ГРАДЪТ ИРАМ

ГРАДЪТ ИРАМ

В началото на 90те години на 20ти век най-известните в света вестници под заглавията “Открит е великолепен арабски град”, “Легендарният арабски град е разкрит”, “Пясъчният Атланис – Убар” отделят широко място на едно много важно археологическо откритие. Много хора, които до този момент смятат, че споменатите в Корана адити са само легенда или че никога няма да бъдат открити, остават слисани пред това откритие. Човекът, който открива този посочен в Корана град, е любителят археолог Николас Клеп.

Докато Николас Клеп, който е специалист по арабски и режисьор на документални филми, извършва проучвания върху арабската история, попада на една книга, написана през 1932 г. от английския изследовател Бертрам Томас, със заглавие “Arabia Felix” (“Благоденстваща Арабия”). Arabia Felix е наименованието на областта, която се намира в южната част на завзетия от римляните Арабски полуостров и обхваща днешен Йемен и Оман. Гърците наричали тази област "Еудаймон Арабия", а арабските мъдреци от средновековието -"Aл-Яман ас-Саида". Всички тези наименования означават “Щастливи араби”. Това е така, защото през древните времена тази област била търговски център на извършваната между Индия и Северна Арабия търговия на подправки. Хората, които обитавали тези земи, също така отглеждали растение на име “кехлибар”, което се среща много рядко и по онова време било със стойността на злато.

Английският изследовател Бертрам Томас, който отделя широко място на тези сведения в книгата си, е осъществил изследователско пътуване в района, където са разположени останките на град Убар, в който са живели адитите. По време на пътуването си в тази близка до крайбрежието област, където е разположен Оман, живеещите в пустинята бедуини му показали една стара пътечка и му обяснили, че тя водела до един много стар град на име Убар.

"Вече минаха преди вас други събития. Вървете по земята и вижте какъв е краят на отричащите!"
(Коран, 3:137)


При извършените в Убар разкопки били открити, точно както е споменато в Корана, множество сгради образци на художественото изкуство и произведения на висша цивилизация.


На горе изложената сателитна снимка от разположената в южната част на Арабския плуостров Йордания се наблюдава един напречен разрез. На снимките на града Убар, направени през 1992 г. от НАСА, биват установени следи от древни пустинни пътища. Описаните преди 1400 год. в Корана адити посредством съвременните технологични възможности се превръщат в едно от чудесата на Корана.

За да докаже съществуването на Убар, английският изследовател прибягва към два метода. Първо намира следите от пътечката, за чието съществуване бедуините твърдели. Обръщайки се към НАСА, иска да бъдат направени сателитни снимки на този район. След това започва да изследва древните ръкописи и карти, които се намират в библиотеката Хънтингтън в Калифорния. След кратки проучвания намира една карта, която е нарисувана от египетско-гръцкия географ Птолемей през 200 г. сл. Хр.. На картата са обозначени местоположението на един разположен в местността древен град и пътищата, водещи до него. През това време от снимките, направени от НАСА, се появяват известни следи от пътища, които не е възможно да бъдат видени с просто око, а само чрез един цялостен въздушен поглед. Нарисуваните на картата пътища и тези, които се виждат от сателитните снимки, си съвпадат едни с други. Крайната точка на тези пътища, от своя страна пък, е един обширен район, върху който става ясно, че в миналото е имало град.

Ето така бива открито местоположението на легендарния град, който е тема на разказваните от бедуините предания. С началото на разкопките изпод пясъците започват да излизат и останките на древния град. Именно поради тази причина този изчезнал град е определен като “Пясъчният Атланис – Убар”.

Всъщност основното доказателство за това, че този древен град е мястото, където са живели споменатите в Корана адити, са останките на града. След появата на първите руини става ясно, че този погубен град представлява споменатите в Корана колони на адитите и ирамитите. Защото сред извадените в резултат на разкопките постройки има високи колони, чието съществуване е подчертано в Корана. Д-р Заринс, който е от ръководещия разкопките изследователски екип, казва, че това, което отграничава този град от останалите археологически открития, са високите колони и поради тази причина това е градът Ирам, на споменатите в Корана адити. За град Ирам в Корана е разкрито следното:

Не видя ли ти как постъпи твоят Господ с адитите и с ирамитите, имащи високи постройки, подобни на които не бяха сътворени по земите. (Сура Фаджр, 6-8)


Както се вижда, фактът, че представените в Корана сведения относно миналото са в такова съответствие с историческите данни, е друго доказателство за това, че Коранът е словото на Аллах.