Житие на св. Иосиф Обручник

Кратко животоописание
Св. праведни Йосиф Обручник бил син на Иаков от рода Давидов, живял в Назарет, дърводелец - в негови грижи била поверена св. Дева Мария.

По св. предание е завършил живота си след като Иисус Христос станал на дванадесет години.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор



Житие на св. Иосиф Обручник
Свети Иосиф бил от царски род, от дома Давидов и Соломонов, внук Мататов, правнук Елиезеров, син на Иаков по природа, а на Илия по закона за кръвното сродство. Защото дядо му Матат умрял, след като се родил баща му Иаков. А Мататовата жена, майката на Иаков, била взета за жена от Мелхий, от коляното на Натан, син Давидов, и му родила Илия. А Илия се оженил и умрял бездетен; след него Иаков, който бил негов брат от една майка, но не и от един баща, се оженил за жена му; защото законът предписвал: ако някой умре, без да има деца, нека брат му да се ожени за жена му и да възкреси потомството на брат си.

Именно по този закон Иаков се оженил за братовата си жена и родил свети Иосиф Обручник, и Иосиф бил, както вече бе казано, син на двама: по природа ­ на Иаков, а по закон ­ на Илия. Ето защо свети Евангелист Лука, излагайки родословието на Христа, посочил Илия за баща на Иосиф, казвайки за Христа така: "беше, както мислеха, син Иосифов, Илиев, Мататов" (Лук. 3:23-24), посочвайки Илия вместо Иаков.



За свети Иосиф съществуват различни мнения при западните и при източните християни. Западните казват, че той до самата си кончина бил девственик, като изобщо не бил встъпвал в брак, а източните твърдят, че той имал жена и родил деца. Така Никифор, древен гръцки историк, следвайки свети Иполит, съобщава, че той се оженил за Саломия; но не мисли (добавя той), че това е същата Саломия, която се намирала във Витлеем и е искала да бабува при неизреченото раждане на Господа; това е била друга Саломия. Защото тя била сродница на Елисавета и на Пресвета Богородица, а тази била дъщеря на Агей, брат на Захария, бащата на Предтеча; а Агей и Захария били синове на свещеника Варахия.

Имайки за съпруга тази Саломия, дъщерята на Агей, свети Иосиф родил четирима сина: Иаков, Симон, Иуда, Иосия, и две дъщери, Естир и Тамар или, както казват други ­ Марта; а синаксарът в Неделята на светите Мироносици прибавя и трета дъщеря, на име Саломия, която била омъжена за Заведей.

Георги Кедрин, споменавайки за двете дъщери на Иосиф, казва, че едната от тях, Мария, била омъжена за Клеопа, брат на Иосиф, вече след завръщането на Иосиф от Египет; но, както изглежда, тази Мария, Марта и Тамар, са едно и също лице. Дали тя е била дъщеря на Иосиф, или не, и колко дъщери е имал Иосиф, това сега не е от значение, но при всички случаи е несъмнено, че Иосиф е бил женен и е имал синове и дъщери.





След кончината на жена си Саломия свети Иосиф живеел във вдовство достатъчно дълго време, прекарвайки дните си в чистота. В светото Евангелие неговият свят и непорочен живот е засвидетелстван от следните, макар и кратки, но твърде похвални думи: "А Иосиф, мъжът й, понеже беше праведен" (Мат. 1:19). И кое може да бъде по-голямо от такова свидетелство? Той бил толкова праведен, че със светостта си надминал другите праведни праотци и патриарси. Защото, кой е бил достоен да стане обручник и мним мъж на Пречистата Дева, Майката Божия? И кому била дадена такава чест ­ да стане официално признат баща Христов?

Наистина Господ намерил този мъж по сърцето Си и му открил мъдростта Си, като го направил служител на тайнството на нашето спасение. Той наистина бил достоен за такава чест и за такова служение заради съвършения си и добродетелен живот. Когато той бил вече стар, на осемдесет години, Пречистата Дева Мария била сгодена за него и му била дадена за съхраняване на девството й (а не за плътски, действителен брак). И той й служел с всяко благоговение и страх, като на Майка Божия и като на своя и на целия свят Господарка и Владичица (уверявайки се в това от ангела, който му се явявал насън), а служел също и на родения от нея Богомладенец, и по време на бягството в Египет, и след завръщането оттам, и по време на пребиваването в Назарет, изкарвайки прехраната им от трудовете на ръцете си, защото той бил дърводелец и беден човек, макар и от царски род. Защото Господ пожелал да се роди в нищета, вземайки от царския род само плътта, но не и царската слава, богатство и владичество. Затова Той намерил за добре да има бедна Пречиста Майка и беден мним баща, давайки с това пример за смирение.

Като живял всичко сто и десет години, свети Иосиф мирно починал и отишъл при отците си, намиращи се в ада, занасяйки там радостната и вярна вест за това, че е дошъл желаният Месия, Който ще освободи и ще спаси човешкия род, Христос Господ, Комуто слава во веки. Амин.