ИСТОРИЧЕСКИТЕ МЕСТА В ЕРУСАЛИМ

Повечето от крепостните стени около “Стария Ерусалим” не са от древността. Били са строени от турците, които са владеели града стотици години /през 1917 г. са били сменени от англичаните/.


Най-древните останки от някогашния Ерусалим се намират извън градските стени, на юг от ислямския свещен квартал Харам еш-Шериф. Склонът на възвишение, върху който жителите на селото Силван са построили няколко свои къщи и градини, е мястото на най-стария град. Той е бил притежание първоначално на евусците, а след превземането от цар Давид е придобил своето значение като Сион или “Давидов град”.

Разкопките, които през последните години се проведоха под ръководството на Kathleen Kenyon /професор по археология и забележителна ръководителка на разкопки предимно в Палестина/, откриха по средата на склона на възвишението най-старите стени на Ерусалим. Те са били строени от евусците /преди завладяването на града/ с камъни с кубична форма. Съседи на тези свидетели на най-старата история на града са останки от укрепителни стени, построени през по-късните епохи.

От това място с отбранителни съоръжения се вижда долината на Кидрон, където се намира подземният Мариин извор - Гион. Той снабдява Ерусалим с вода още от основаването на града. Евусците са свързали тоз` извор чрез тунел с пещера под града, където водата се е вливала в резервоар. Тясна вертикална шахта е служела за изтегляне на меховете, които са спускани, за да се пълнят с вода. Отворът на извора пред градската стена е бил замаскиран, защото никой чужденец не е трябвало да знае, че при обсада градът е осигурен с вода.

Когато Давид обсадил Ерусалим, обещал голяма награда за този, който пръв проникне в него. Вероятно Йоав получил сведения за съществуването на тунела и шахтата. Заедно с хората си е разкрил извора, пропълзял през тунела до резервоара и през шахтата се е вмъкнал в центъра на града , Тогава отворил градската врата и Ерусалим бил превзет с изненада.

Изворът Гион е известен и с това, че тук е бил коронясан цар Соломон / В същото време неговият брат Адония, чрез празнична коронация, извършена при кладенеца Рогил, се опитал да заеме властта Прочутият кладенец Рогил днес се нарича Йовов извор или Неемиев кладенец/ се намира на по-малко от 1,5 км южно от Марииния извор.

По времето на цар Езекия е бил изсечен тунел, свързващ извора Гион с изкуствено езеро в южния край на обградения със стени град По неизвестни причини той е прокопан във вид на буквата S. Дължината му е почти 550 м, широчината между 61 и 69 м, а средната му височина е 185 см.
Наклонът на дъното му по протежение на цялата дължина е малко повече от 2 м. Специалистите определят тунела като изключително строително постижение от древността.
Тунелът и езерото от времето на Езекия се ползват и днес.
“Водите на Силоам, които текат тихо” все още текат от Марииния извор към езерото Силоам.
По всяко време на деня тук идват от селото Силван жени, за да перат или да пълнят с вода своите делви.
Извънредно важно място в старата история на Ерусалим заема някогашната територия на построения от Соломон храм. Има достатъчно археологически и исторически доказателства, че тази площ е идентична с днешния свещен ислямски квартал Харам еш-Шериф. Святостта на това място датира от древността.
Още преди Соломон да построи храма на Йехова, тук
Авраам е щял по Божията воля да принесе в жертва своя син Исаак.
От дните на Соломон до разрушаването на втория храм от римляните това е било най-свещеното място на юдеите.
В по-ново време на същото място е била построена християнска църква.
Арабите я превърнали в джамията ел Акса и я разширили с още няколко постройки, от които най-красива е Скалният купол /често наричан много погрешно Омаровата джамия/.
След Кааба в Мека това е най-свещеното място на мохамеданите.

Под скалата се намира просторна пещера, която чрез вертикално пробито отверстие била свързана с вътрешността на сегашната джамия.
Вероятно свещениците са изсипвали през този отвор в пещерата остатъците от жертвите /кръвта, костите и пепелта/ и са почиствали олтара. Тунел /сега засипан/ е водил от пещерата към долината Кедрон.
Мюсюлманите обясняват съществуването на пещерата по съвсем друг начин. Според тях пророкът Мохамед отишъл на небето от тази скала, която искала да го последва, но ангел я задържал. Останала наполовина издигната във въздуха, а под нея се образувала пещерата.

На западната страна на днешния Скален купол трябва да се намирал построеният от Соломон храм, а също и храмът, който е построен от Зоровавел и който Ирод е реставрирал в него влезе и Исус/.

В югоизточния ъгъл на свещения район се намират подземни халета, които народът назовава като “Мястото на Соломон”.
Археологията обаче твърди, че нищо от това строителство не може да бъде отнесено към времето на Соломон.
Долната част на стените и колоните датират от времето на Ирод Велики, докато стените над тях са били построе1и от кръстоносците, на които тази засводена постройка е служела за конюшна.

И огромните камъни от “Стената на плача” в стария Ерусалим не произхождат от Соломоново време, както вярват много от посетителите, а от времето на Ирод. Те са остатък от голямата стена, която заобикаляла храма от всичките му страни.

Ислямската власт не е разрешавала да се извършват разкопки с научна цел на територията на някогашната зона на храма, която представлява днешният Харам еш-Шериф.
Поради това не са известни други по-стари останки от територията на древния храм освен споменатите.
Предполага се обаче, че видимите днес останки не са нито от храма на Соломон, нито датират от времето на Зоровавел, а произлизат не по-рано от времето на Ирод.

Изключителен поглед към храмовата област може да се хвърли от ислямското училище в северната част на Харам еш-Шериф.
От Новия завет се знае, че тук се е намирала “крепостта” Антониа

/своеобразен форт/, седалище на римския военачалник в Ерусалим и същевременно казарма на римския гарнизон.
Получила е наименованието си от Ирод в чест на неговия покровител Марк Антоний.
От крепостта римските войници са могли да наблюдават какво става в храма и при необходимост са се намесвали.
Така е станало, когато насъбраните при храма юдеи са искали да убият апостол Павел , но римската стража се е намесила.

Друг свидетел на древния храм е цитаделата с т. нар. кула на Давид, която обаче няма нищо общо с царя, чието име носи.

Нейната долна част спада към най-старите видими останки от Ерусалим, включен към укрепленията от времето на Исол.

Когато Тит през 70 г. сл. Хр. разрушил Ерусалим, оставил кулата непокътната, сигурно да напомня на бъдещите поколения.
По дебелината на нейните стени те е трябвало да съдят за отбранителната мощ на града, покорен от него.

Според преданието Гетсимания се е намирала на западния склон на Маслинения хълм /Елеонския хълм/.
Това по всяка вероятност съвпада с истината.
Там днес има две градини, които претендират, че са останки от Гетсиманската.

Местата обаче, които се сочат както от римокатолическата, така и от гръкокатолическата църква като свидетели на последните Исусови душевни преживявания и Неговото предаване, със сигурност не са историческите места.

Наистина някои от маслинените дървета в тези градини имат възраст от няколко стотици години, но нито едно не е било свидетел на Исус.

Стръмното изкачване на върха на Елеонската планина /809 м/ е особено изживяване.
Тази планина спада към най-високите в цяла Палестина, коронясана с няколко кули, от които нито една не е по-висока от тази на руския манастир.
Отдалеч прилича на игла. Вита стълба с 214 стъпала води към нейната площадка на върха, откъдето човек може да се наслаждава на приказна гледка не само на Свещения град, но и на далечни места от Западна и Източна Палестина.

В подножието лежи живописният град Ерусалим с неговите начупени стени, старинни улички и нови квартали.

На изток се вижда Юдейската пустиня, долината на Йордан и Мъртвото море, а далеч на хоризонта - високото плато Моав. На запад планините на Юдея се спускат към Средиземно море.
На юг ясно се откроява Витлеем, а зад него в далечината се издигат планините на Хеброн и Нечев.
На север са историческите места Гавая /Gibea/, на Саул и Масфа /Mizra/, на Самуил, както и планините Гаризин /Garizim/ и Гевал /Ebal/, където чрез водача Исус Навин са били прогласени Божиите благословения и проклятия над Израилевия народ /