БЕДСТВИЯТА, КОИТО СПОЛЕТЯВАТ ФАРАОНА И БЛИЗКОТО МУ ОБКРЪЖЕНИЕ

Фараонът и близкото му обкръжение са толкова привързани към собствената си многобожна система, към суеверната си вяра, че дори пристигането на Муса (Мойсей) (м.н.) с множество чудеса не успява да ги отвърне от тези техни суеверни вярвания. И на всичкото отгоре открито изразявали това:

И казаха: “Каквото и знамение да ни донесеш, за да ни омагьосаш с него, не ще ти повярваме.” (Сура Араф, 132)


В отговор на това тяхно поведение, за да ги накаже и на земята, Аллах им изпраща, както е казано в айята, "очевидни знамения" (Сура Араф, 133) – бедствия. Първото от тях е суша и в резултат на нея намаляване на реколтата. Свързаният с това айят от Корана е следният:

И наказахме хората на Фараона с години [на суша] и с недоимък от плодове, за да се поучат. (Сура Араф, 130)

Египтяните били изградили напоителната си система на основата на река Нил и затова промените в природните условия не им оказват влияние. Тъй като Фараонът и близкото му обкръжение се възгордяват срещу Аллах и не зачитат пророка Му, то ги сполетява неочаквано бедствие. Но както е казано в Корана, вместо “да се поучат”, те приемат това като лош късмет, който Муса (Мойсей) (м.н.) и синовете на Израел им носят. След това Аллах им изпраща една поредица от бедствия. В Корана тези нещастия са описани така:

И им изпратихме потопа и скакалците, и въшките, и жабите, и кръвта ­ очевидни знамения. Но се големееха и бяха престъпни хора. (Сура Араф, 133)

Съобщеното в Корана относно бедствията, които сполетяват египетския народ, бива потвърдено още веднъж с намерения в началото на 19ти век в Египет, запазил се от времето на Средното царство, папирус. След като този папирус бива открит, през 1909 г. е отнесен в Холандския музей в Лейдън, където е преведен от А.Х.Гардинър. В папируса се разказва за бедствия като недоимък, суша и за бягството на робите от Египет. Също така става ясно и че авторът на този папирус – Ипувер, е бил свидетел на тези събития.


В началото на 19ти век в Египет бе открит папирус, който се е запазил от времето на Средното царство. Папирусът е изложен в Холандския музей в Лейдън и през 1909 г. е преведен от А.Х.Гардинър. Пълният текст на папируса е публикуван в книгата “Съветите на един египтянин от жреческия папирус в Лейдън”. (Admonitions of an Egyptian from a Heiratic Papyrus in Leiden) В папируса са описани големите промени в Египет, глада, сушата, бягството на робите с богатствата на египтяните и обсебилата цялата страна смърт. Папирусът е бил написан от египтянин на име Ипувер и както става ясно от описанията, самият той е бил свидетел на тези събития. Този папирус е ръкопис, който много ясно описва бедствията, смъртта на египетското висше общество и погубването на Фараона.

Поредицата от бедствия, сполетяла египетския народ, е в пълно съответствие с описаните в Корана нещастия като недоимък, всяващата тревога кръв и др. 200 В папирусите си Ипувер споменава за бедствията, които Аллах е съобщил в Корана, по следния начин:

Бедствията бяха обхванали цялата страна. Навсякъде имаше кръв. 201

Реката се превърна в кръв. 202

Ето така всичко, което бях видял вчера, бе унищожено. Цялата земя беше оголена, като че беше пожъната... 203

Долен Египет бе погубен... Целият дворец остана безлюден. Всичко, което притежавахме: пшеница и ечемик, гъски и риби... 204

Наистина посевите навсякъде бяха унищожени... 205

Земите – въпреки цялата безредица и врява… В продължение на девет дена никой не излезна от двореца и никой не видя лицето на този човек… Градовете бяха заличени от земята от мощни течения... Горен Египет бе унищожен… навсякъде имаше кръв… в страната се появиха епидемии… Днес наистина никой не можеше да отиде на запад, в Библос. Какво ще направим за мумиите си?... Златото намаляваше…206

Хората започнаха да се страхуват от водата. Ожадняваха дори след като са пили вода. 207

Ето водата ни! Щастието ни! Какво бихме могли да направим? Всичко бе ограбено. 208

Градовете рухнаха. Горен Египет пресъхна. 209

За една минута жилищните площи бяха разрушени. 210

Фактът, че в този папирус, за който научаваме през 20ти век, се споменава за бедствията, сполетели Фараона и неговия народ, е в пълно съответствие с Корана, още веднъж доказва, че Коранът идва от Божествен източник.