Пирамидите от Гиза

Учените все още търсят отговор на въпроса как е бил построен последният дом на фараона Хеопс
В предишната част на поредицата ви споменахме, че египетските пирамиди са единственото от Седемте чудеса на античния свят, които са оцелели и до днешни дни. За да бъдем още по-точни обаче, трябва да подчертаем, че под египетските пирамиди като част от 7-те чудеса се имат предвид само три от стотиците подобни паметници, разположение в Северна Африка, а именно пирамидите от Гиза – тези на фараоните Хеопс (Хуфу), Хефрен (Кафре) и на Менкаре (Микерин).


Създаването на гиганта




Дори днес, 5000 години след завършването си, Хеопсовата пирамида в Египет остава технически шедьовър. Нейните създатели не са оставили чертежи, които да обяснят как е била изградена. Не е съвсем ясно и защо е била издигната. Човек остава с впечатлението, че някой умишлено е изправил бъдещите поколения пред неразрешима загадка.




Хеопсовата пирамида се извисява така, че да се забелязва отдалече и колкото повече приближаваш към нея, толкова по-силно те завладява магията й. Най-голямата пирамида на платото Гиза, разположено на 8 км от древния едноименен град и на 25 км югозападно от съвременния Кайро, е построена приблизително през 2580 г. пр. н. е., както се смята, по заповед на фараона Хеопс (Хуфу).




Още от най-древни времена историците са спорили за точния начин, по който е бил построен този гигант на античната архитектура. Дори и най-новите научни методи обаче все още не успяват да разкрият всички тайни на това съоръжение, изградено с циклопска зидария.




Всичко в Хеопсовата пирамида смайва с мащабите си. Квадратната основа, дълга 233 метра, заема площ от над 5 хектара, с някогашна височина от 146,6 м (понастоящем 138 м), която дава на структурата общ обем от около 2 600 000 куб. метра. Пирамидата е изградена от 2,3 млн. каменни блока, тежки от 2,5 до 30 тона.


Гръцките историци


Поради несъвършенството на каменоделските уреди (бронзови, т.е. твърде меки) египтяните избрали блокове, които не са изисквали значителна обработка. Вероятно в каменоломните и на строителната площадка били използвани сложни подемно-транспортни системи. Но тези хипотези не могат да се проверят.




В описанията си гръцките историци Херодот (440 г. пр. н.е) и Диодор (50 г. пр. н. е.), както изглежда, допълват по-стари източници, до които са имали достъп, със собствените си разсъждения. Херодот пише, че за стъпаловидното подреждане на блоковете египтяните са използвали дървени съоръжения. Диодор пък смята, че е по-вероятно за повдигането на камъните да са използвали насипи от пръст.


Следващите хипотези


През средните векове хората вярвали, че строителите на пирамидите са умеели да летят или са използвали летящи килимчета. В наши дни археолозите изграждат хипотези, основани на писмени източници. Първоначално те са били склонни да приемат теорията на Херодот, т.е. че при строежа на пирамидите са били използвани механични приспособления от типа на макари, лебедки и лостове, привеждани в движение от работниците.




По-късно, след като са извършени разкопки по останките от насипи и в египетските гробници са намерени техните описания, се налага мнението на Диодор. Оттогава част от египтолозите смятат, че насипите са се издигали успоредно на стените на
пирамидите, а друга – че са били перпендикулярни и размерите им са намалявали с приближаването до върха.




И двете теории приемат, че насипите са били покривани с глина, така че шейните с каменните блокове да се вдигат по-лесно по тях, теглени нагоре от безкрайни колони работници, повечето от които роби.

Съвременните идеи


Преди малко повече от година френският учен и архитект Жан-Пиер Уден предложи нова хипотеза за построяването на Великата пирамида на платото Гиза. Според нея исполинската гробница на фараона Хеопс е била издигната от вътрешната страна.




С други думи, древните строители са започнали с обзавеждането на камерите и вътрешната зидария, постепенно движейки се към външните стени. По този начин ние виждаме "финалните щрихи" - външните блокове на пирамидата, които са били положени последни от египетските строители.




Жан-Пиер Уден категорично отхвърля досегашните общоприети версии на египтолозите, че 2,3-те млн. двутонни блока, от които е съставен този античен образец за архитектура, са били влачени нагоре по наклонени диги или по спирални плоскости от външната страна на пирамидата.




Изчисленията, направени от французина с помощта на триизмерна компютърна симулация, са показали, че подобно съоръжение от инженерна гледна точка би трябвало да се намира вътре в обекта на разстояние 10-15 метра от сегашната му повърхност. Архитектът е уверен, че версията за използване на диги и наклонени плоскости също не е меродавна за случая с построяването на Хеопсовата пирамида, тъй като в такъв случай строителите не биха запазили идеалната геометрична форма на пирамидата.




Според Уден само най-долните 43 метра от високата 146 метра пирамида са били построени по най-популярния сред египтолозите начин. Ученият е убеден, че откритите през 1986 г. в тялото на пирамидата кухини представляват тунели, в които постепенно се превръщали наклонените диги за влачене на гранитните блокове.




В следващата част от поредицата отново ще продължим да търсим отговорите на многото въпроси, които витаят около най-голямата египетска пирамида. Ще ви запознаем с различните версии за това защо учените все още не са успели да открият мумията на фараон Хеопс. Освен това ще ви разкажем и за последните открития на немския изследовател Рудолф Гантенбринк, които, вместо да хвърлят светлина по въпросите, обгръщат Хеопсовата пирамида още по-плътно с булото на тайнствеността.