията за Древен Египет, представени в Корана, разкриват множество исторически факти, които до неотдавна бяха тайна за хората. Тези факти ни показват, че всяка дума от Корана е използвана с определена мъдрост.
Един от хората, чието име се споменава заедно с Фараона, е “Хаман”. В шест айята от Корана Хаман е представен като един от най-приближените на Фараона.
От друга страна, в откъса от Тората (Стария Завет), където се разказва за живота на Муса (Мойсей) (м.н.), никъде не е споменато името на Хаман. Но името на Хаман е споменато в последните глави на Стария Завет като помощник на един вавилонски крал, който е живял приблизително 1100 години след Муса (м.н.) и е угнетявал евреите.
Някои немюсюлмани, които казват, че пророкът Мохамед (м.н) е написал Корана, преписвайки от Тората и Библията, също така твърдят, че по време на преписването той е прехвърлил в Корана някои данни погрешно.
Абсурдността на тези твърдения бива разкрита с дешифрирането на египетската йероглифна азбука преди около 200 години и откриването на името “Хаман” в древни египетски ръкописи. До 18ти век написаните на древноегипетски език надписи и ръкописи не можеха да бъдат разчетени. Писмото на Древен Египет е йероглифно и се е запазило в продължение на векове. С разпространяването на християнството и други културни влияния през 2ри и 3ти век сл.Хр. обаче Египет изоставя както своите древни вярвания, така и йероглифното писмо. Последният известен пример за използването на йероглифното писмо е надпис от 394 г. сл.Хр. След това този език бе забравен и не остава никой, който да може да разчете или да разбере написаните на този език ръкописи. Разбира се, допреди 200 години...
Мистерията на древноегипетските йероглифи бива разкрита през 1799 г. с откриването на плоча, наречена “Каменна плоча Росета” (“Rosetta Stone”), датираща от 196 г.пр.Хр. Характерното за този надпис е, че той е бил написан по три различни начина на писане: йероглифен, демотичен (опростен начин на древноегипетско йероглифно писане) и гръцки. С помощта на гръцкия ръкопис е декодиран и древноегипетският надпис. Преводът на ръкописа е завършен от французина Jean-Francoise Champollion. Ето така бе разкрит един забравен език и описаната на този език история. Благодарение на това откритие бе научено много за древноегипетската цивилизация, религия и социален живот.
Чрез декодирането на йероглифите се сдобиваме и с една много важна информация, която касае темата ни: името “Хаман” наистина е споменато в египетските ръкописи. Надпис върху един паметник, разположен в музея “Хоф” във Виена, се отнася за това име. В същия надпис се подчертава близостта на Хаман с Фараона. 195
В речника “Хората от новото царство”, който бива подготвен на основа на всички намерени ръкописи, пише, че Хаман е “ръководител на работниците на каменоломната”. 196
Резултатът, който се появява, съдържа една много важна истина. Хаман, точно както е разкрито в Корана, е живял в Египет по времето на Муса (м.н.), би е много близък на Фараона и се е занимавал със строителната дейност.
Айятът от Корана, в който се съобщава, че Фараонът иска от Хаман да му построи кула, е в пълно съответствие с археологическите открития:
И рече Фараонът: “О, знатни, аз не знам да имате друг бог освен мен. И ми разпали [пещ] за [тухли от] глина, о, Хаман, и ми построй кула, дано зърна бога на Муса! Ала аз го мисля за лъжец.” (Сура Касас, 38)
В заключение, съществуването на името Хаман в древноегипетските ръкописи доказва още веднъж факта, че Коранът е низпослан от Аллах, който знае неведомото. Коранът ни разкрива по един чудотворен начин информация, която по времето, когато пророкът Мохамед (м.н.) е живял, не е било възможно нито да бъде достигната, нито пък да бъде разгадана.
Един от хората, чието име се споменава заедно с Фараона, е “Хаман”. В шест айята от Корана Хаман е представен като един от най-приближените на Фараона.
От друга страна, в откъса от Тората (Стария Завет), където се разказва за живота на Муса (Мойсей) (м.н.), никъде не е споменато името на Хаман. Но името на Хаман е споменато в последните глави на Стария Завет като помощник на един вавилонски крал, който е живял приблизително 1100 години след Муса (м.н.) и е угнетявал евреите.
Някои немюсюлмани, които казват, че пророкът Мохамед (м.н) е написал Корана, преписвайки от Тората и Библията, също така твърдят, че по време на преписването той е прехвърлил в Корана някои данни погрешно.
Абсурдността на тези твърдения бива разкрита с дешифрирането на египетската йероглифна азбука преди около 200 години и откриването на името “Хаман” в древни египетски ръкописи. До 18ти век написаните на древноегипетски език надписи и ръкописи не можеха да бъдат разчетени. Писмото на Древен Египет е йероглифно и се е запазило в продължение на векове. С разпространяването на християнството и други културни влияния през 2ри и 3ти век сл.Хр. обаче Египет изоставя както своите древни вярвания, така и йероглифното писмо. Последният известен пример за използването на йероглифното писмо е надпис от 394 г. сл.Хр. След това този език бе забравен и не остава никой, който да може да разчете или да разбере написаните на този език ръкописи. Разбира се, допреди 200 години...
Мистерията на древноегипетските йероглифи бива разкрита през 1799 г. с откриването на плоча, наречена “Каменна плоча Росета” (“Rosetta Stone”), датираща от 196 г.пр.Хр. Характерното за този надпис е, че той е бил написан по три различни начина на писане: йероглифен, демотичен (опростен начин на древноегипетско йероглифно писане) и гръцки. С помощта на гръцкия ръкопис е декодиран и древноегипетският надпис. Преводът на ръкописа е завършен от французина Jean-Francoise Champollion. Ето така бе разкрит един забравен език и описаната на този език история. Благодарение на това откритие бе научено много за древноегипетската цивилизация, религия и социален живот.
Чрез декодирането на йероглифите се сдобиваме и с една много важна информация, която касае темата ни: името “Хаман” наистина е споменато в египетските ръкописи. Надпис върху един паметник, разположен в музея “Хоф” във Виена, се отнася за това име. В същия надпис се подчертава близостта на Хаман с Фараона. 195
В речника “Хората от новото царство”, който бива подготвен на основа на всички намерени ръкописи, пише, че Хаман е “ръководител на работниците на каменоломната”. 196
Резултатът, който се появява, съдържа една много важна истина. Хаман, точно както е разкрито в Корана, е живял в Египет по времето на Муса (м.н.), би е много близък на Фараона и се е занимавал със строителната дейност.
Айятът от Корана, в който се съобщава, че Фараонът иска от Хаман да му построи кула, е в пълно съответствие с археологическите открития:
И рече Фараонът: “О, знатни, аз не знам да имате друг бог освен мен. И ми разпали [пещ] за [тухли от] глина, о, Хаман, и ми построй кула, дано зърна бога на Муса! Ала аз го мисля за лъжец.” (Сура Касас, 38)
В заключение, съществуването на името Хаман в древноегипетските ръкописи доказва още веднъж факта, че Коранът е низпослан от Аллах, който знае неведомото. Коранът ни разкрива по един чудотворен начин информация, която по времето, когато пророкът Мохамед (м.н.) е живял, не е било възможно нито да бъде достигната, нито пък да бъде разгадана.
Чудесата на Корана
ГРАДОВЕТЕ СОДОМ И ГОМОРА
.
Пророкът Лут (Лот) (м.н.) живее по едно и също време с пророка Ибрахим (Аврам) (м.н.). Лут (м.н.) е изпратен като пратеник на един от съседните на Ибрахим (м.н.) народи. Според съобщеното в Корана този народ е извършвал невиждана дотогава извратеност – хомосексуализъм. Когато Лут (м.н.) им казва да се откажат от тези извратености и им проповядва Божията вяра, те го опровергават, отричат пророчеството му и продължават перверзията си. В резултат на това народът бива погубен посредством ужасно бедствие.
“При мъжете ходите със страст наместо при жените. Вие сте хора престъпващи.” А отговорът на народа му бе само да кажат: “Прогонете ги от вашето селище! Те били хора, които се пазят чисти.” И спасихме него и семейството му, освен неговата жена. Тя бе от оставащите. И изсипахме отгоре им дъжд [от нажежени камъни]. Виж какъв е краят на престъпниците! (Сура Араф, 80-84)
Ще стоварим върху обитателите на това селище напаст от небето, защото са нечестивци.” И оставихме от това ясен знак за хора проумяващи. (Сура Анкабут, 34-35)
В Стария Завет името на града, в който живее Лут (м.н.) и който по-късно бива погубен, е Содом. Става ясно, че поселеният в северната част на Червено море народ е бил унищожен по начин, напълно съответстващ на разкритото в Корана. От извършените археологически проучвания се разбира, че градът е бил разположен близо до Мъртво море, което се простира по протежение на границата между Израел и Йордания. Според откритията на учените този район е покрит с изключително голямо количество сяра. Поради тази причина в целия район няма никакви растения и животни, т.е. не се забелязват никакви форми на живот, и това е символ на настъпилото в областта разрушение.
Както е известно, сярата е елемент, който се получава в резултат на вулканични изригвания. Всъщност начинът на погубването, който е съобщен в Корана, притежава ясни знаци, че това е било земетресение и вулканични изригвания. Немският археолог Вернер Келер казва следното за тази област:
Наред с основата на тази огромна пукнатина, която минава точно през този район, долината Сидим, която обхваща Содом и Гомора, един ден се потапя в бездната. Тяхната гибел настъпва чрез мощно земетресение, което най-вероятно е придружено от експлозии, гръмотевици и изтичане на природен газ и всеобщ голям пожар. Пропадането освобождава вулканичните сили, които са спящи надълбоко, по протежение на пукнатината. В горната долина на Йордания близо до Башан все още има внушителни кратери на изгаснали вулкани; огромни маси лава и хлътнали базалтови пластове са се наслоили върху варовиковата повърхност.220
"Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени. Няма друг Бог освен Него. Той съживява и Той умъртвява вашият Господ и Господът на древните ви предци."
(Коран, 44:7-8)
Именно тези пластове от лава и базалт са най-голямото доказателство за това, че навремето тук е имало вулканично изригване и земетресение. Така или иначе езерото Лот, или както още се нарича – Мъртво море, е разположено върху една активна сеизмична област, т.е. точно върху една земетръсна зона:
Дъното на Мъртво море е разположено във вътрешността на една тектонична пукнатина, наречена “Рифтова долина”. Тази долина се простира по протежение на 300 км, като започва от Тивериадското езеро и стига до средата на долината Арабах. 221
Техническата страна на бедствието, което сполетява народа на Лут (м.н.), става ясно от геоложките проучвания. Те разкриват, че земетресението, което унищожава народа на Лут (м.н.), се случва вследствие на едно доста дълго пропукване на земната повърхност (фаулна линия), по протежение на дългото 190 км корито на река Шери’ат. Реката Шери’ат извършва едно спускане от общо 180 метра. Тази ситуация и фактът, че езерото Лот е на 400 метра под морското равнище, са две важни доказателства, показващи, че тук някога се е случило голямо геоложко събитие.
Интересната структура на река Шери’ат и езерото Лот съставят само малка част от пукнатината или цепнатината, преминаваща през тази област на земята. Пукнатината започва от предградието на планината Таурус, простира се до южните брегове на езерото Лот, преминава над Арабската пустиня на залива Акаба, продължава отвъд Червено море и завършва в Африка. По протежението на тази дълга пукнатина са установени силни вулканични дейности. Така че в планината Галилей в Израел, във високоравнинните региони в Йордания, в залива Акаба и други съседни региони се забелязва наличието на черен базалт и лава.
Всички тези следи и географски факти показват, че в езерото Лот се е случило едно катастрофално геоложко събитие.
В декемврийското издание от 1957 г. на списание National Geographic във връзка с този въпрос е направен следният коментар:
Хълмът Содом, безплодна пустош, се издига остро над Мъртво море. Никой досега не е успял да открие погубените градове Содом и Гомора, но учените вярват, че те са разположени в долината Сидим, която е срещуположна на тези скали. Най-вероятно вследствие на земетресението са погълнати от прииждащите води на Мъртво море. 222
Едно от сведенията, които сочат към тези погубени градове, е, както е съобщено в 76ти айят от сура Хиджр, фактът, че тези градове се намират понастоящем на главен път. Учените-географи установяват, че този район се намира върху един главен път, който е на югоизток от Мъртво море и се простира от разположената на Арабския полуостров Сирия чак до Египет.
И преобърнахме селището надолу, и изсипахме над тях порой камъни от глина. В това има знамения за прозорливите. Те [селищата] са на все още съществуващ път. В това има знамение за вярващите. (Сура Хиджр, 74-77)
****************************************
*****************************************
****************************************
СПОМЕНАВАНЕТО НА ПРОРОКА МУСА (МОЙСЕЙ) (м.н.)
КАТО МАГЬОСНИК
В папирусите, запазили се от времето на Фараона, Муса (Мойсей) (м.н.) се споменава като “магьосник”. (Въпросните папируси са в Британския музей в Англия.) Въпреки всичките си усилия Фараонът и обкръжението му никога не надделяват над Муса (Мойсей) (м.н.).
“Това бе написано във втория ден от седмия месец от царуването на големия брат и баща на властелина на справедливостта и син на Слънцето – Аммон, вечноживия като Слънцето Рамзес... Когато вземеш това писмо, стани, започни работа, поеми върху себе си наблюдението на нивите. Когато получиш известието за ново бедствие, подобно на наводнението, което унищожава всички житни култури, си размърдай ума. (Тоест помисли) Хемтон ги унищожи, като ги ядеше лакомо, житниците са пробити, мишките са на глутници по нивите, бълхите са под формата на вихрушка, скорпионите ядат лакомо, предизвиканите от малките мушици рани бяха толкова много, че не могат да бъдат изброени. И угнетяваше жителите... Скрайб (Scribe) (На английски език “Скрайб” означава еврейски учен. Тук най-вероятно се има предвид Муса (Мойсей) (м.н.).) бе постигнал целта си всички житни култури да бъдат унищожени. За тях магийте бяха като хляб. Скрайб... беше най-висшият сред хората, владеещи изкуството на писане.”
За това, че за Муса (Мойсей) (м.н.) се говори като за “магьосник”, е съобщено в следните айяти от Корана:
И рекоха: “О, вълшебнико, позови за нас своя Господ за онова, което ти е обещал! И непременно ще се напътим.” (Сура Зухруф, 49)
И казаха: “Каквото и знамение да ни донесеш, за да ни омагьосаш с него, не ще ти повярваме.” (Сура Араф, 132)
*******************************************
******************************************
******************************************
ПРОРОКЪТ МУСА (м.н.) И РАЗДВОЯВАНЕТО НА МОРЕТО
Египетските владетели, известни като фараони, в многобожната суеверна религия на Египет се смятали за богове. В период, когато хем жителите на Египет са възприели една суеверна система вместо Божията вяра, хем синовете на Израел са поробени, Аллах изпраща на египетския народ като свой пратеник Муса (Мойсей) (м.н.).
Но древните египтяни – начело с Фараона и обкръжението му – въпреки поканата към Божията вяра, която Муса (Мойсей) (м.н.) им отправя, не се отказват от идолопоклонническите си вярвания. Муса (Мойсей) (м.н.) е разяснил на Фараона и близкото му обкръжение от какво трябва да се въздържат и ги е предупредил за Божието наказание. В отговор на това те се противопоставят и обвиняват Муса (Мойсей) (м.н.) в лудост, магьосничество и измама. Въпреки многобройните бедствия, които сполетяват Фараона и народа му, те не се отдават на Аллах, не приемат Аллах за единствен Бог. Нещо повече, за това, което ги сполетява, те държат отговорен Муса (Мойсей) (м.н.) и затова искат да го изселят от Египет. В Корана Аллах дава следното указание на Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) и на вярващите с него:
„И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.” И изпрати Фараонът събирачи в градовете: “Тези [синове на Исраил] са малко хора. Те ни разгневяват, но ние всички сме бдителни.” И така Ние ги пропъдихме от градини и извори, и от съкровища, и от знатно място. Така е. И оставихме това в наследство на синовете на Исраил. И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона].” (Сура Шуара, 52-60)
Картата показва пътят изминат от Пророка Муса (м.н.) след напускането на Египет и предполагаемото място, където морето се е раздвоило.
Диаграмата показва плитките и по-дълбоки области. А тази точка е именно, където Синайския полуостров и Арабия са най-приближени един до друг.
Както е разкрито в Корана в следствие на това преследване двете общности се срещнали на брега на морето. Аллах разцепил морето на две и спасил Муса (Мойсей) (м.н.) и вярващите с него, а Фараонът и хората му били погубени. За тази помощ на Аллах е споменато по следния начин в Корана:
„И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина. И сторихме там другите да се приближат. И спасихме Муса и всички, които бяха с него. После издавихме другите. В това има знамение, но повечето от тях не вярват. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.” (Сура Шуара, 63-68)
В открити неотдавна папируси, запазили се от времето на Фараона, във връзка с тази тема можем да открием следните сведения:
“От стражата на бялата стая на двореца, повереник на книгите Аменамони до писаря Пентерхор:
Когато това писмо достигне до вас и го прочетете от край до край, когато разберете за скръбната гибел, която ще разчувства сърцето ви, нещастието от удавянето във водовъртежа, то подобно на листо пред ураган освободете сърцето си пред най-голямото страдание...
... Бедствието, жестокото страдание го сграбчи... Илюстрирай смъртта на вожда, унищожението на господаря на народите, кралят на изтоците и западите. Новината, която ти изпрашам, с коя друга новина можеш да я сравниш?” 197
Това чудо преживяно от Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) и синовете на Израел, докато прекосявали Червено море, е станало предмет на множество проучвания. Чрез археологически изследвания е установен не само маршрутът изминат до Червено море след напускането на Египет, но също така и мястото, където Фараонът и Пророкът Муса (Мойсей) (м.н.) и народът му някога са били заобиколени от планини. (Аллах знае най-добре.)
Планината известна като Джабал-aл Mуса в повечето случаи се приема, че се намира на Синайския полуостров. Неотдавнашните открития обаче показват, че тя в действителност е на арабския бряг на Червено море.
Проследявайки дългото и трудно пътуване на Пророка Муса (м.н.) и израелтяните може да бъде забелязан един проход между планините.
Частта от Синайския полуостров, която има излаз на Залива.
В следствие на огромен брой проучвания и изследвания приемащи това за отправна точка учените достигнали до поразителни заключения по отношение на това как морето се е разделило на две. Тези заключения са в пълно съгласие с разкритото в Корана. Фактът, че събитията от миналото, които са съобщени в Корана, се разкриват днес чрез исторически доказателства, е без съмнение едно от най-големите чудеса на Корана.
Кралската колесница на Фараона е изложена на показ в един музей в Египет. Подобен екземпляр е открит по време на разкопките
на мястото, където морето се е раздвоило.
Наум Волзингер и Алексей Андросов, двама руски математици, доказали, че Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) наистина е би могъл да раздвои морето. Противно на учените, които се съсредоточават върху вероятността за едно такова чудо, руските математици проучили обстоятелствата, които биха могли да са довели до това чудо. Това от своя страна пък довело до потвърждаването на самото чудо.
Според изследването публикувано в бюлетин на Руската Академия на Науките е съществувал риф, който по онова време е бил близко до водната повърхност в Червено море. От тук учените започнали да установяват скоростта на вятъра и силата на бурята необходима за излизането на рифа над водната повърхност. В резултат на това станало ясно, че една скорост на вятъра от 30 метра в секунда би могла да причини отдръпването на морето и откриването на рифа. Наум Волзингер от Института по Океанография на Руската Академия на Науките казва, че „ако [източния] вятър е духал цяла нощ със скорост 30 метра в секунда, то тогава рифът е останал сух”. Той също така казва, че „на Евреите, които са били 600,000 на брой, са им били необходими четири часа, за да прекосят 7 километровият риф, който се простирал от единия бряг до другия,… след това, в рамките на половин час водите отново се върнали на мястото си”.198 В допълнение Волзингер казва, че той и колегата му Андросов изучили въпроса, придържайки се стриктно към гледната точка на Исак Нютон. Както се изразява: „Аз съм убеден, че Бог управлява света посредством законите на физиката”.199
Не трябва да се забравя, че винаги съществува възможност за настъпването на този природен феномен. Ако Аллах пожелае това чудо може да се случи отново, когато необходимите условия, като скорост на вятъра, време и място, бъдат изпълнени. Истинската чудотворна страна тук обаче е факта, че тези събития са се случили точно тогава, когато Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) и народът му щели да бъдат заловени. Фактът, че водите се отдръпнали точно, когато Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) и последователите му трябвало да преминат на другия бряг, и се върнали на мястото си, когато Фараонът и хората му преминали, е ясен пример за помощта на Аллах към вярващите. В действителност, начинът, по който Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) се е уповал и доверил на Аллах, е пример за една изключително прекрасна нравственост:
„И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: “Ние сме настигнати.” Рече: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!”” (Сура Шуара, 61-62)
**************************************
***************************************
***************************************
ПОТОПЪТ НА НУХ (НОЙ) (м.н.)
“И изпратихме Нух при неговия народ и той прекара сред тях хиляда години без петдесет. И ги грабна потопът, както угнетяваха.” (Сура Анкабут: 14)
Пророкът Нух (м.н.) бил изпратен при своя народ, който се бил отклонил от Божиите заповеди и Го съдружавали с други богове, за да ги призове към вярата в Бог и да ги накара да се откажат от своите извратени вярвания. Въпреки че той много пъти ги напътвал да следват Божията вяра и ги предупреждавал за Божия гняв, те го опровергали и продължили да съдружават. В резултат на това Бог съобщил на Нух (м.н.), че неверниците и подтисниците ще бъдат удавени, а вярващите ще бъдат спасени. В един айят от Корана наказването на неверниците и спасението на вярващите е съобщено така:
„Но го взеха за лъжец и спасихме него и онези, които бяха с него в Ковчега, и издавихме онези, които взеха за лъжа Нашите знамения, защото бяха хора слепи.” (Сура Ал-Араф: 64)
Когато настъпило времето за изпълняване на наказанието, от земята рукнали води, които, като се съединили с проливните дъждове, прераснали в едно наводнение с огромни размери. (Аллах знае най-добре.) В Корана е съобщено, че преди погубването Аллах е заповядал на Нух (м.н.) следното:
„И му разкрихме: “Направи ковчега пред Нашите Очи и с Нашето откровение! И щом дойде Нашата повеля и кипне пещта, натовари в него от всичко по чифт, и своето семейство, освен онези от тях, за които имаше слово отпреди! И не ми споменавай за угнетителите! Те ще бъдат издавени.”.(Сура Муаминун: 27)
И така, с изключение на тези, които се качили в Ковчега на Нух (м.н.), целият народ, включително и “синът” на Нух (м.н.), който си мислел, че ще се спаси, като се качи на един близък хълм, били издавени. Когато след спирането на потопа водите се отдръпнали и, както е казано в айята, “след извършването на делото”, според това, което Коранът ни съобщава, ковчегът заседнал на високата планина ал-Джуди.
„И бе речено: “О, земя, погълни своята вода!” и “О, небе, престани!” И спадна водата. И се изпълни повелята. И (Ковчегът) заседна върху (планината) ал-Джуди. И бе речено: “Гибел за хората угнетители!”” (Сура Худ: 44)
За разлика от разказите от Стария завет и различните други източници, в Корана, който е единствената свещена книга, която Бог е низпослал и която не е променена, потопът е представен от една съвсем друга гледна точка. В Тората, която обхваща първите пет книги от Стария завет, е написано, че потопът е бил глобален и е обхванал цялата земя. В Корана обаче не се дава такава информация, а напротив, от айятите, разказващи за събитието, се разбира, че потопът е бил регионален и е бил наказание само за народа на Нух (м.н.), а не за целия свят. Погубеният народ е народът на Нух (м.н.), който не повярвал на проповедите на пророка и се опълчил срещу Божиите заповеди. Айятите, свързани с това събитие, са следните:
„И изпратихме Нух при неговия народ: “Аз съм за вас явен предупредител, за да не служите на друг освен на Аллах. Страхувам се за вас от мъчение в болезнения Ден.”” (Сура Худ: 25-26)
„Но го взеха за лъжец и спасихме него и онези, които бяха с него в Ковчега, и издавихме онези, които взеха за лъжа Нашите знамения, защото бяха хора слепи.”(Сура Ал-Араф: 64)
„С милост от Нас спасихме него и онези, които бяха с него, и изкоренихме и последния от онези, които взеха за лъжа Нашите знамения и не вярваха.” (Сура Ал-Араф: 72)
Както става ясно потопът на Нух (м.н.) не е бил глобална, а само една регионална катастрофа. Това, че погрешните описания от Стария завет са разкрити достоверно в Корана е доказателство за това, че той низпослан от Аллах.
Направените археологически изследвания в района, където се предполага, че се е случил потопът, показват, че той не е бил глобално събитие, засегнало целия свят, а едно много обширно бедствие, което е засегнало само една част от Месопотамия.
Освен това, в Корана е съобщено, че след потопа Ковчегът е заседнал на “ал-Джуди”. В повечето случаи “Джуди” се използва като наименование на определена планина, на арабски обаче думата всъщност означава “възвишение, хълм”. Ето защо не трябва да се изключва възможността в Корана “Джуди” да е използвано като възвишено място, на което е заседнал Ковчегът. Също така от това значение на думата “джуди” може да се направи изводът, че водата е достигнала до определена височина, но не е успяла да залее най-високите планини. Следователно, за разлика от разказаното в Стария завет, потопът не е залял цялата земна повърхност, в това число и всички планини, а е засегнал само една определена територия.
Археологическите доказателства за потопа
Според археологическите находки потопът на Нух (м.н.) е обхванал Месопотамия. Географската структура на равнината се различава от сегашната. На графиката (вляво) днешната граница на равнината е отбелязана с червена прекъсната линия. Широката област зад линията по онова време все още е била част от морето.
При внезапно погубване на един народ – в резултат на природно бедствие, ненадейна миграция или война – останките от тази цивилизация често се запазват по-добре. Къщите, в които са живеели хората, и предметите, които са използвали в своето ежедневие, за много кратък период от време биват затрупани под земята. Така тези предмети остават дълго време недокоснати от човешка ръка и когато бъдат намерени, дават една много важна информация за миналото.
Ето по този начин са разкрити и голям брой доказателства за потопа на Нух (м.н.). Смятаният за настъпил около 3000 година пр.н.е. потоп довежда до края на цяла една цивилизация за миг и след това допринася за възникването на една съвсем нова цивилизация. Ето така ясното доказателство за потопа се е съхранило в продължение на хиляди години, така че да можем да си вземем поука от него.
В Месопотамия са извършени множество разкопки с цел изучаване на погълнатите от наводнението равнини. В четири града са открити следи от голямо наводнение. Това са четирите големи центъра на Месопотамия: Ур, Ерех, Киш и Шурупак. Извършените в тези градове разкопки показват, че тук около 3000 година пр.н.е. е станал потоп. Нека първо да разгледаме разкопките в Ур.
Най-древните останки на цивилизация, открити в град Ур, който днес носи името Тел-ал Муккайар, датират от 7000 годинa пр.н.е. Градът Ур, който е едно от местата, където хората са създали за първи път цивилизация, се е превърнал в населен район, през който са преминали множество култури.
Направените разкопки в Ур показват, че цивилизацията там е била прекъсната след огромен потоп и по-късно са възникнали нови цивилизации. Леонард Уоули става ръководител на разкопките, организирани съвместно от Британския музей и университетa в Пенсилвания. Сър Уоули извършва своите разкопки във вътрешността на пустинята, между Багдад и Персийския залив. В списание “Ридърс дайджест” (“Reader’s Digest”) разкопките на Уоули са описани така:
„По време на разкопките след достигане на известна дълбочина археолозите се натъкнали на една много ценна находка, а именно царското гробище на град Ур. Тук, където са погребани шумерските царе и благородници, археолозите откриват множество величествени творби на изкуството. Шлемове, мечове, музикални инструменти, предмети от злато и скъпоценни камъни... Работниците разкопали около един метър навътре в превърналите се в кал тухли и там намерили глинени съдове. “И след това всичко изведнъж свърши” – пише Уоули. “Вече нямаше нито чинии, нито гърнета, нито пък пепел, имаше само донесената от водата прясна кал.”
Уоули продължил разкопките след преминаването на два и половинметровия глинозем, разкопали в дълбочина и после изведнъж работниците се натъкнали на оръдия от шмиргелов камък и парчета от глинени съдове, изработени от хората от така наречената от историците Каменна ера. След като хубаво почистили горния кален слой, отдолу се появила една друга цивилизация. Това показва, че в областта се е случило огромно наводнение. Освен това микроскопният анализ показва, че дебелият глинен слой е бил довлечен дотук от толкова мощно наводнение, че то е довело до унищожаването на целия шумерски народ. Ето така епосът за Гилгамеш и историята на Нух (м.н.) се обединяват в този, изкопан в пустинята на Месопотамия, кладенец.”212
Разкопките, направени под ръководството на сър Леонард Уоули в равнината Месопотамия показват, че в дълбочините на земята се намира тинест и глинест слой с диаметър два и половина метра. В целия свят такъв слой е намерен само под равнината Месопотамия и най-вероятно е образуван чрез наводнение. Това показва, че потопът е станал само в равнината Месопотамия
Освен това, Макс Малоуан предава мислите на ръководещия разкопките Уоули така:
„Уоули смята, че в един и същи период от време една толкова голяма наносна маса може да се образува само в резултат на много голямо наводнение; и добавя, че наносният слой, който отделя шумерския град Ур от града Ал-Убаид, чиито жители са използвали цветни глинени съдове, е остатъкът от легендарния потоп.”213
Тези данни показват, че градът Ур е едно от местата, засегнати от потопа. Немският археолог Вернер Келер изразява значението на разкопките по следния начин: “Откриването на останки от град под глинения слой при извършените в Месопотамия археологически разкопки е доказателство, че тук е станал потоп.“214
Един друг град от Месопотамия, който също носи следи от потопа, е “Киш на шумерите”, който сега се нарича Талл Ал-Ухаймер. Според древните шумерски източници този град е бил “столицата на първата династия след потопа”.215
В град Шурупак в Южна Месопотамия, днешен Талл Фарах, също са открити следи от потопа. През 1920-1930 година в този град са извършени археологически проучвания под ръководството на Ерик Шмид от университета в Пенсилвания. При тези разкопки в различните слоеве на почвата лесно можело да се проследят възникването и развитието на една цивилизация, която е съществувала 3000-2000 год. пр.н.е. От записките, начертани с гвоздей, става ясно, че в този район около 3000 година пр.н.е. е живял един доста развит, от културна гледна точка, народ.216
Най-важното тук обаче е, че и в този град около 3000-2900 година пр.н.е. е станал потоп. Малоуан, който разказва за изследванията на Шмид, пише:
“На 4-5 метра дълбочина Шмид се натъкна на един пласт от жълта пръст, състояща се от глина и пясък (породени от потопа). Този слой, в сравнение с профила на гробната могила, е по-близко до земното равнище и може да бъде наблюдаван из цялата гробна могила...” Шмид определя този, състоящ се от глина и пясък, слой, който се е запазил от времето на Древното царство на Джемдет Наср, като “речен пясък” и го свързва с потопа на Нух (м.н.).217
С една дума, извършените в Шурупак разкопки показват, че около 3000-2900 година пр.н.е. там също е станал потоп и най-вероятно град Шурупак е бил засегнат от потопа също толкова силно, колкото и останалитеградове.218
Последното селище, за което има доказателства, че е било засегнато от потопа, е градът Ерех, на юг от Шурупак, или днешен Тал Ал-Уарка. В този град, така както и в останалите, е открит слой, възникнал в резултат на наводнение. Този слой датира от 3000-2900 години пр.н.е. и е същият като тези в споменатите по-горе градове. 219
Известно е, че Тигър и Ефрат пресичат Месопотамия от край до край. Изглежда, че тези две реки и множество други, големи и малки, водни източници по време на това събитие са придошли и обединявайки се с дъждовната вода, причиняват едно огромно наводнение. В Корана събитието е описано така:
„И разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода, и сторихме да бликнат извори от земята, и водите се срещнаха за предопределена повеля. (Сура Камар, 11-13)
Сведенията, намерени благодарение на извършените проучвания, показват, че потопът се е разпрострял на около 160 км (ширина) от север на юг и 600 км (дължина) от изток на запад. Това означава, че потопът е обхванал всички части на Месопотамия. Ако разгледаме разположението на градовете Ур, Ерех, Шурупак и Киш, които носят следи от потопа, ще видим, че те са разположени на една линия. Следователно потопът би трябвало да е засегнал тези 4 града и техните околности. Освен това не трябва да се забравя, че през 3000 година пр.н.е. географската структура на Месопотамия е била по-различна от днес съществуващата. По онова време коритото на река Ефрат е лежало по на изток в сравнение с днес; това течение на реката съвпада с линията, по която са подредени градовете Ур, Ерех, Шурупак и Киш. Както се разбира от споменатото в Корана: “разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода”, изглежда, че Ефрат е преляла извън коритото си и е заляла тези четири града. (Аллах знае най-добре)
Бог е съобщил на хората за потопа на Нух (Ной) чрез пророците и книгите, които е изпратил на различните общества, така че да им послужи за пример и поука. Но всеки път текстовете биват променяни от оригиналните и описанията на потопа биват разкрасявани с мистични и митологични елементи. Коранът е единственият запазил се източник, който е в пълно съгласие с откритията от емпиричните проучвания. Това е така, защото Бог е предпазил Корана дори от най-малката промяна и не е позволил да бъде подправен.
*********************************
****************************************
*********************************
НАРОДЪТ НА ХИДЖР
Самудяните са един от народите, споменати в Корана, за който днес разполагаме с най-много информация. Историческите източници сочат, че наистина в миналото е живял народ на име самудяни. Предполага се, че споменатият в Корана народ на Хиджр и самудяните са в действителност един и същи народ, защото другото име на самудяните е “хората на Хиджр”. При това положение може би думата “самудяни” означава името на народа, а Хиджр е един от построените от тези хора градове. Всъщност описанията на гръцкия географ Плиний са в тази насока. Плиний пише, че местата, по които са живели самудяните, са Домата и Хегра, които пък в момента представляват град Хиджр.
Най-старият източник, в който се споменава за самудяните, са държавните регистри на Вавилон, където се описва победата на вавилонския крал Саргон II над този народ. Саргон II ги е победил вследствие на проведена в Северна Арабия през 8 век пр.Хр. война. Гърците също разказват за този народ и в произведенията на Аристотел, Птолемей и Плиний са споменавани като “тамудеи”, т.е. “самудяни”. Преди пророка Мохамед (м.н.), между 400 и 600 г. сл.Хр., следите им са заличени.
И обитателите на ал-Хиджр взеха за лъжци пратениците. Дадохме им Наши знамения, ала се отдръпнаха от тях. И изсичаха домове в планините в безопасност. Но Викът ги обзе на сутринта. И не ги избави онова,
което бяха придобили.
(Коран, 15:80-84)
И обитателите на ал-Хиджр взеха за лъжци пратениците. Дадохме им Наши знамения, ала се отдръпнаха от тях. И изсичаха домове в планините в безопасност. Но Викът ги обзе на сутринта. И не ги избави онова, което бяха придобили. (Сура Хиджр, 80-84)
Днес е възможно в долината Рум, или с другото й наименование – Петра, в Йордания да видим най-красивите примери на каменно майсторство на този народ. В действителност, майсторството на самудяните при обработката на камъни в Корана е разкрито така:
(Салих каза на народа си:) Спомнете си как Той ви стори наследници подир адитите и ви настани по земята! Правите в равнините й дворци и дълбаете в планините домове. Помнете благата на Аллах и не сейте развала по земята, рушейки!” (Сура Араф, 74)
**************************************
****************************************
***************************************
.
Пророкът Лут (Лот) (м.н.) живее по едно и също време с пророка Ибрахим (Аврам) (м.н.). Лут (м.н.) е изпратен като пратеник на един от съседните на Ибрахим (м.н.) народи. Според съобщеното в Корана този народ е извършвал невиждана дотогава извратеност – хомосексуализъм. Когато Лут (м.н.) им казва да се откажат от тези извратености и им проповядва Божията вяра, те го опровергават, отричат пророчеството му и продължават перверзията си. В резултат на това народът бива погубен посредством ужасно бедствие.
“При мъжете ходите със страст наместо при жените. Вие сте хора престъпващи.” А отговорът на народа му бе само да кажат: “Прогонете ги от вашето селище! Те били хора, които се пазят чисти.” И спасихме него и семейството му, освен неговата жена. Тя бе от оставащите. И изсипахме отгоре им дъжд [от нажежени камъни]. Виж какъв е краят на престъпниците! (Сура Араф, 80-84)
Ще стоварим върху обитателите на това селище напаст от небето, защото са нечестивци.” И оставихме от това ясен знак за хора проумяващи. (Сура Анкабут, 34-35)
В Стария Завет името на града, в който живее Лут (м.н.) и който по-късно бива погубен, е Содом. Става ясно, че поселеният в северната част на Червено море народ е бил унищожен по начин, напълно съответстващ на разкритото в Корана. От извършените археологически проучвания се разбира, че градът е бил разположен близо до Мъртво море, което се простира по протежение на границата между Израел и Йордания. Според откритията на учените този район е покрит с изключително голямо количество сяра. Поради тази причина в целия район няма никакви растения и животни, т.е. не се забелязват никакви форми на живот, и това е символ на настъпилото в областта разрушение.
Както е известно, сярата е елемент, който се получава в резултат на вулканични изригвания. Всъщност начинът на погубването, който е съобщен в Корана, притежава ясни знаци, че това е било земетресение и вулканични изригвания. Немският археолог Вернер Келер казва следното за тази област:
Наред с основата на тази огромна пукнатина, която минава точно през този район, долината Сидим, която обхваща Содом и Гомора, един ден се потапя в бездната. Тяхната гибел настъпва чрез мощно земетресение, което най-вероятно е придружено от експлозии, гръмотевици и изтичане на природен газ и всеобщ голям пожар. Пропадането освобождава вулканичните сили, които са спящи надълбоко, по протежение на пукнатината. В горната долина на Йордания близо до Башан все още има внушителни кратери на изгаснали вулкани; огромни маси лава и хлътнали базалтови пластове са се наслоили върху варовиковата повърхност.220
"Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени. Няма друг Бог освен Него. Той съживява и Той умъртвява вашият Господ и Господът на древните ви предци."
(Коран, 44:7-8)
Именно тези пластове от лава и базалт са най-голямото доказателство за това, че навремето тук е имало вулканично изригване и земетресение. Така или иначе езерото Лот, или както още се нарича – Мъртво море, е разположено върху една активна сеизмична област, т.е. точно върху една земетръсна зона:
Дъното на Мъртво море е разположено във вътрешността на една тектонична пукнатина, наречена “Рифтова долина”. Тази долина се простира по протежение на 300 км, като започва от Тивериадското езеро и стига до средата на долината Арабах. 221
Техническата страна на бедствието, което сполетява народа на Лут (м.н.), става ясно от геоложките проучвания. Те разкриват, че земетресението, което унищожава народа на Лут (м.н.), се случва вследствие на едно доста дълго пропукване на земната повърхност (фаулна линия), по протежение на дългото 190 км корито на река Шери’ат. Реката Шери’ат извършва едно спускане от общо 180 метра. Тази ситуация и фактът, че езерото Лот е на 400 метра под морското равнище, са две важни доказателства, показващи, че тук някога се е случило голямо геоложко събитие.
Интересната структура на река Шери’ат и езерото Лот съставят само малка част от пукнатината или цепнатината, преминаваща през тази област на земята. Пукнатината започва от предградието на планината Таурус, простира се до южните брегове на езерото Лот, преминава над Арабската пустиня на залива Акаба, продължава отвъд Червено море и завършва в Африка. По протежението на тази дълга пукнатина са установени силни вулканични дейности. Така че в планината Галилей в Израел, във високоравнинните региони в Йордания, в залива Акаба и други съседни региони се забелязва наличието на черен базалт и лава.
Всички тези следи и географски факти показват, че в езерото Лот се е случило едно катастрофално геоложко събитие.
В декемврийското издание от 1957 г. на списание National Geographic във връзка с този въпрос е направен следният коментар:
Хълмът Содом, безплодна пустош, се издига остро над Мъртво море. Никой досега не е успял да открие погубените градове Содом и Гомора, но учените вярват, че те са разположени в долината Сидим, която е срещуположна на тези скали. Най-вероятно вследствие на земетресението са погълнати от прииждащите води на Мъртво море. 222
Едно от сведенията, които сочат към тези погубени градове, е, както е съобщено в 76ти айят от сура Хиджр, фактът, че тези градове се намират понастоящем на главен път. Учените-географи установяват, че този район се намира върху един главен път, който е на югоизток от Мъртво море и се простира от разположената на Арабския полуостров Сирия чак до Египет.
И преобърнахме селището надолу, и изсипахме над тях порой камъни от глина. В това има знамения за прозорливите. Те [селищата] са на все още съществуващ път. В това има знамение за вярващите. (Сура Хиджр, 74-77)
****************************************
*****************************************
****************************************
СПОМЕНАВАНЕТО НА ПРОРОКА МУСА (МОЙСЕЙ) (м.н.)
КАТО МАГЬОСНИК
В папирусите, запазили се от времето на Фараона, Муса (Мойсей) (м.н.) се споменава като “магьосник”. (Въпросните папируси са в Британския музей в Англия.) Въпреки всичките си усилия Фараонът и обкръжението му никога не надделяват над Муса (Мойсей) (м.н.).
“Това бе написано във втория ден от седмия месец от царуването на големия брат и баща на властелина на справедливостта и син на Слънцето – Аммон, вечноживия като Слънцето Рамзес... Когато вземеш това писмо, стани, започни работа, поеми върху себе си наблюдението на нивите. Когато получиш известието за ново бедствие, подобно на наводнението, което унищожава всички житни култури, си размърдай ума. (Тоест помисли) Хемтон ги унищожи, като ги ядеше лакомо, житниците са пробити, мишките са на глутници по нивите, бълхите са под формата на вихрушка, скорпионите ядат лакомо, предизвиканите от малките мушици рани бяха толкова много, че не могат да бъдат изброени. И угнетяваше жителите... Скрайб (Scribe) (На английски език “Скрайб” означава еврейски учен. Тук най-вероятно се има предвид Муса (Мойсей) (м.н.).) бе постигнал целта си всички житни култури да бъдат унищожени. За тях магийте бяха като хляб. Скрайб... беше най-висшият сред хората, владеещи изкуството на писане.”
За това, че за Муса (Мойсей) (м.н.) се говори като за “магьосник”, е съобщено в следните айяти от Корана:
И рекоха: “О, вълшебнико, позови за нас своя Господ за онова, което ти е обещал! И непременно ще се напътим.” (Сура Зухруф, 49)
И казаха: “Каквото и знамение да ни донесеш, за да ни омагьосаш с него, не ще ти повярваме.” (Сура Араф, 132)
*******************************************
******************************************
******************************************
ПРОРОКЪТ МУСА (м.н.) И РАЗДВОЯВАНЕТО НА МОРЕТО
Египетските владетели, известни като фараони, в многобожната суеверна религия на Египет се смятали за богове. В период, когато хем жителите на Египет са възприели една суеверна система вместо Божията вяра, хем синовете на Израел са поробени, Аллах изпраща на египетския народ като свой пратеник Муса (Мойсей) (м.н.).
Но древните египтяни – начело с Фараона и обкръжението му – въпреки поканата към Божията вяра, която Муса (Мойсей) (м.н.) им отправя, не се отказват от идолопоклонническите си вярвания. Муса (Мойсей) (м.н.) е разяснил на Фараона и близкото му обкръжение от какво трябва да се въздържат и ги е предупредил за Божието наказание. В отговор на това те се противопоставят и обвиняват Муса (Мойсей) (м.н.) в лудост, магьосничество и измама. Въпреки многобройните бедствия, които сполетяват Фараона и народа му, те не се отдават на Аллах, не приемат Аллах за единствен Бог. Нещо повече, за това, което ги сполетява, те държат отговорен Муса (Мойсей) (м.н.) и затова искат да го изселят от Египет. В Корана Аллах дава следното указание на Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) и на вярващите с него:
„И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.” И изпрати Фараонът събирачи в градовете: “Тези [синове на Исраил] са малко хора. Те ни разгневяват, но ние всички сме бдителни.” И така Ние ги пропъдихме от градини и извори, и от съкровища, и от знатно място. Така е. И оставихме това в наследство на синовете на Исраил. И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона].” (Сура Шуара, 52-60)
Картата показва пътят изминат от Пророка Муса (м.н.) след напускането на Египет и предполагаемото място, където морето се е раздвоило.
Диаграмата показва плитките и по-дълбоки области. А тази точка е именно, където Синайския полуостров и Арабия са най-приближени един до друг.
Както е разкрито в Корана в следствие на това преследване двете общности се срещнали на брега на морето. Аллах разцепил морето на две и спасил Муса (Мойсей) (м.н.) и вярващите с него, а Фараонът и хората му били погубени. За тази помощ на Аллах е споменато по следния начин в Корана:
„И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина. И сторихме там другите да се приближат. И спасихме Муса и всички, които бяха с него. После издавихме другите. В това има знамение, но повечето от тях не вярват. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.” (Сура Шуара, 63-68)
В открити неотдавна папируси, запазили се от времето на Фараона, във връзка с тази тема можем да открием следните сведения:
“От стражата на бялата стая на двореца, повереник на книгите Аменамони до писаря Пентерхор:
Когато това писмо достигне до вас и го прочетете от край до край, когато разберете за скръбната гибел, която ще разчувства сърцето ви, нещастието от удавянето във водовъртежа, то подобно на листо пред ураган освободете сърцето си пред най-голямото страдание...
... Бедствието, жестокото страдание го сграбчи... Илюстрирай смъртта на вожда, унищожението на господаря на народите, кралят на изтоците и западите. Новината, която ти изпрашам, с коя друга новина можеш да я сравниш?” 197
Това чудо преживяно от Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) и синовете на Израел, докато прекосявали Червено море, е станало предмет на множество проучвания. Чрез археологически изследвания е установен не само маршрутът изминат до Червено море след напускането на Египет, но също така и мястото, където Фараонът и Пророкът Муса (Мойсей) (м.н.) и народът му някога са били заобиколени от планини. (Аллах знае най-добре.)
Планината известна като Джабал-aл Mуса в повечето случаи се приема, че се намира на Синайския полуостров. Неотдавнашните открития обаче показват, че тя в действителност е на арабския бряг на Червено море.
Проследявайки дългото и трудно пътуване на Пророка Муса (м.н.) и израелтяните може да бъде забелязан един проход между планините.
Частта от Синайския полуостров, която има излаз на Залива.
В следствие на огромен брой проучвания и изследвания приемащи това за отправна точка учените достигнали до поразителни заключения по отношение на това как морето се е разделило на две. Тези заключения са в пълно съгласие с разкритото в Корана. Фактът, че събитията от миналото, които са съобщени в Корана, се разкриват днес чрез исторически доказателства, е без съмнение едно от най-големите чудеса на Корана.
Кралската колесница на Фараона е изложена на показ в един музей в Египет. Подобен екземпляр е открит по време на разкопките
на мястото, където морето се е раздвоило.
Наум Волзингер и Алексей Андросов, двама руски математици, доказали, че Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) наистина е би могъл да раздвои морето. Противно на учените, които се съсредоточават върху вероятността за едно такова чудо, руските математици проучили обстоятелствата, които биха могли да са довели до това чудо. Това от своя страна пък довело до потвърждаването на самото чудо.
Според изследването публикувано в бюлетин на Руската Академия на Науките е съществувал риф, който по онова време е бил близко до водната повърхност в Червено море. От тук учените започнали да установяват скоростта на вятъра и силата на бурята необходима за излизането на рифа над водната повърхност. В резултат на това станало ясно, че една скорост на вятъра от 30 метра в секунда би могла да причини отдръпването на морето и откриването на рифа. Наум Волзингер от Института по Океанография на Руската Академия на Науките казва, че „ако [източния] вятър е духал цяла нощ със скорост 30 метра в секунда, то тогава рифът е останал сух”. Той също така казва, че „на Евреите, които са били 600,000 на брой, са им били необходими четири часа, за да прекосят 7 километровият риф, който се простирал от единия бряг до другия,… след това, в рамките на половин час водите отново се върнали на мястото си”.198 В допълнение Волзингер казва, че той и колегата му Андросов изучили въпроса, придържайки се стриктно към гледната точка на Исак Нютон. Както се изразява: „Аз съм убеден, че Бог управлява света посредством законите на физиката”.199
Не трябва да се забравя, че винаги съществува възможност за настъпването на този природен феномен. Ако Аллах пожелае това чудо може да се случи отново, когато необходимите условия, като скорост на вятъра, време и място, бъдат изпълнени. Истинската чудотворна страна тук обаче е факта, че тези събития са се случили точно тогава, когато Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) и народът му щели да бъдат заловени. Фактът, че водите се отдръпнали точно, когато Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) и последователите му трябвало да преминат на другия бряг, и се върнали на мястото си, когато Фараонът и хората му преминали, е ясен пример за помощта на Аллах към вярващите. В действителност, начинът, по който Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) се е уповал и доверил на Аллах, е пример за една изключително прекрасна нравственост:
„И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: “Ние сме настигнати.” Рече: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!”” (Сура Шуара, 61-62)
**************************************
***************************************
***************************************
ПОТОПЪТ НА НУХ (НОЙ) (м.н.)
“И изпратихме Нух при неговия народ и той прекара сред тях хиляда години без петдесет. И ги грабна потопът, както угнетяваха.” (Сура Анкабут: 14)
Пророкът Нух (м.н.) бил изпратен при своя народ, който се бил отклонил от Божиите заповеди и Го съдружавали с други богове, за да ги призове към вярата в Бог и да ги накара да се откажат от своите извратени вярвания. Въпреки че той много пъти ги напътвал да следват Божията вяра и ги предупреждавал за Божия гняв, те го опровергали и продължили да съдружават. В резултат на това Бог съобщил на Нух (м.н.), че неверниците и подтисниците ще бъдат удавени, а вярващите ще бъдат спасени. В един айят от Корана наказването на неверниците и спасението на вярващите е съобщено така:
„Но го взеха за лъжец и спасихме него и онези, които бяха с него в Ковчега, и издавихме онези, които взеха за лъжа Нашите знамения, защото бяха хора слепи.” (Сура Ал-Араф: 64)
Когато настъпило времето за изпълняване на наказанието, от земята рукнали води, които, като се съединили с проливните дъждове, прераснали в едно наводнение с огромни размери. (Аллах знае най-добре.) В Корана е съобщено, че преди погубването Аллах е заповядал на Нух (м.н.) следното:
„И му разкрихме: “Направи ковчега пред Нашите Очи и с Нашето откровение! И щом дойде Нашата повеля и кипне пещта, натовари в него от всичко по чифт, и своето семейство, освен онези от тях, за които имаше слово отпреди! И не ми споменавай за угнетителите! Те ще бъдат издавени.”.(Сура Муаминун: 27)
И така, с изключение на тези, които се качили в Ковчега на Нух (м.н.), целият народ, включително и “синът” на Нух (м.н.), който си мислел, че ще се спаси, като се качи на един близък хълм, били издавени. Когато след спирането на потопа водите се отдръпнали и, както е казано в айята, “след извършването на делото”, според това, което Коранът ни съобщава, ковчегът заседнал на високата планина ал-Джуди.
„И бе речено: “О, земя, погълни своята вода!” и “О, небе, престани!” И спадна водата. И се изпълни повелята. И (Ковчегът) заседна върху (планината) ал-Джуди. И бе речено: “Гибел за хората угнетители!”” (Сура Худ: 44)
За разлика от разказите от Стария завет и различните други източници, в Корана, който е единствената свещена книга, която Бог е низпослал и която не е променена, потопът е представен от една съвсем друга гледна точка. В Тората, която обхваща първите пет книги от Стария завет, е написано, че потопът е бил глобален и е обхванал цялата земя. В Корана обаче не се дава такава информация, а напротив, от айятите, разказващи за събитието, се разбира, че потопът е бил регионален и е бил наказание само за народа на Нух (м.н.), а не за целия свят. Погубеният народ е народът на Нух (м.н.), който не повярвал на проповедите на пророка и се опълчил срещу Божиите заповеди. Айятите, свързани с това събитие, са следните:
„И изпратихме Нух при неговия народ: “Аз съм за вас явен предупредител, за да не служите на друг освен на Аллах. Страхувам се за вас от мъчение в болезнения Ден.”” (Сура Худ: 25-26)
„Но го взеха за лъжец и спасихме него и онези, които бяха с него в Ковчега, и издавихме онези, които взеха за лъжа Нашите знамения, защото бяха хора слепи.”(Сура Ал-Араф: 64)
„С милост от Нас спасихме него и онези, които бяха с него, и изкоренихме и последния от онези, които взеха за лъжа Нашите знамения и не вярваха.” (Сура Ал-Араф: 72)
Както става ясно потопът на Нух (м.н.) не е бил глобална, а само една регионална катастрофа. Това, че погрешните описания от Стария завет са разкрити достоверно в Корана е доказателство за това, че той низпослан от Аллах.
Направените археологически изследвания в района, където се предполага, че се е случил потопът, показват, че той не е бил глобално събитие, засегнало целия свят, а едно много обширно бедствие, което е засегнало само една част от Месопотамия.
Освен това, в Корана е съобщено, че след потопа Ковчегът е заседнал на “ал-Джуди”. В повечето случаи “Джуди” се използва като наименование на определена планина, на арабски обаче думата всъщност означава “възвишение, хълм”. Ето защо не трябва да се изключва възможността в Корана “Джуди” да е използвано като възвишено място, на което е заседнал Ковчегът. Също така от това значение на думата “джуди” може да се направи изводът, че водата е достигнала до определена височина, но не е успяла да залее най-високите планини. Следователно, за разлика от разказаното в Стария завет, потопът не е залял цялата земна повърхност, в това число и всички планини, а е засегнал само една определена територия.
Археологическите доказателства за потопа
Според археологическите находки потопът на Нух (м.н.) е обхванал Месопотамия. Географската структура на равнината се различава от сегашната. На графиката (вляво) днешната граница на равнината е отбелязана с червена прекъсната линия. Широката област зад линията по онова време все още е била част от морето.
При внезапно погубване на един народ – в резултат на природно бедствие, ненадейна миграция или война – останките от тази цивилизация често се запазват по-добре. Къщите, в които са живеели хората, и предметите, които са използвали в своето ежедневие, за много кратък период от време биват затрупани под земята. Така тези предмети остават дълго време недокоснати от човешка ръка и когато бъдат намерени, дават една много важна информация за миналото.
Ето по този начин са разкрити и голям брой доказателства за потопа на Нух (м.н.). Смятаният за настъпил около 3000 година пр.н.е. потоп довежда до края на цяла една цивилизация за миг и след това допринася за възникването на една съвсем нова цивилизация. Ето така ясното доказателство за потопа се е съхранило в продължение на хиляди години, така че да можем да си вземем поука от него.
В Месопотамия са извършени множество разкопки с цел изучаване на погълнатите от наводнението равнини. В четири града са открити следи от голямо наводнение. Това са четирите големи центъра на Месопотамия: Ур, Ерех, Киш и Шурупак. Извършените в тези градове разкопки показват, че тук около 3000 година пр.н.е. е станал потоп. Нека първо да разгледаме разкопките в Ур.
Най-древните останки на цивилизация, открити в град Ур, който днес носи името Тел-ал Муккайар, датират от 7000 годинa пр.н.е. Градът Ур, който е едно от местата, където хората са създали за първи път цивилизация, се е превърнал в населен район, през който са преминали множество култури.
Направените разкопки в Ур показват, че цивилизацията там е била прекъсната след огромен потоп и по-късно са възникнали нови цивилизации. Леонард Уоули става ръководител на разкопките, организирани съвместно от Британския музей и университетa в Пенсилвания. Сър Уоули извършва своите разкопки във вътрешността на пустинята, между Багдад и Персийския залив. В списание “Ридърс дайджест” (“Reader’s Digest”) разкопките на Уоули са описани така:
„По време на разкопките след достигане на известна дълбочина археолозите се натъкнали на една много ценна находка, а именно царското гробище на град Ур. Тук, където са погребани шумерските царе и благородници, археолозите откриват множество величествени творби на изкуството. Шлемове, мечове, музикални инструменти, предмети от злато и скъпоценни камъни... Работниците разкопали около един метър навътре в превърналите се в кал тухли и там намерили глинени съдове. “И след това всичко изведнъж свърши” – пише Уоули. “Вече нямаше нито чинии, нито гърнета, нито пък пепел, имаше само донесената от водата прясна кал.”
Уоули продължил разкопките след преминаването на два и половинметровия глинозем, разкопали в дълбочина и после изведнъж работниците се натъкнали на оръдия от шмиргелов камък и парчета от глинени съдове, изработени от хората от така наречената от историците Каменна ера. След като хубаво почистили горния кален слой, отдолу се появила една друга цивилизация. Това показва, че в областта се е случило огромно наводнение. Освен това микроскопният анализ показва, че дебелият глинен слой е бил довлечен дотук от толкова мощно наводнение, че то е довело до унищожаването на целия шумерски народ. Ето така епосът за Гилгамеш и историята на Нух (м.н.) се обединяват в този, изкопан в пустинята на Месопотамия, кладенец.”212
Разкопките, направени под ръководството на сър Леонард Уоули в равнината Месопотамия показват, че в дълбочините на земята се намира тинест и глинест слой с диаметър два и половина метра. В целия свят такъв слой е намерен само под равнината Месопотамия и най-вероятно е образуван чрез наводнение. Това показва, че потопът е станал само в равнината Месопотамия
Освен това, Макс Малоуан предава мислите на ръководещия разкопките Уоули така:
„Уоули смята, че в един и същи период от време една толкова голяма наносна маса може да се образува само в резултат на много голямо наводнение; и добавя, че наносният слой, който отделя шумерския град Ур от града Ал-Убаид, чиито жители са използвали цветни глинени съдове, е остатъкът от легендарния потоп.”213
Тези данни показват, че градът Ур е едно от местата, засегнати от потопа. Немският археолог Вернер Келер изразява значението на разкопките по следния начин: “Откриването на останки от град под глинения слой при извършените в Месопотамия археологически разкопки е доказателство, че тук е станал потоп.“214
Един друг град от Месопотамия, който също носи следи от потопа, е “Киш на шумерите”, който сега се нарича Талл Ал-Ухаймер. Според древните шумерски източници този град е бил “столицата на първата династия след потопа”.215
В град Шурупак в Южна Месопотамия, днешен Талл Фарах, също са открити следи от потопа. През 1920-1930 година в този град са извършени археологически проучвания под ръководството на Ерик Шмид от университета в Пенсилвания. При тези разкопки в различните слоеве на почвата лесно можело да се проследят възникването и развитието на една цивилизация, която е съществувала 3000-2000 год. пр.н.е. От записките, начертани с гвоздей, става ясно, че в този район около 3000 година пр.н.е. е живял един доста развит, от културна гледна точка, народ.216
Най-важното тук обаче е, че и в този град около 3000-2900 година пр.н.е. е станал потоп. Малоуан, който разказва за изследванията на Шмид, пише:
“На 4-5 метра дълбочина Шмид се натъкна на един пласт от жълта пръст, състояща се от глина и пясък (породени от потопа). Този слой, в сравнение с профила на гробната могила, е по-близко до земното равнище и може да бъде наблюдаван из цялата гробна могила...” Шмид определя този, състоящ се от глина и пясък, слой, който се е запазил от времето на Древното царство на Джемдет Наср, като “речен пясък” и го свързва с потопа на Нух (м.н.).217
С една дума, извършените в Шурупак разкопки показват, че около 3000-2900 година пр.н.е. там също е станал потоп и най-вероятно град Шурупак е бил засегнат от потопа също толкова силно, колкото и останалитеградове.218
Последното селище, за което има доказателства, че е било засегнато от потопа, е градът Ерех, на юг от Шурупак, или днешен Тал Ал-Уарка. В този град, така както и в останалите, е открит слой, възникнал в резултат на наводнение. Този слой датира от 3000-2900 години пр.н.е. и е същият като тези в споменатите по-горе градове. 219
Известно е, че Тигър и Ефрат пресичат Месопотамия от край до край. Изглежда, че тези две реки и множество други, големи и малки, водни източници по време на това събитие са придошли и обединявайки се с дъждовната вода, причиняват едно огромно наводнение. В Корана събитието е описано така:
„И разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода, и сторихме да бликнат извори от земята, и водите се срещнаха за предопределена повеля. (Сура Камар, 11-13)
Сведенията, намерени благодарение на извършените проучвания, показват, че потопът се е разпрострял на около 160 км (ширина) от север на юг и 600 км (дължина) от изток на запад. Това означава, че потопът е обхванал всички части на Месопотамия. Ако разгледаме разположението на градовете Ур, Ерех, Шурупак и Киш, които носят следи от потопа, ще видим, че те са разположени на една линия. Следователно потопът би трябвало да е засегнал тези 4 града и техните околности. Освен това не трябва да се забравя, че през 3000 година пр.н.е. географската структура на Месопотамия е била по-различна от днес съществуващата. По онова време коритото на река Ефрат е лежало по на изток в сравнение с днес; това течение на реката съвпада с линията, по която са подредени градовете Ур, Ерех, Шурупак и Киш. Както се разбира от споменатото в Корана: “разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода”, изглежда, че Ефрат е преляла извън коритото си и е заляла тези четири града. (Аллах знае най-добре)
Бог е съобщил на хората за потопа на Нух (Ной) чрез пророците и книгите, които е изпратил на различните общества, така че да им послужи за пример и поука. Но всеки път текстовете биват променяни от оригиналните и описанията на потопа биват разкрасявани с мистични и митологични елементи. Коранът е единственият запазил се източник, който е в пълно съгласие с откритията от емпиричните проучвания. Това е така, защото Бог е предпазил Корана дори от най-малката промяна и не е позволил да бъде подправен.
*********************************
****************************************
*********************************
НАРОДЪТ НА ХИДЖР
Самудяните са един от народите, споменати в Корана, за който днес разполагаме с най-много информация. Историческите източници сочат, че наистина в миналото е живял народ на име самудяни. Предполага се, че споменатият в Корана народ на Хиджр и самудяните са в действителност един и същи народ, защото другото име на самудяните е “хората на Хиджр”. При това положение може би думата “самудяни” означава името на народа, а Хиджр е един от построените от тези хора градове. Всъщност описанията на гръцкия географ Плиний са в тази насока. Плиний пише, че местата, по които са живели самудяните, са Домата и Хегра, които пък в момента представляват град Хиджр.
Най-старият източник, в който се споменава за самудяните, са държавните регистри на Вавилон, където се описва победата на вавилонския крал Саргон II над този народ. Саргон II ги е победил вследствие на проведена в Северна Арабия през 8 век пр.Хр. война. Гърците също разказват за този народ и в произведенията на Аристотел, Птолемей и Плиний са споменавани като “тамудеи”, т.е. “самудяни”. Преди пророка Мохамед (м.н.), между 400 и 600 г. сл.Хр., следите им са заличени.
И обитателите на ал-Хиджр взеха за лъжци пратениците. Дадохме им Наши знамения, ала се отдръпнаха от тях. И изсичаха домове в планините в безопасност. Но Викът ги обзе на сутринта. И не ги избави онова,
което бяха придобили.
(Коран, 15:80-84)
И обитателите на ал-Хиджр взеха за лъжци пратениците. Дадохме им Наши знамения, ала се отдръпнаха от тях. И изсичаха домове в планините в безопасност. Но Викът ги обзе на сутринта. И не ги избави онова, което бяха придобили. (Сура Хиджр, 80-84)
Днес е възможно в долината Рум, или с другото й наименование – Петра, в Йордания да видим най-красивите примери на каменно майсторство на този народ. В действителност, майсторството на самудяните при обработката на камъни в Корана е разкрито така:
(Салих каза на народа си:) Спомнете си как Той ви стори наследници подир адитите и ви настани по земята! Правите в равнините й дворци и дълбаете в планините домове. Помнете благата на Аллах и не сейте развала по земята, рушейки!” (Сура Араф, 74)
**************************************
****************************************
***************************************
Абонамент за:
Публикации (Atom)
