Чудесата на Корана

ГРАДОВЕТЕ СОДОМ И ГОМОРА

.

Пророкът Лут (Лот) (м.н.) живее по едно и също време с пророка Ибрахим (Аврам) (м.н.). Лут (м.н.) е изпратен като пратеник на един от съседните на Ибрахим (м.н.) народи. Според съобщеното в Корана този народ е извършвал невиждана дотогава извратеност – хомосексуализъм. Когато Лут (м.н.) им казва да се откажат от тези извратености и им проповядва Божията вяра, те го опровергават, отричат пророчеството му и продължават перверзията си. В резултат на това народът бива погубен посредством ужасно бедствие.

“При мъжете ходите със страст наместо при жените. Вие сте хора престъпващи.” А отговорът на народа му бе само да кажат: “Прогонете ги от вашето селище! Те били хора, които се пазят чисти.” И спасихме него и семейството му, освен неговата жена. Тя бе от оставащите. И изсипахме отгоре им дъжд [от нажежени камъни]. Виж какъв е краят на престъпниците! (Сура Араф, 80-84)
Ще стоварим върху обитателите на това селище напаст от небето, защото са нечестивци.” И оставихме от това ясен знак за хора проумяващи. (Сура Анкабут, 34-35)

В Стария Завет името на града, в който живее Лут (м.н.) и който по-късно бива погубен, е Содом. Става ясно, че поселеният в северната част на Червено море народ е бил унищожен по начин, напълно съответстващ на разкритото в Корана. От извършените археологически проучвания се разбира, че градът е бил разположен близо до Мъртво море, което се простира по протежение на границата между Израел и Йордания. Според откритията на учените този район е покрит с изключително голямо количество сяра. Поради тази причина в целия район няма никакви растения и животни, т.е. не се забелязват никакви форми на живот, и това е символ на настъпилото в областта разрушение.

Както е известно, сярата е елемент, който се получава в резултат на вулканични изригвания. Всъщност начинът на погубването, който е съобщен в Корана, притежава ясни знаци, че това е било земетресение и вулканични изригвания. Немският археолог Вернер Келер казва следното за тази област:

Наред с основата на тази огромна пукнатина, която минава точно през този район, долината Сидим, която обхваща Содом и Гомора, един ден се потапя в бездната. Тяхната гибел настъпва чрез мощно земетресение, което най-вероятно е придружено от експлозии, гръмотевици и изтичане на природен газ и всеобщ голям пожар. Пропадането освобождава вулканичните сили, които са спящи надълбоко, по протежение на пукнатината. В горната долина на Йордания близо до Башан все още има внушителни кратери на изгаснали вулкани; огромни маси лава и хлътнали базалтови пластове са се наслоили върху варовиковата повърхност.220

"Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени. Няма друг Бог освен Него. Той съживява и Той умъртвява ­ вашият Господ и Господът на древните ви предци."
(Коран, 44:7-8)

Именно тези пластове от лава и базалт са най-голямото доказателство за това, че навремето тук е имало вулканично изригване и земетресение. Така или иначе езерото Лот, или както още се нарича – Мъртво море, е разположено върху една активна сеизмична област, т.е. точно върху една земетръсна зона:

Дъното на Мъртво море е разположено във вътрешността на една тектонична пукнатина, наречена “Рифтова долина”. Тази долина се простира по протежение на 300 км, като започва от Тивериадското езеро и стига до средата на долината Арабах. 221

Техническата страна на бедствието, което сполетява народа на Лут (м.н.), става ясно от геоложките проучвания. Те разкриват, че земетресението, което унищожава народа на Лут (м.н.), се случва вследствие на едно доста дълго пропукване на земната повърхност (фаулна линия), по протежение на дългото 190 км корито на река Шери’ат. Реката Шери’ат извършва едно спускане от общо 180 метра. Тази ситуация и фактът, че езерото Лот е на 400 метра под морското равнище, са две важни доказателства, показващи, че тук някога се е случило голямо геоложко събитие.

Интересната структура на река Шери’ат и езерото Лот съставят само малка част от пукнатината или цепнатината, преминаваща през тази област на земята. Пукнатината започва от предградието на планината Таурус, простира се до южните брегове на езерото Лот, преминава над Арабската пустиня на залива Акаба, продължава отвъд Червено море и завършва в Африка. По протежението на тази дълга пукнатина са установени силни вулканични дейности. Така че в планината Галилей в Израел, във високоравнинните региони в Йордания, в залива Акаба и други съседни региони се забелязва наличието на черен базалт и лава.

Всички тези следи и географски факти показват, че в езерото Лот се е случило едно катастрофално геоложко събитие.

В декемврийското издание от 1957 г. на списание National Geographic във връзка с този въпрос е направен следният коментар:

Хълмът Содом, безплодна пустош, се издига остро над Мъртво море. Никой досега не е успял да открие погубените градове Содом и Гомора, но учените вярват, че те са разположени в долината Сидим, която е срещуположна на тези скали. Най-вероятно вследствие на земетресението са погълнати от прииждащите води на Мъртво море. 222

Едно от сведенията, които сочат към тези погубени градове, е, както е съобщено в 76ти айят от сура Хиджр, фактът, че тези градове се намират понастоящем на главен път. Учените-географи установяват, че този район се намира върху един главен път, който е на югоизток от Мъртво море и се простира от разположената на Арабския полуостров Сирия чак до Египет.

И преобърнахме селището надолу, и изсипахме над тях порой камъни от глина. В това има знамения за прозорливите. Те [­селищата] са на все още съществуващ път. В това има знамение за вярващите. (Сура Хиджр, 74-77)



****************************************
*****************************************
****************************************

СПОМЕНАВАНЕТО НА ПРОРОКА МУСА (МОЙСЕЙ) (м.н.)
КАТО МАГЬОСНИК
В папирусите, запазили се от времето на Фараона, Муса (Мойсей) (м.н.) се споменава като “магьосник”. (Въпросните папируси са в Британския музей в Англия.) Въпреки всичките си усилия Фараонът и обкръжението му никога не надделяват над Муса (Мойсей) (м.н.).

“Това бе написано във втория ден от седмия месец от царуването на големия брат и баща на властелина на справедливостта и син на Слънцето – Аммон, вечноживия като Слънцето Рамзес... Когато вземеш това писмо, стани, започни работа, поеми върху себе си наблюдението на нивите. Когато получиш известието за ново бедствие, подобно на наводнението, което унищожава всички житни култури, си размърдай ума. (Тоест помисли) Хемтон ги унищожи, като ги ядеше лакомо, житниците са пробити, мишките са на глутници по нивите, бълхите са под формата на вихрушка, скорпионите ядат лакомо, предизвиканите от малките мушици рани бяха толкова много, че не могат да бъдат изброени. И угнетяваше жителите... Скрайб (Scribe) (На английски език “Скрайб” означава еврейски учен. Тук най-вероятно се има предвид Муса (Мойсей) (м.н.).) бе постигнал целта си всички житни култури да бъдат унищожени. За тях магийте бяха като хляб. Скрайб... беше най-висшият сред хората, владеещи изкуството на писане.”
За това, че за Муса (Мойсей) (м.н.) се говори като за “магьосник”, е съобщено в следните айяти от Корана:

И рекоха: “О, вълшебнико, позови за нас своя Господ за онова, което ти е обещал! И непременно ще се напътим.” (Сура Зухруф, 49)
И казаха: “Каквото и знамение да ни донесеш, за да ни омагьосаш с него, не ще ти повярваме.” (Сура Араф, 132)



*******************************************
******************************************
******************************************

ПРОРОКЪТ МУСА (м.н.) И РАЗДВОЯВАНЕТО НА МОРЕТО


Египетските владетели, известни като фараони, в многобожната суеверна религия на Египет се смятали за богове. В период, когато хем жителите на Египет са възприели една суеверна система вместо Божията вяра, хем синовете на Израел са поробени, Аллах изпраща на египетския народ като свой пратеник Муса (Мойсей) (м.н.).




Но древните египтяни – начело с Фараона и обкръжението му – въпреки поканата към Божията вяра, която Муса (Мойсей) (м.н.) им отправя, не се отказват от идолопоклонническите си вярвания. Муса (Мойсей) (м.н.) е разяснил на Фараона и близкото му обкръжение от какво трябва да се въздържат и ги е предупредил за Божието наказание. В отговор на това те се противопоставят и обвиняват Муса (Мойсей) (м.н.) в лудост, магьосничество и измама. Въпреки многобройните бедствия, които сполетяват Фараона и народа му, те не се отдават на Аллах, не приемат Аллах за единствен Бог. Нещо повече, за това, което ги сполетява, те държат отговорен Муса (Мойсей) (м.н.) и затова искат да го изселят от Египет. В Корана Аллах дава следното указание на Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) и на вярващите с него:

„И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.” И изпрати Фараонът събирачи в градовете: “Тези [синове на Исраил] са малко хора. Те ни разгневяват, но ние всички сме бдителни.” И така Ние ги пропъдихме от градини и извори, и от съкровища, и от знатно място. Така е. И оставихме това в наследство на синовете на Исраил. И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона].” (Сура Шуара, 52-60)

Картата показва пътят изминат от Пророка Муса (м.н.) след напускането на Египет и предполагаемото място, където морето се е раздвоило.

Диаграмата показва плитките и по-дълбоки области. А тази точка е именно, където Синайския полуостров и Арабия са най-приближени един до друг.

Както е разкрито в Корана в следствие на това преследване двете общности се срещнали на брега на морето. Аллах разцепил морето на две и спасил Муса (Мойсей) (м.н.) и вярващите с него, а Фараонът и хората му били погубени. За тази помощ на Аллах е споменато по следния начин в Корана:

„И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина. И сторихме там другите да се приближат. И спасихме Муса и всички, които бяха с него. После издавихме другите. В това има знамение, но повечето от тях не вярват. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.” (Сура Шуара, 63-68)
В открити неотдавна папируси, запазили се от времето на Фараона, във връзка с тази тема можем да открием следните сведения:

“От стражата на бялата стая на двореца, повереник на книгите Аменамони до писаря Пентерхор:

Когато това писмо достигне до вас и го прочетете от край до край, когато разберете за скръбната гибел, която ще разчувства сърцето ви, нещастието от удавянето във водовъртежа, то подобно на листо пред ураган освободете сърцето си пред най-голямото страдание...

... Бедствието, жестокото страдание го сграбчи... Илюстрирай смъртта на вожда, унищожението на господаря на народите, кралят на изтоците и западите. Новината, която ти изпрашам, с коя друга новина можеш да я сравниш?” 197

Това чудо преживяно от Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) и синовете на Израел, докато прекосявали Червено море, е станало предмет на множество проучвания. Чрез археологически изследвания е установен не само маршрутът изминат до Червено море след напускането на Египет, но също така и мястото, където Фараонът и Пророкът Муса (Мойсей) (м.н.) и народът му някога са били заобиколени от планини. (Аллах знае най-добре.)

Планината известна като Джабал-aл Mуса в повечето случаи се приема, че се намира на Синайския полуостров. Неотдавнашните открития обаче показват, че тя в действителност е на арабския бряг на Червено море.
Проследявайки дългото и трудно пътуване на Пророка Муса (м.н.) и израелтяните може да бъде забелязан един проход между планините.
Частта от Синайския полуостров, която има излаз на Залива.

В следствие на огромен брой проучвания и изследвания приемащи това за отправна точка учените достигнали до поразителни заключения по отношение на това как морето се е разделило на две. Тези заключения са в пълно съгласие с разкритото в Корана. Фактът, че събитията от миналото, които са съобщени в Корана, се разкриват днес чрез исторически доказателства, е без съмнение едно от най-големите чудеса на Корана.


Кралската колесница на Фараона е изложена на показ в един музей в Египет. Подобен екземпляр е открит по време на разкопките
на мястото, където морето се е раздвоило.
Наум Волзингер и Алексей Андросов, двама руски математици, доказали, че Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) наистина е би могъл да раздвои морето. Противно на учените, които се съсредоточават върху вероятността за едно такова чудо, руските математици проучили обстоятелствата, които биха могли да са довели до това чудо. Това от своя страна пък довело до потвърждаването на самото чудо.

Според изследването публикувано в бюлетин на Руската Академия на Науките е съществувал риф, който по онова време е бил близко до водната повърхност в Червено море. От тук учените започнали да установяват скоростта на вятъра и силата на бурята необходима за излизането на рифа над водната повърхност. В резултат на това станало ясно, че една скорост на вятъра от 30 метра в секунда би могла да причини отдръпването на морето и откриването на рифа. Наум Волзингер от Института по Океанография на Руската Академия на Науките казва, че „ако [източния] вятър е духал цяла нощ със скорост 30 метра в секунда, то тогава рифът е останал сух”. Той също така казва, че „на Евреите, които са били 600,000 на брой, са им били необходими четири часа, за да прекосят 7 километровият риф, който се простирал от единия бряг до другия,… след това, в рамките на половин час водите отново се върнали на мястото си”.198 В допълнение Волзингер казва, че той и колегата му Андросов изучили въпроса, придържайки се стриктно към гледната точка на Исак Нютон. Както се изразява: „Аз съм убеден, че Бог управлява света посредством законите на физиката”.199
Не трябва да се забравя, че винаги съществува възможност за настъпването на този природен феномен. Ако Аллах пожелае това чудо може да се случи отново, когато необходимите условия, като скорост на вятъра, време и място, бъдат изпълнени. Истинската чудотворна страна тук обаче е факта, че тези събития са се случили точно тогава, когато Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) и народът му щели да бъдат заловени. Фактът, че водите се отдръпнали точно, когато Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) и последователите му трябвало да преминат на другия бряг, и се върнали на мястото си, когато Фараонът и хората му преминали, е ясен пример за помощта на Аллах към вярващите. В действителност, начинът, по който Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) се е уповал и доверил на Аллах, е пример за една изключително прекрасна нравственост:

„И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: “Ние сме настигнати.” Рече: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!”” (Сура Шуара, 61-62)



**************************************
***************************************
***************************************

ПОТОПЪТ НА НУХ (НОЙ) (м.н.)

“И изпратихме Нух при неговия народ и той прекара сред тях хиляда години без петдесет. И ги грабна потопът, както угнетяваха.” (Сура Анкабут: 14)

Пророкът Нух (м.н.) бил изпратен при своя народ, който се бил отклонил от Божиите заповеди и Го съдружавали с други богове, за да ги призове към вярата в Бог и да ги накара да се откажат от своите извратени вярвания. Въпреки че той много пъти ги напътвал да следват Божията вяра и ги предупреждавал за Божия гняв, те го опровергали и продължили да съдружават. В резултат на това Бог съобщил на Нух (м.н.), че неверниците и подтисниците ще бъдат удавени, а вярващите ще бъдат спасени. В един айят от Корана наказването на неверниците и спасението на вярващите е съобщено така:

„Но го взеха за лъжец и спасихме него и онези, които бяха с него в Ковчега, и издавихме онези, които взеха за лъжа Нашите знамения, защото бяха хора слепи.” (Сура Ал-Араф: 64)

Когато настъпило времето за изпълняване на наказанието, от земята рукнали води, които, като се съединили с проливните дъждове, прераснали в едно наводнение с огромни размери. (Аллах знае най-добре.) В Корана е съобщено, че преди погубването Аллах е заповядал на Нух (м.н.) следното:

„И му разкрихме: “Направи ковчега пред Нашите Очи и с Нашето откровение! И щом дойде Нашата повеля и кипне пещта, натовари в него от всичко по чифт, и своето семейство, освен онези от тях, за които имаше слово отпреди! И не ми споменавай за угнетителите! Те ще бъдат издавени.”.(Сура Муаминун: 27)


И така, с изключение на тези, които се качили в Ковчега на Нух (м.н.), целият народ, включително и “синът” на Нух (м.н.), който си мислел, че ще се спаси, като се качи на един близък хълм, били издавени. Когато след спирането на потопа водите се отдръпнали и, както е казано в айята, “след извършването на делото”, според това, което Коранът ни съобщава, ковчегът заседнал на високата планина ал-Джуди.

„И бе речено: “О, земя, погълни своята вода!” и “О, небе, престани!” И спадна водата. И се изпълни повелята. И (Ковчегът) заседна върху (планината) ал-Джуди. И бе речено: “Гибел за хората угнетители!”” (Сура Худ: 44)

За разлика от разказите от Стария завет и различните други източници, в Корана, който е единствената свещена книга, която Бог е низпослал и която не е променена, потопът е представен от една съвсем друга гледна точка. В Тората, която обхваща първите пет книги от Стария завет, е написано, че потопът е бил глобален и е обхванал цялата земя. В Корана обаче не се дава такава информация, а напротив, от айятите, разказващи за събитието, се разбира, че потопът е бил регионален и е бил наказание само за народа на Нух (м.н.), а не за целия свят. Погубеният народ е народът на Нух (м.н.), който не повярвал на проповедите на пророка и се опълчил срещу Божиите заповеди. Айятите, свързани с това събитие, са следните:

„И изпратихме Нух при неговия народ: “Аз съм за вас явен предупредител, за да не служите на друг освен на Аллах. Страхувам се за вас от мъчение в болезнения Ден.”” (Сура Худ: 25-26)

„Но го взеха за лъжец и спасихме него и онези, които бяха с него в Ковчега, и издавихме онези, които взеха за лъжа Нашите знамения, защото бяха хора слепи.”(Сура Ал-Араф: 64)

„С милост от Нас спасихме него и онези, които бяха с него, и изкоренихме и последния от онези, които взеха за лъжа Нашите знамения и не вярваха.” (Сура Ал-Араф: 72)

Както става ясно потопът на Нух (м.н.) не е бил глобална, а само една регионална катастрофа. Това, че погрешните описания от Стария завет са разкрити достоверно в Корана е доказателство за това, че той низпослан от Аллах.

Направените археологически изследвания в района, където се предполага, че се е случил потопът, показват, че той не е бил глобално събитие, засегнало целия свят, а едно много обширно бедствие, което е засегнало само една част от Месопотамия.

Освен това, в Корана е съобщено, че след потопа Ковчегът е заседнал на “ал-Джуди”. В повечето случаи “Джуди” се използва като наименование на определена планина, на арабски обаче думата всъщност означава “възвишение, хълм”. Ето защо не трябва да се изключва възможността в Корана “Джуди” да е използвано като възвишено място, на което е заседнал Ковчегът. Също така от това значение на думата “джуди” може да се направи изводът, че водата е достигнала до определена височина, но не е успяла да залее най-високите планини. Следователно, за разлика от разказаното в Стария завет, потопът не е залял цялата земна повърхност, в това число и всички планини, а е засегнал само една определена територия.

Археологическите доказателства за потопа

Според археологическите находки потопът на Нух (м.н.) е обхванал Месопотамия. Географската структура на равнината се различава от сегашната. На графиката (вляво) днешната граница на равнината е отбелязана с червена прекъсната линия. Широката област зад линията по онова време все още е била част от морето.
При внезапно погубване на един народ – в резултат на природно бедствие, ненадейна миграция или война – останките от тази цивилизация често се запазват по-добре. Къщите, в които са живеели хората, и предметите, които са използвали в своето ежедневие, за много кратък период от време биват затрупани под земята. Така тези предмети остават дълго време недокоснати от човешка ръка и когато бъдат намерени, дават една много важна информация за миналото.

Ето по този начин са разкрити и голям брой доказателства за потопа на Нух (м.н.). Смятаният за настъпил около 3000 година пр.н.е. потоп довежда до края на цяла една цивилизация за миг и след това допринася за възникването на една съвсем нова цивилизация. Ето така ясното доказателство за потопа се е съхранило в продължение на хиляди години, така че да можем да си вземем поука от него.

В Месопотамия са извършени множество разкопки с цел изучаване на погълнатите от наводнението равнини. В четири града са открити следи от голямо наводнение. Това са четирите големи центъра на Месопотамия: Ур, Ерех, Киш и Шурупак. Извършените в тези градове разкопки показват, че тук около 3000 година пр.н.е. е станал потоп. Нека първо да разгледаме разкопките в Ур.

Най-древните останки на цивилизация, открити в град Ур, който днес носи името Тел-ал Муккайар, датират от 7000 годинa пр.н.е. Градът Ур, който е едно от местата, където хората са създали за първи път цивилизация, се е превърнал в населен район, през който са преминали множество култури.

Направените разкопки в Ур показват, че цивилизацията там е била прекъсната след огромен потоп и по-късно са възникнали нови цивилизации. Леонард Уоули става ръководител на разкопките, организирани съвместно от Британския музей и университетa в Пенсилвания. Сър Уоули извършва своите разкопки във вътрешността на пустинята, между Багдад и Персийския залив. В списание “Ридърс дайджест” (“Reader’s Digest”) разкопките на Уоули са описани така:

„По време на разкопките след достигане на известна дълбочина археолозите се натъкнали на една много ценна находка, а именно царското гробище на град Ур. Тук, където са погребани шумерските царе и благородници, археолозите откриват множество величествени творби на изкуството. Шлемове, мечове, музикални инструменти, предмети от злато и скъпоценни камъни... Работниците разкопали около един метър навътре в превърналите се в кал тухли и там намерили глинени съдове. “И след това всичко изведнъж свърши” – пише Уоули. “Вече нямаше нито чинии, нито гърнета, нито пък пепел, имаше само донесената от водата прясна кал.”

Уоули продължил разкопките след преминаването на два и половинметровия глинозем, разкопали в дълбочина и после изведнъж работниците се натъкнали на оръдия от шмиргелов камък и парчета от глинени съдове, изработени от хората от така наречената от историците Каменна ера. След като хубаво почистили горния кален слой, отдолу се появила една друга цивилизация. Това показва, че в областта се е случило огромно наводнение. Освен това микроскопният анализ показва, че дебелият глинен слой е бил довлечен дотук от толкова мощно наводнение, че то е довело до унищожаването на целия шумерски народ. Ето така епосът за Гилгамеш и историята на Нух (м.н.) се обединяват в този, изкопан в пустинята на Месопотамия, кладенец.”212


Разкопките, направени под ръководството на сър Леонард Уоули в равнината Месопотамия показват, че в дълбочините на земята се намира тинест и глинест слой с диаметър два и половина метра. В целия свят такъв слой е намерен само под равнината Месопотамия и най-вероятно е образуван чрез наводнение. Това показва, че потопът е станал само в равнината Месопотамия
Освен това, Макс Малоуан предава мислите на ръководещия разкопките Уоули така:

„Уоули смята, че в един и същи период от време една толкова голяма наносна маса може да се образува само в резултат на много голямо наводнение; и добавя, че наносният слой, който отделя шумерския град Ур от града Ал-Убаид, чиито жители са използвали цветни глинени съдове, е остатъкът от легендарния потоп.”213

Тези данни показват, че градът Ур е едно от местата, засегнати от потопа. Немският археолог Вернер Келер изразява значението на разкопките по следния начин: “Откриването на останки от град под глинения слой при извършените в Месопотамия археологически разкопки е доказателство, че тук е станал потоп.“214

Един друг град от Месопотамия, който също носи следи от потопа, е “Киш на шумерите”, който сега се нарича Талл Ал-Ухаймер. Според древните шумерски източници този град е бил “столицата на първата династия след потопа”.215

В град Шурупак в Южна Месопотамия, днешен Талл Фарах, също са открити следи от потопа. През 1920-1930 година в този град са извършени археологически проучвания под ръководството на Ерик Шмид от университета в Пенсилвания. При тези разкопки в различните слоеве на почвата лесно можело да се проследят възникването и развитието на една цивилизация, която е съществувала 3000-2000 год. пр.н.е. От записките, начертани с гвоздей, става ясно, че в този район около 3000 година пр.н.е. е живял един доста развит, от културна гледна точка, народ.216

Най-важното тук обаче е, че и в този град около 3000-2900 година пр.н.е. е станал потоп. Малоуан, който разказва за изследванията на Шмид, пише:

“На 4-5 метра дълбочина Шмид се натъкна на един пласт от жълта пръст, състояща се от глина и пясък (породени от потопа). Този слой, в сравнение с профила на гробната могила, е по-близко до земното равнище и може да бъде наблюдаван из цялата гробна могила...” Шмид определя този, състоящ се от глина и пясък, слой, който се е запазил от времето на Древното царство на Джемдет Наср, като “речен пясък” и го свързва с потопа на Нух (м.н.).217

С една дума, извършените в Шурупак разкопки показват, че около 3000-2900 година пр.н.е. там също е станал потоп и най-вероятно град Шурупак е бил засегнат от потопа също толкова силно, колкото и останалитеградове.218

Последното селище, за което има доказателства, че е било засегнато от потопа, е градът Ерех, на юг от Шурупак, или днешен Тал Ал-Уарка. В този град, така както и в останалите, е открит слой, възникнал в резултат на наводнение. Този слой датира от 3000-2900 години пр.н.е. и е същият като тези в споменатите по-горе градове. 219

Известно е, че Тигър и Ефрат пресичат Месопотамия от край до край. Изглежда, че тези две реки и множество други, големи и малки, водни източници по време на това събитие са придошли и обединявайки се с дъждовната вода, причиняват едно огромно наводнение. В Корана събитието е описано така:

„И разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода, и сторихме да бликнат извори от земята, и водите се срещнаха за предопределена повеля. (Сура Камар, 11-13)

Сведенията, намерени благодарение на извършените проучвания, показват, че потопът се е разпрострял на около 160 км (ширина) от север на юг и 600 км (дължина) от изток на запад. Това означава, че потопът е обхванал всички части на Месопотамия. Ако разгледаме разположението на градовете Ур, Ерех, Шурупак и Киш, които носят следи от потопа, ще видим, че те са разположени на една линия. Следователно потопът би трябвало да е засегнал тези 4 града и техните околности. Освен това не трябва да се забравя, че през 3000 година пр.н.е. географската структура на Месопотамия е била по-различна от днес съществуващата. По онова време коритото на река Ефрат е лежало по на изток в сравнение с днес; това течение на реката съвпада с линията, по която са подредени градовете Ур, Ерех, Шурупак и Киш. Както се разбира от споменатото в Корана: “разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода”, изглежда, че Ефрат е преляла извън коритото си и е заляла тези четири града. (Аллах знае най-добре)

Бог е съобщил на хората за потопа на Нух (Ной) чрез пророците и книгите, които е изпратил на различните общества, така че да им послужи за пример и поука. Но всеки път текстовете биват променяни от оригиналните и описанията на потопа биват разкрасявани с мистични и митологични елементи. Коранът е единственият запазил се източник, който е в пълно съгласие с откритията от емпиричните проучвания. Това е така, защото Бог е предпазил Корана дори от най-малката промяна и не е позволил да бъде подправен.

*********************************
****************************************
*********************************
НАРОДЪТ НА ХИДЖР

Самудяните са един от народите, споменати в Корана, за който днес разполагаме с най-много информация. Историческите източници сочат, че наистина в миналото е живял народ на име самудяни. Предполага се, че споменатият в Корана народ на Хиджр и самудяните са в действителност един и същи народ, защото другото име на самудяните е “хората на Хиджр”. При това положение може би думата “самудяни” означава името на народа, а Хиджр е един от построените от тези хора градове. Всъщност описанията на гръцкия географ Плиний са в тази насока. Плиний пише, че местата, по които са живели самудяните, са Домата и Хегра, които пък в момента представляват град Хиджр.

Най-старият източник, в който се споменава за самудяните, са държавните регистри на Вавилон, където се описва победата на вавилонския крал Саргон II над този народ. Саргон II ги е победил вследствие на проведена в Северна Арабия през 8 век пр.Хр. война. Гърците също разказват за този народ и в произведенията на Аристотел, Птолемей и Плиний са споменавани като “тамудеи”, т.е. “самудяни”. Преди пророка Мохамед (м.н.), между 400 и 600 г. сл.Хр., следите им са заличени.


И обитателите на ал-Хиджр взеха за лъжци пратениците. Дадохме им Наши знамения, ала се отдръпнаха от тях. И изсичаха домове в планините ­ в безопасност. Но Викът ги обзе на сутринта. И не ги избави онова,
което бяха придобили.
(Коран, 15:80-84)

И обитателите на ал-Хиджр взеха за лъжци пратениците. Дадохме им Наши знамения, ала се отдръпнаха от тях. И изсичаха домове в планините ­ в безопасност. Но Викът ги обзе на сутринта. И не ги избави онова, което бяха придобили. (Сура Хиджр, 80-84)

Днес е възможно в долината Рум, или с другото й наименование – Петра, в Йордания да видим най-красивите примери на каменно майсторство на този народ. В действителност, майсторството на самудяните при обработката на камъни в Корана е разкрито така:

(Салих каза на народа си:) Спомнете си как Той ви стори наследници подир адитите и ви настани по земята! Правите в равнините й дворци и дълбаете в планините домове. Помнете благата на Аллах и не сейте развала по земята, рушейки!” (Сура Араф, 74)




**************************************
****************************************
***************************************