Статуите на Великденския остров

По ирония на съдбата каменните великани довеждат до смърт своите създатели
След като в предишната част на поредицата ви запознахме със Стоунхендж, днес ще ви разкажем за не по-малко интересната съдба на създателите на друго от новите чудеса на света – статуите от Великденския остров. Безспорно най-интересното в случая е, че тези големи каменни фигури, чието предназначение най-вероятно е било да пазят от злини своите създатели, “отмъщават” на авторите си и причиняват гибелта им.




География и история






Остров Пасха (наричан още Великденския остров или Рапа Нуй) е малко късче земя, захвърлено в Тихия океан между Таити и Чили, чиято територия се води. Това е най-отдалеченият от континент населен остров в света: най-близкият град се намира на 1900 км, на остров Питкерн.






Европейците научават за съществуването му на 5-и април (Великден) 1722 г., когато холандският мореплавател Якоб Рогевен пристига на острова. По-късно посещения на Великденския остров правят и капитан Джеймс Кук, капитан Жан-Франсоа дьо Лаперуз, както и моряци от първата руска околосветска експедиция (1803-1806 г.), ръководена от И. Ф. Крузенщерн. През 1786 г. френският изследовател Жан-Франсоа Гало посетил острова и направил цялостна карта.





Това, което впечатлило всички мореплаватели, била фрапиращата бедност, в която живеели местните около 3000 човека. Техните лодки били зле изработени и неустойчиви, обшити с разнородни малки дъсчици и летвички. Самият остров пък бил описан от изследователите като “изключително запуснат и създаващ впечатление за бедност и безплодие”. Това, което наистина изумило европейските гости на остров Пасха, били големите каменни статуи, които местните жители наричали моаи.




Пазачите на острова


Надали първите европейски посетители са очаквали брегът на остров Пасха да бъде най-необичайната и невероятна картина, която можели да си представят, тръгвайки на пътешествия. Насред обезлесения, приличащ на пустиня пейзаж на Рапа Нуй, пред очите на Рогевен, Кук и всички други мореплаватели, изведнъж се появили стотици исполински статуи, които са в състояние да впечатят със своя вид всеки човек.





Всяка от моаите е изсечена от цял блок от вулканичен камък, като на височина най-големите достигат и до 10 метра. Колосите имат твърде специфичен вид – огромна глава с дълъг нос, издължена долна ушна мида, мрачно стиснати устни и издадена брадичка, опряна върху закърняло туловище с прибрани отстрани ръце и отпуснати върху корема длани. Повечето от тях са обърнати с гръб към океана, а много са разположени с невероятна астрономическа точност.




Например група от седем статуи, всяка от които гледа към точката, в която слънцето залязва при равноденствие. Освен разположените по цялата територия на острова статуи, стотици други все още лежат изоставени или незавършени в каменната кариера на Рапа Нуй. “Статуите са несъмнено плод на дългогодишна работа и доказват изобретателността и упоритостта на местните по времето, когато са ги вдигали.




Сегашните жители със сигурност не са участвали в начинанието, защото нямат техническата възможност да пренесат и закрепят статуите. Освен това, въпреки че ги почитат, те дори не са направили усилия да възстановят основите на онези фигури, които са пред падане”, разсъждава още в края на XVIII век големият английски изследовател на тази част от света Джеймс Кук.




Мистериозните създатели


Над 250 години историци и археолози не могли да намерят обяснение как примитивно островно население с ограничени местни ресурси и напълно откъснато от външния свят е било в състояние да изработи тези огромни каменни фигури, да ги придвижи през труднопреходимия терен и да ги издигне във вертикално положение.




В продължение на дълги години различни изследователи на феномена предлагали много и колоритни обяснения за създателите на статуите – от загинала цивилизация на американски индианци, през част от митичния остров Атлантида, та чак до намесата на извънземна култура – авторите на скулптурите от Рапа Нуй оставали в неизвестност. Поне до скоро.




Каменните убийци



Първите хора, които населявали остров Пасха, дошли с огромни лодки от Източна Полинезия в началото на V век. Когато стъпили на Рапа Нуй, те били впечатлени от богатата флора и фауна. В началото на X век, в знак на благодарност към боговете и предците си, местните жители решили да изсекат големи статуи – моаи, които трябвало да ги предпазват от лошите духове. За придвижването на тежките каменни късове племето използвало дървени трупи от чилийска винена палма.





Това дърво било идеално за тази цел, тъй като достигало до 25 м височина при диаметър 1,8 метра, а стволовете му можели да издържат до 80 тона товар. Поголовното унищожаване на горите обаче сериозно засегнало фауната на острова – всички горски и половината от водоплаващите птици загинали.





Поради липсата на дървен материал местните жители вече не можели да си правят и лодки, с които да излизат на риболов в океана. Така племето, издигнало статуите, за да измоли защита от лошите духове, по ирония на съдбата загинало, оставяйки след себе си едновременно прекрасния, но и ужасен паметник на човешкото безразсъдство.




Откраднатите статуи



Засега на острова са открити около 900 моаи, като някои са в легнало положение, а други са изправени наново. Около 600 лежат още недовършени в главната каменоломна, където са били изработвани. 19 пък са статуите, които през годините са били взети от острова. Четири от тях са върнати на Рапа Нуй, а другите се намират в различни музеи по света: четири са в САЩ, по 3 има в Чили и Франция, по две в Англия и Нова Зеландия и една в Кралския музей на изкуствата и историята в Брюксел, Белгия.