Йеромонах Йосиф Брадати

Още при първите зари на Българското възраждане Елена е между най-будните кътове на нашата родина. Книжовната традиция в нея води началото си някъде от първите години на ХVІ век с книги от храма “Свети Никола”. В една летописна бележка от 1518 година е отбелязано, че тази църква е получила подарък един Псалти река Просветната дейност е продължила и през следващите столетия. В Елена са се родили и творили видни български просветители и книжовници, които са оставили светла диря в културната история на българския народ.

Един от най-видните книжовници на ХVІІІ век, представител на така наречената група на дамаскинарите е рилският монах Йосиф Брадати, работил по някои сведения между 1690-1757 година в Рилската света обител.

Йосиф Брадати се е родил към 1682-1683 година в Елена. Произхожда от рода на Разсуканови. Още не е установено къде се е учил и къде е прекарал младите си години. Вероятно “още твърде млад е постъпил в някой манастир като послушник”. За пръв път срещаме името му в 1703 година, когато е бил в Пловдив. Но той е живял главно в Рилския манасти река Тук го намира в 1757 година Партений Павлович, който отбелязва в автобиографията си, че “Йосиф Дългобрадати... и сега живее”.

Като манастирски таксидиот и проповедник Йосиф е обикалял много места из България, като от една страна е събирал помощи за манастира, а от друга е разнасял своите сборници със слова, за да бъдат преписвани от будни свещеници и монаси. Енергичен и буден човек, той посвещава своя живот на пътуване по наши и чужди земи в усилен книжовен труд и нравоучителна проповедническа работа. За пътуванията сам отбелязва: “поистину, в колику места и градове приходих”, а следите на неговите сборници със слова, главно от Дамаскин Студит и Йоан Златоуст, се откриват на различни места, особено в Западна България- Самоков, Враца, Пазарджик, Белово, Кочанско, а също и в Габрово.

В Народната библиотека “Свети свети Кирил и Методий” в София се намира сборник, който съдържа 30 слова, повечето от Йоан Златоуст. Те са написани от Йосиф Брадати през 1749-1751 г. на различни места според това, къде е обикалял като пратеник на Рилския манасти река. Това се вижда от преписките, които придружават словата: “написах това житие у Враца в дом Димо Николови син, в лето 1750 аз Йосиф”.

“От много любов и имущоми святому отцу Йоану многострадалному (Йоан Златоуст) написах житие и битие и възвращение честни мощи месеца юния 7 в лето 7259- 1751 у Самоков, писах в дом хаджи Йоан Ерина, Йосиф непотребни”.

“Писах сию книжицу у хаджи Йоана Йерина в лето 1749”.

До нас са стигнали следните сборници, съставени от Йосиф Брадати:

1. Сборник от 9 слова, написани в Рилския манастир през 1742 година (Притежание на Белградската Народна библиотека).

2. Тълковно евангелие (първата част на Янкуловия сборник, а втората в сборник на поп Тодор от Враца; и двата се намират в Софийската Народна библиотека).

3. Сборник от 36 слова (в Янкуловия сборник; вероятно не всички са написани от Йосиф).

4. Сборник от 28 слова (също преписан от Янкул; намира се в Софийската Народна библиотека).

5. Сборник, преписан от монах Роман в 1756 година (в библиотеката на Сръбската академия на науките).

6. Сборник, преписан от монах Никифор в 1757 година в Рилския манастир.

В отделни изследвания се набелязват още няколко сборници на Йосиф. В тия сборници са поместени около 160 слова, които са намерили широко разпространение. Те са били преписвани от мнозина. Ето само някои от бележките на преписвачите.

В 1756 година йеромонах Роман пише следната бележка: “Знайно буде, како Йосиф Брадати, посник от Рилскаго монастира, превел и изписал от греческаго езика на словенски, и аз Роман йеромонах преписах от негово писание сия книжица, ради женски и бабини враговщини, заради самовили и бродници, за да се чете на ползо женам, ва лето 7264 от рождества Христова 1756; у Габрово Терновско тогда бях; братие, благословите, а не клъните, аще что погреших яко человек рукою моею”.

Друг преписвач- Никифор монах, съобщава: “Сию книжицу преписах от извод духовника Йосифа у святи обител Рилски при игумена Серапиона йеромонаха в лето 1756”. Никифор преписва още два сборника от Рилския манастир в 1753 и 1767 г.

В друг преписван от него сборник в 1768 година изрично се отбелязва: “Сию книжицу прописах аз многогрешний и недостойний монах Никифор и богоноснаго отца нашего Йоана Рилскаго... в лето от Христа 1768”.

Поп Тодор от Враца в 1756 годиан преписва слова “от извод духовника Йосифа у Враца”; в 1761 година друг сборник- 4написах от духовника Йосифа от монастира (Рилски)”; в 1758 година- “Сию книжицу нописах аз поп Теодор от Враца от гръчески извод от духовника Йосифа”; в 1760 година в друг преписан сборник поп Тодор отбелязва, че и него е преписал от извода на Йосиф.

В Самоков някой си “Янкул грешни” преписва сборника на Йосиф от 1751 година, като между другото привежда интересна Йосифова бележка за времето и обстоятелствата, при които е написал сборниа. В друг сборник от слова е отбелязано: “Преведени от гречески язик на български от Йосифа йеромонаха Рилскаго общаго духовника”.

От Йосифовите сборници вероятно са били преписани Ковачевският сборник, Михайловият сборник, Теофановият дамаскин и Теофановият сборник, писани в Пазарджик през 1778 година, а също тъй и други някои ръкописи, както личи от съдържанието, езика и правописа им.

От посочените бележки се вижда колко широко са били разпространени сборниците на Йосиф Брадати. Те са намирали добър прием заради простонародния си език, достъпно съдържание, а също и поради обстоятелството, че в Рилската света обител Йосиф е могъл да влезе във връзка с монаси и поклонници от най-различни краища на България. От друга страна, Йосиф е пътувал като проповедник и таксидиот из страната, като по този начин е влизал в досега с различни български среди. Но като най-важна причина за това широко разпространение на неговите сборници трябва да се посочи тяхното съдържание и личността на автора, която е намерила твърде живо отражение в поместените слова. Йосиф не само е превеждал, но е и преработвал словата, вмъквал е нови пасажи, приспособявал ги е към условията на българската среда и нуждите на своето време. Той прави опити да не бъде само безличен поучител и повествовател на жития и черковни деяния. Той пристъпва към работата си с жив отклик на общественик, който познава добре българските условия, наблюдавал е внимателно българския живот, знае неговите нужди, гледа и напред в бъдещето. В сборниците Йосиф Брадати внася нови идеи и нови теми и по такъв начин се отделя от множеството компилатори и преписвачи, като става основоположник на школа на книжовниците дамаскинари.

Литературния изследовател Боян Пенев пише: “Може да се каже, че този рилски монах е първата по-крупна личност, която срещаме на прага на нашата нова книжнина”.

Ето как просто и разбрано провежда Йосиф проповедта си в “Слово поучение радо простим”, като говори, че черквите са длъжни “да имат книги поучителни по прости език да се разбират и прости люди безкнижни да разумеют”, той отбелязва, че черквите трябва да приличат на градина: “Подобает попу да е като един изучен градинар- да плевит трава и да сади цветие миризливо и хубаво. Кога влези чоловек в такваз градина, да му е драго да гледа, како ест украшена градина сас различно миризливо цветие. Така и поп да украсит церков сас различни поучителни книги, а не да купува мрежи и да мисли, где има риба да лови, ами да му е на ум, како да улови някого на спасение. Това слово да се прочитает, кога има велики празник...”

Йосиф не е чужд и на извънчерковния, обществения живот. Той има някои познания за българското минало и смята за потребно да припомни причините за пропадането на свободната българска държава. В това отношение неговите думи загатват за оная картина от българското минало, която по това време вече Паисий Хилендарски чертае в своята история: “Аще бихме ми християне- говори Йосиф- имели покорение и послушание един другому, не би Бог предал нас в руце агаренцки, да досаждают нам и да биют нас, и да нарицают нас неверни... И такива люти и горки досади търпиме от них и ни единна мъзда не имаеме, понеже ради непокорство наше търпиме досади от агарени”.

Тук до известна степен се чувства протестът срещу робството- в лицето на Йосиф Брадати българинът заявява своето право на свободен живот, той не може да търпи да му “досаждат” и да го бият агаряните. Писателят продължава: “Догде имахме благочестиво царство, грък не покори се българскому цару, българин не покори се гръческому цару. Егда видя Бог нихно непокорство, отет них царство и въсака власт и предаде ю агареном. Рече Господ: дадох вам царство и господство и не возхотесте един другому да се покорит. И аз и да предам вас в руце нечестивому агаренину и сас сила да се покорите нечестивому и да нарицает вас неверни и беззаконници. Тако сотвори вам непокорство ваше да станете подручници и под послушание и покорние нечестивому...”

Йосиф Брадати е смел, чувствителен и енергичен книжовник и проповедник, писател, проникнат от любов към народа, със самочувствие и съзнание за общественото значение на книгата.

Той познава добре народния живот и засяга някои негови отрицателни страни. Например остри са неговите укори към ония български жени, които живеят суетно и лекомислено: “Подобает жени и моми да гледат на Пресвятую Богородицу, како поживя она на тоя свят смирено, кротко и благоговейно, и не тъкмо да се криют лицето от мужие да ги не гледат, така иска и да се срамуват, да не смеют и да не думат смешни речи и да си затикают ушите да не слишут зли думи. Слишите вие, що се нарицаите моми и имате телесна чистота, нарицают се чисти, нъ които имат душевную чистоту, тия нарицают се чисти...”

Като сатирик, изобличител на недъзите на своето време, Йосиф Брадати е нещо съвсем ново за българската литература през ХVІІІ век. В своето слово за Страшния съд, изхождайки от християнския морал и нравственост, той не се стеснява да поставя в ада църковни и светски потисници на народа, изразявайки симпатиите си към онеправданите. За него лихварите са “идолопоклоници”, те “дават окаяници два жълтици на заем сиромаху и узимат три кръвопийци и немилостиви, тати и хищници” и “пиют кърви сиромахом”.

Със същите остри думи Йосиф бичува и духовенството, което не изпълнява своите задължения към народа. Той посочва открито пороците на монаси и свещеници, които купуват мрежи и мислят за риба, вместо да украсят черквите си с поучителни книги...

“Вместо книги, котки държите, или кученца гледите, или мангале играете, или духан (тютюн) пиете и точите смрадни лиги и гнусно плювате”.

Естествено рилският монах е все още твърде много свързан с религиозната тенденция на нашата книжнина, но в словата му откриваме буден ум и личен темперамент. Йосиф Брадати има смелост да посочи някои от пороците на своето време, прави опит да опознае действителността непосредствено, недоволен е от онова, което наблюдава около себе си, неговата съвест е развълнувана от съдбата на народа и той- още твърде неясно и не особено сполучливо- търси пътища за изход. Новите пътища обаче определено и ясно посочи по-младият му съвременник, Паисий Хилендарски. По времето, когато Йосиф Брадати отправя своите укори към чорбаджии, лихвари и свещеници, светогорският монах вече се вълнува от големите въпроси, които му поставя българската действителност и събира материали за своята “История славянобългарска”.

“С пълно право Йосиф Брадати може да бъде наречен най-ярък предвестник на отец Паисий. В неговите сборници се отразяват най-ясно първите симптоми на Българското възраждане”- пише Донка Петканова.